В последната ескалация на безкрайния конфликт между Индия и Пакистан нямаше ултиматуми и никой не натисна "червения бутон".
И все пак кръговратът на военното „око за око“ започна отново – със завоалирани сигнали и светкавична международна намеса.
Кризата не прерасна в ядрена война, но напомни колко близо е сянката ѝ – и колко малко е нужно, за да се превърне в реалност, пише ВВС.
Зловеща прогноза
Учените са моделирали колко лесно конфликтът може да ескалира. Проучване от 2019 г., проведено от международен екип, започва с кошмарен сценарий: терористична атака срещу индийския парламент през 2025 г. води до ядрен обмен с Пакистан.
Шест години по-късно, напрежението в реалния свят – макар и временно овладяно с посредничеството на САЩ в събота – отново разпали страхове от пълномащабен сблъсък. То също така съживи неспокойните спомени за това колко крехка е стабилността в региона.
"Двойни сигнали"
С ескалирането на кризата Пакистан изпрати "двойни сигнали" - отмъщавайки военно, докато същевременно обяви среща на Националния команден орган (NCA), което е пресметнато напомняне за неговия ядрен капацитет. NCA контролира контрола и потенциалното използване на ядрения арсенал на страната.
Дали този ход е бил символичен, стратегически или сигнал за реална тревога, може би никога няма да стане ясно.
Действията се случиха точно когато държавният секретар на САЩ Марко Рубио се намеси, за да прекъсне ескалиращата спирала.
Президентът Тръмп заяви, че САЩ не просто са посредничили за прекратяване на огъня - те са предотвратили "ядрен конфликт" - в типичен за него ход. В понеделник, в обръщение към нацията, индийският премиер Нарендра Моди заяви: "Няма никаква толерантност към ядреното изнудване; Индия няма да бъде уплашена от ядрени заплахи."
"Всяко убежище на терористи, действащо под този претекст, ще бъде подложено пред точни и решителни удари", добави Моди.
Ядрена мощ
Индия и Пакистан притежават по около 170 ядрени оръжия, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (Сипри). Към януари 2024 г. Сипри изчисли, че има 12 121 ядрени бойни глави по целия свят. От тях около 9585 са държани във военни запаси, като 3904 са активно разгърнати - с 60 повече от предходната година. САЩ и Русия заедно представляват повече от 8000 ядрени оръжия.
По-голямата част от разположените арсенали както на Индия, така и на Пакистан се намират в техните наземни ракетни сили, въпреки че и двете разработват ядрени триади, способни да доставят бойни глави по суша, въздух и море, според Кристофър Клари, експерт по въпросите на сигурността в университета в Олбъни, САЩ.
"Индия вероятно има по-голям въздушен капацитет( на самолет, способен да доставя ядрени оръжия) от Пакистан. Въпреки че знаем най-малко за военноморския капацитет на Пакистан, разумно е да се прецени, че военноморският капацитет на Индия е по-напреднал и по-способен от пакистанските ядрени сили, базирани в морето", каза той пред BBC.
Една от причините, според Клари, е, че Пакистан не е инвестирал "времето или парите", които Индия е вложила в изграждането на ядрена подводница, давайки на Ню Делхи предимство във военноморския ядрен капацитет.
Ядрена доктрина
Откакто тества ядрени оръжия през 1998 г. Пакистан никога не е обявявал официално ядрена доктрина. Индия, напротив, прие политика без първа употреба след собствените си тестове от 1998 г. Но тази позиция показа признаци на омекване. През 2003 г. Индия си запази правото да използва ядрени оръжия в отговор на химически или биологични атаки - ефективно позволявайки първа употреба при определени условия.
Допълнителна неяснота се появи през 2016 г., когато тогавашният министър на отбраната Манохар Парикар предположи, че Индия не трябва да се чувства "обвързана" от политиката, повдигайки въпроси относно нейната дългосрочна надеждност. (Парикар поясни, че това е собственото му мнение.) Липсата на официална доктрина не означава, че на Пакистан липсва такава - официални изявления, интервюта и ядрени разработки предлагат ясни улики за неговата оперативна позиция, според Садия Таслим от Фондацията Карнеги за международен мир.
Ядреният праг на Пакистан остава неясен, но през 2001 г. Халид Кидвай - тогавашен ръководител на отдела за стратегически планове на NCA - очерта четири червени линии:
- голяма териториална загуба
- унищожаване на ключови военни активи
- икономическо задушаване
- политическа дестабилизация
През 2002 г. тогавашният президент Первез Мушараф поясни, че "ядрените оръжия са насочени единствено към Индия" и ще бъдат използвани само ако "самото съществуване на Пакистан като държава" е под заплаха.
