Н а 10 май президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обяви „пълно и незабавно“ примирие между Индия и Пакистан, постигнато с посредничеството на неговата администрация. Американски медии съобщиха, че, обезпокоени от разузнавателни данни, сочещи към възможна ескалация, вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио и началничката на канцеларията на Белия дом Сюзи Уайлс са предприели спешна дипломатическа намеса. Ванс е предупредил индийския премиер Нарендра Моди за катастрофални рискове и е насърчил директен диалог между Индия и Пакистан.
Това посочва Юсуф Назар за Al Jazeera.
(Във видеото: Първа спокойна нощ по границата между Индия и Пакистан)
Обявеното примирие бе посрещнато с облекчение в целия свят. Перспективата за ядрен сблъсък – според изследване от 2019 г. с потенциал да отнеме до 125 милиона живота за по-малко от седмица – разпали регионални страхове и предизвика дипломатическа криза, в която САЩ изиграха водеща роля.
В Индия обаче изявлението на Тръмп бе възприето по различен начин от някои среди.
Бившият началник на индийския генерален щаб Вед Пракаш Малик написа в X:
„Примирие 10 май 2025: Оставихме бъдещата история на Индия да пита какви политико-стратегически ползи, ако изобщо е имало такива, бяха постигнати след кинетичните действия.“
Ceasefire 10 May 25: We have left India’s future history to ask what politico-strategic advantages, if any, were gained after its kinetic and non-kinetic actions post Pakistani horrific terror strike in Pahalgam on 22 Apr.
— Ved Malik (@Vedmalik1) May 10, 2025
Депутатът Асадудин Овайси също публикува в X:
„Иска ми се нашият премиер @narendramodi да беше обявил примирието, а не президентът на чужда държава. От Симла (1972) насам винаги сме били против намесата на трети страни. Защо сега я приемаме? Надявам се, че въпросът с Кашмир няма да бъде интернационализиран, тъй като това е наш вътрешен въпрос.“
As long as Pakistan uses its territory for terrorism against India, there can be no permanent peace. #Ceasefire or no ceasefire we must pursue the terrorists responsible for #Pahalgam attack.
— Asaduddin Owaisi (@asadowaisi) May 10, 2025
I have always stood by the government & the armed forces against external aggression.…
Последният коментар най-вероятно визира изявление на Тръмп, в което той заявява, че е готов да работи с Индия и Пакистан, „за да се види дали, след “хиляда години”, е възможно да бъде намерено решение относно Кашмир“.
Изявлението на президента на САЩ се възприема от някои в Индия като знак за отстъпление на правителството на Моди под американски натиск, а готовността за посредничество по въпроса с Кашмир – като сигнал, че дългогодишният индийски отказ от външна намеса е компрометиран.
В геополитиката на Южна Азия възприятието често изпреварва реалността – докато тя не настъпи. От десетилетия Индия проектира образа си на регионална сила, подплатена с икономически растеж и ядрен потенциал. Но действията ѝ след клането, извършено на 22 април от „Фронта на съпротивата“ (TRF) в Кашмир, разкриха уязвимости. Реакцията, която трябваше да демонстрира сила, се оказа неубедителна, повиши регионалната роля на Пакистан и отслаби дипломатическите позиции на правителството на Моди.
На 7 май Индия започна операция „Синдур“, насочена към унищожаване на бази на терористични групировки, сред които TRF, за която индийските власти твърдят, че получава подкрепа от Пакистан. С помощта на френските изтребители Rafale операцията целеше да затвърди имиджа на Моди като силен лидер на фона на вътрешно възмущение. Успехът ѝ обаче бе оспорен. Пакистан съобщи за жертви сред цивилното население, включително деца, докато Индия настояваше, че са били атакувани единствено терористични обекти.
Пакистанската авиация вдигна в отговор свои изтребители и обяви, че е свалила пет индийски самолета, включително три Rafale. Двама американски служители потвърдиха пред агенция Ройтерс, че китайски изтребител J-10 е свалил поне два индийски самолета с помощта на китайска разузнавателна, наблюдателна и разпознаваща (ISR) подкрепа. Индия не е признала никакви загуби.
Индийски медии първоначално разпространиха информации за разрушителни удари по пакистански градове, включително пристанището в Карачи, но впоследствие тези съобщения – част от пропагандна кампания – бяха опровергани.
На 9 май Индия извърши ракетни удари по бази в Пакистан, включително по една край Исламабад, съобщиха пакистанските власти. Пакистанската армия отвърна с ракетни и дронови атаки по индийски военновъздушни бази в Удхампур, Патханкот, Адампур и Бхудж. Индийският военен пилот Вьомика Сингх съобщи, че пакистански дронове и боеприпаси са поразили както военни, така и цивилни цели.
Образът на Индия като регионален хегемон бе сериозно накърнен. Индийското правителство явно е надценило възможностите на изтребителите Rafale и е подценило китайската ISR-система, която повиши прецизността на пакистанските удари.
India tried to project strength but ended up showing weakness https://t.co/nuj8VxAS9v
— 21st Century Chronicle (@21stCChronicle) May 11, 2025
Военната подкрепа на Китай за Пакистан значително се е увеличила през последните години. От 2020 г. насам тя представлява 81 процента от военния внос на Исламабад.
През годините някои индийски военни анализатори предупреждаваха, че армията не е подготвена за конфронтация с Пакистан, подкрепян от Китай, особено с оглед на ограничената американска или руска подкрепа за индийската стратегия в Кашмир. Други критикуваха външната политика на правителството заради насърчаването на сближаването между Китай и Пакистан. Тези предупреждения обаче останаха без последици в Ню Делхи.
Събитията от последните дни разкриха стратегическите ограничения на Индия и замениха дипломатическата двусмисленост с международно внимание. Инстинктивната реакция на индийските власти вероятно ще бъде повишаване на военния бюджет и по-нататъшна милитаризация на Кашмир.
Но когато правителството обмисля следващите си ходове, добре би било да отчете, че настоящият модел на сенчеста война и цикъл от прикрита агресия, подхранваща нестабилността, е неустойчив. Разузнавателните служби и на двете държави от десетилетия подкрепят прокси групировки, създавайки дестабилизация от Кашмир до Афганистан.
Пътят напред зависи от мъдри решения както в Ню Делхи, така и в Исламабад. Не реториката, а сдържаността трябва да определя политиката занапред. Провал в това отношение ще доведе до геополитически трусове, икономическа стагнация и страдание за милиони. При положение че Индия и Пакистан са дом на една четвърт от най-бедното население в света и над 350 милиона неграмотни възрастни, двете страни не могат да си позволят продължителен конфликт. Продължаващото напрежение може да провали икономическия растеж на Индия и да срине нестабилната икономика на Пакистан, засенчвайки всякакви тактически победи.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Спомняте ли си скандалната визия на Салма Хайек на фестивала в Кан?
Задържаха полицай от СДВР за корупция
Психолози настояват за санкции срещу инфлуенсърка заради призиви за домашно насилие
