Н а 26 януари 1972 г. Весна Вулович се качва на полет 367 на югославските авиолинии JAT, вярвайки, че това е просто поредната рутинна задача. Тя е на 23 години, новоназначена като стюардеса и дори не е планирана да бъде на смяна този ден. Чиновническата грешка, която я обърква с друга стюардеса, която споделя малкото ѝ име, я изпраща на полет, който скоро ще се превърне в една от най-смъртоносните авиационни катастрофи в европейската история.
По-малко от час след излитането, самолетът експлодира във въздуха над тогавашна Чехословакия. Всички на борда загиват, с изключение на Вулович, която оцелява след падане от над 10 000 метра без парашут. Повече от 50 години по-късно това остава най-високата височина, от която човек оцелява при падане.
Рутинен полет, който завърши катастрофално
Полет 367 е пътувал от Стокхолм за Белград, с планирани междинни кацания в Копенхаген и Загреб. Вулович се е качила на самолета в Копенхаген заедно с помощния кабинен екипаж. Самолетът така и не е достигнал следващата си дестинация.
В 16:01 ч., 46 минути след излитане, експлозия разкъсва багажното отделение на McDonnell Douglas DC-9, разкъсвайки самолета на три части. Според разследващите, внезапната декомпресия е причинила изсмукване на пътниците и екипажа от кабината при температури под нулата, което е довело до смъртта им.
Вулович оцеляла, защото била заклещена в задната част на фюзелажа, притисната от количка за храна. Тази част се отделила от останалата част на самолета и се разбила в гъсто залесен, заснежен хълм близо до село Сърбска Каменице. Смята се, че ъгълът на удара и гъстият сняг са намалили силата на падането.
По-късно лекарите установили, че необичайно ниското кръвно налягане на Вулович е причинило загуба на съзнание почти веднага след разхерметизацията на кабината, фактор, който може да е предотвратил фатално разкъсване на сърцето при удара.
Намерена жива в останките
Вулович е открита да крещи в разбития фюзелаж от Бруно Хонке, местен селянин и бивш медик от Втората световна война, който й е оказал първа помощ преди пристигането на екипите на спешна помощ.
Тя е откарана по спешност в болница в критично състояние и остава в кома в продължение на дни. Нараняванията ѝ са обширни: фрактура на черепа, два счупени крака, три раздробени прешлена, фрактура на таза, няколко счупени ребра и временна парализа от кръста надолу.
„Бях съсипана, но лекарите ме събраха отново“, каза Вулович пред „Ню Йорк Таймс“ през 2008 г. и допълва: „Никой никога не е очаквал да живея толкова дълго.“
След десет месеца рехабилитация Вулович се научила да ходи отново, въпреки че останала с трайно накуцване, причинено от увреждане на гръбначния стълб. Тя нямала спомен за катастрофата, нито за последвалия месец.
Слава, признание и неохотен символ
В Югославия Вулович се превръща в национална икона. Тя е почетена от президента Йосип Броз Тито, прославена е в народната музика и е възприета като символ на устойчивост. През 1985 г. Пол Маккартни ѝ връчва сертификат и медал за Световните рекорди на Гинес, признавайки рекордното ѝ оцеляване – момент, който е особено значим заради дългогодишната ѝ любов към Бийтълс.
Въпреки световното си признание, Вулович се завръща към скромен живот. Тя продължава да работи за JAT Airlines на бюрократична позиция, но е уволнена в началото на 90-те години след участието си в протести срещу Слободан Милошевич, тогавашен президент на Сърбия в рамките на Югославия.
„Аз съм като котка, имала съм девет живота“, каза тя пред „Ню Йорк Таймс“ и допълва: „Но ако националистическите сили в тази страна надделеят, сърцето ми ще се пръсне“.
Какво е причинило експлозията - и защо съмненията са се запазили
Според Чехословашката администрация за гражданска авиация експлозията е причинена от бомба тип куфарче, поставена в багажното отделение на самолета. В същия ден друга бомба детонира във влак между Виена и Загреб, ранявайки шестима души.
На следващия ден шведският вестник Kvällsposten получил телефонно обаждане от мъж, който твърдял, че е хърватски националист и поел отговорност за атентата срещу самолета. Въпреки че не били извършени арести, югославските власти заподозрели хърватската ултранационалистическа група „Усташи“, която е извършила 128 атаки срещу Югославия между 1962 и 1982 г.
През годините се появили конспиративни теории, според които самолетът е бил погрешно свален от чехословашката противовъздушна отбрана на много по-малка височина. Тези твърдения по-късно били опровергани с помощта на данни от черни кутии, анализирани от специалисти от Югославия, Чехословакия и Холандия, които потвърдили височината, скоростта и траекторията на самолета в момента на експлозията.
Констатациите били потвърдени от авиационните власти и чешките военни експерти, без да останат достоверни доказателства, които да оспорят официалната версия или досието на Вулович.
Весна Вулович издъхва през декември 2016 г. на 66-годишна възраст. Но нейната история, съчетаваща в равни части шанс, наука и устойчивост, продължава да пленява света, като се нарежда сред най-необикновените истории за оцеляване, записвани някога.