В мемоарите си бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео пише, че е бил буден през нощта, за да говори с неназован "индийски колега", който се опасявал, че Пакистан се готви да използва ядрени оръжия по време на противопоставянето с Индия през 2019 г. Приблизително по същото време пакистанските медии цитираха високопоставен служител, който отправи остро предупреждение към Индия:
"Надявам се, че знаете какво означава [Националният команден орган] и какво представлява. Казах, че ще те изненадаме. Изчакайте тази изненада... Вие избрахте път на война, без да знаете последствията за мира и сигурността в региона."
По време на Каргилската война през 1999 г. тогавашният външен министър на Пакистан Шамшад Ахмед предупреди, че страната няма да се "колебае да използва каквото и да е оръжие", за да защити територията си. Години по-късно американският служител Брус Ридел разкри, че разузнаването показва, че Пакистан подготвя ядрения си арсенал за евентуално разполагане.
Скептицизъм за ядрената война
Но има скептицизъм и от двете страни относно подобни твърдения. Бившият индийски върховен комисар в Пакистан Аджай Бисария пише в мемоарите си, че Помпео е надценил както риска от ядрена ескалация, така и ролята на САЩ в успокояването на конфликта през 2019 г. И по време на Каргил Пакистан "знаеше, че индийските военновъздушни сили няма да преминат на негова територия" - така че нямаше реален спусък дори за имплицитна ядрена заплаха, настояват пакистански анализатори.
"Стратегическата сигнализация напомня на света, че всеки конфликт може да се развива спираловидно - а с Индия и Пакистан рисковете са по-високи поради ядрения надвес. Но това не означава, че която и да е от страните активно заплашва ядрената употреба", каза Еджаз Хайдер, базиран в Лахор анализатор на отбраната, пред BBC.
Случайна ядрена ескалация
Но ядрената ескалация може да се случи и случайно.
"Това може да се случи от човешка грешка, хакери, терористи, компютърни повреди, лоши данни от сателити и нестабилни лидери", каза проф. Алън Робок от университета Рутгерс, водещ автор на забележителната статия от 2019 г. на глобален екип от учени, пред BBC.
През март 2022 г. Индия случайно изстреля крилата ракета с ядрен капацитет, която измина 124 км в пакистанска територия, преди да се разбие, като според съобщенията нанесе щети на цивилна собственост. Пакистан каза, че Индия не е използвала военната гореща линия или не е издала публично изявление в продължение на два дни. Ако това се беше случило по време на повишено напрежение, инцидентът можеше да прерасне в сериозен конфликт, казват експерти. (Месеци по-късно правителството на Индия уволни трима офицери от военновъздушните сили за "случайно изстрелване на ракета".)
Наземни битки като ескалация
И все пак опасността от ядрена война остава "сравнително малка" между Индия и Пакистан, според Клари. "Докато няма големи наземни битки по границата, опасностите от използването на ядрени оръжия остават сравнително малки и управляеми", каза той. „В наземен бой проблемът „използвайте го или го губете" се задвижва от възможността вашите наземни позиции да бъдат превзети от врага.“ (Използвай го или го загубиш се отнася до натиска, който може да почувства една страна с ядрено оръжие, за да изстреля оръжията си, преди те да бъдат унищожени при първи удар от противник.)
Сумит Гангули, старши сътрудник в института Хувър на Станфордския университет, вярва, че "нито Индия, нито Пакистан искат да бъдат етикетирани като първия нарушител на ядреното табу след Хирошима". "Освен това всяка страна, която прибягва до използването на ядрени оръжия, ще бъде изправена пред значително отмъщение и ще претърпи неприемливи жертви", каза Гангули пред BBC.
В същото време и Индия, и Пакистан изглежда засилват ядрения си арсенал. С нови системи за доставка в процес на разработка, четири плутониеви реактора и разширяване на обогатяването на уран, ядреният арсенал на Пакистан може да достигне около 200 бойни глави до края на 2020-те години, според The Nuclear Notebook, изследван от проекта за ядрена информация на Федерацията на американските учени. И към началото на 2023 г. се оценява, че Индия разполага с около 680 кг оръжеен плутоний - достатъчно за приблизително 130-210 ядрени бойни глави, според Международния панел за делящи се материали.
Какво спира Индия и Пакистан?
Въпреки повтарящите се кризи и близките призиви, и двете страни досега са успели да избегнат катастрофално плъзгане към ядрен конфликт. „Възпиращото средство все още се задържа. Всичко, което пакистанците направиха, беше да отговорят на конвенционалните удари със собствени контраконвенционални удари", пише Умер Фарук, базиран в Исламабад анализатор.
И все пак наличието на ядрени оръжия инжектира постоянно скрито течение на риск - такова, което никога не може да бъде напълно изключено, без значение колко опитно е ръководството или колко сдържани са намеренията. "Когато ядрените оръжия могат да бъдат включени, винаги има неприемливо ниво на опасност", каза Джон Ерат, старши политически директор в Центъра с нестопанска цел за контрол на въоръженията и неразпространение, пред BBC. "Индийското и пакистанското правителство са се ориентирали в тези ситуации в миналото, така че рискът е малък. Но с ядрените оръжия дори малкият риск е твърде голям."
