А лберт Айнщайн, носител на Нобелова награда за физика за работата си върху фотоелектричния ефект и велик физик, който стои зад общата и специалната теория на относителността, веднъж казва: „Прекаленото уважение, с което се ползва работата ми, ме кара да се чувствам много зле. Чувствам се принуден да мисля за себе си като за неволен измамник.“
Като се имат предвид големите му постижения в областта на физиката, той може да е страдал от синдрома на самозванеца - чувството, че си некомпетентен или измамник, докато всички останали около теб са там благодарение на собствените си заслуги.
Макар да е успокояващо, че дори Айнщайн се е чувствал по този начин, други нобелови лауреати не са реагирали по същия начин на признанието на собствените им постижения. Всъщност има термин, наречен „нобелова болест“ или понякога „нобелит“, който описва понякога лудите и ненаучни възгледи, които нобеловите лауреати са продължили да развиват, след като са спечелили.
Съществува изненадващо дълъг списък с Нобелови лауреати, които са изразили псевдонаучни убеждения след спечелването на наградата, обикновено отдалечавайки се от своята област на компетентност. Сред тях са учени, изявени в своята област, които са развили интереси в областта на психичните изследвания, екстрасензорното възприятие и един победител, който е вярвал, че е бил посетен от говорещ, каращ мотоциклет, светещ зелен енот.
В една от главите на книгата „Критичното мислене в психологията“ изследователите изброяват редица такива случаи. Докато някои от тях са развили прозаични и мрачни псевдонаучни убеждения, като например широко развенчаните убеждения на Джеймс Уотсън относно расата и интелигентността, мнозина са развили много по-„забавни“ версии на „Нобеловата болест“.
Пиер Кюри например получава Нобелова награда за физика за откриването на радий и полоний, след което започва да участва в сеанси и да вярва, че изследването на паранормалното може да ни помогне да отговорим на въпросите за магнетизма. Сякаш Каспър не си е имал достатъчно работа, а сега трябва да управлява всички магнити. Джоузеф Томсън, който получава същата награда за откриването на електрона, развива подобен интерес към психичните явления и 34 години е член на Дружеството за психични изследвания.
Междувременно Шарл Рише, който получава наградата за физиология или медицина през 1913 г., е човекът, отговорен за думата „ектоплазма“, която според него може да се отделя от медиуми по време на сеанси. В действителност всяка есенция, която се отделя, е просто трик от страна на медиумите. Един от медиумите, Хелън Дънкан, поглъщал линия от тензух и след това я изхвърлял при поискване, като понякога прикрепял към нея гумени ръкавици или портрети от списания, за да изглежда по-страшно. Надяваме се, че това е трик, който не би могъл да се размине с Нобелова награда за медицина.
Понякога „болестта“ може да бъде вредна. Ричард Смоли, който през 1996 г. получи наградата по химия за откриването на трета форма на въглерода, продължи да се обявява против еволюцията, а други се застъпваха в полза на евгениката, лоботомията и вредните практики и идеи около аутизма.
След това е д-р Кари Мълис, който през 1993 г. печели част от Нобеловата награда за химия. След спечелването на наградата той изрази скептицизъм по отношение на климатичните промени и ролята на ХИВ за СПИН, както и вяра в силно опроверганата идея за астрологията. Освен това той твърди, че е видял светещ енот, който му е говорил.
„Една нощ през 1985 г., около полунощ, в хижата ми в гората на Северна Калифорния срещнах светещ зелен енот, който караше неоновооранжев мотоциклет. Енотът продължи да се превръща в пеещ делфин в полунощ“, казва Мълис.
И така, защо толкова много нобелови лауреати се оказват с такива псевдонаучни убеждения? Според един от лауреатите, Пол Нърс, това може да се дължи отчасти на външния натиск от страна на медиите и други групи, които подтикват лауреатите да излязат извън сферата на своята компетентност.
„В очите на много хора изведнъж бях станал водещ световен експерт по почти всичко. Това беше доста шокиращо. Не че съм прекалено скромен човек и знам нещо за биологията и науката като цяло, но експерт по всичко със сигурност не съм“, обяснява Нърс в статия за Independent, в която съветва други лауреати да не поемат по този път.
„Ще бъдете затрупани с молби да коментирате широк кръг от въпроси, да подписвате писма и петиции и изобщо да давате името си за каузи, някои благородни, други не толкова. Но не се изкушавайте да се отклонявате твърде много от специализираните си познания или от науката като цяло“, допълва той.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
