У чени откриха, че мистериозните светлини и съобщенията за неидентифицирани аномални явления (НАЯ) през 40-те и 50-те години на миналия век изглежда са свързани с ядрени опити.
Анализът на архивни астрономически наблюдения, комбиниран с разкази на очевидци за неидентифицирани въздушни явления (UAP) (официалното наименование на НЛО), предполага, че ядрената епоха е оставила своите отпечатъци върху астрономическите записи още преди началото на космическата ера.
„Нашите открития предоставят допълнителна емпирична подкрепа за валидността на феномена UAP и потенциалната му връзка с ядрената дейност, допринасяйки с данни отвъд докладите на очевидци“, пишат анестезиологът Стивън Брюл от университета „Вандербилт“ в САЩ и теоретичният физик Беатрис Вилароел от Стокхолмския университет в Швеция.
Между 1949 и 1958 г. обсерваторията „Маунт Паломар“ провежда първото по рода си широкомащабно изследване на небето (POSS-I) – амбициозен проект за фотографиране и картографиране на цялото северно небе, сектор по сектор.
Едва при по-късни изследвания учените осъзнават, че някои от светлините в данните от POSS-I не се появяват при последващи наблюдения.
Светлинни точки, които се появяват при едно наблюдение, но изчезват преди следващото, са известни като транзиенти. Тези POSS-I транзиенти често са били приписвани на дефекти и повреди в стъклените фотографски плаки, върху които са се записвали астрономическите изображения по това време.
#Archival #Sky surveys reveal a significant correlation between mysterious transient objects, nuclear weapons tests, and UAP reports, suggesting a potential link warranting further investigation. @SciReports https://t.co/qHaqrDlFXE https://t.co/wlshSQDkm3
— Phys.org (@physorg_com) October 27, 2025
През последните няколко години Вилароел ръководи проекта „Изчезващи и появяващи се източници по време на век наблюдения“ (VASCO), чиято цел е да идентифицира промените в нощното небе в рамките на един век астрономически измервания.
В предишна статия, публикувана през 2021 г., Вилароел и нейният екип установиха, че дефектите по плаките не могат лесно да обяснят някои от транзиентите в POSS-I, въпреки че е важно да се отбележи, че не всички са съгласни с това тълкуване.
Брюл и Вилароел искали да разберат дали поне някои от неясните транзиенти в POSS-I могат да бъдат свързани с антропогенни или атмосферни явления, фокусирайки се върху наземните ядрени опити, проведени около средата на 20-и век, както и върху свидетелските сведения за неидентифицирани явления.
Те създадоха набор от данни, обхващащ 2718 дни, като отбелязаха дните, в които са се появявали транзиентни явления. След това сравниха транзиентите с датите на всички известни американски, съветски и британски надземни ядрени опити, както и с доклади на очевидци за UAP, записани в базата данни UFOCAT.
Резултатите са впечатляващи. Транзиентни явления се появяват в небето с 45% по-често в „прозореца“ на ядрен опит – тоест ден преди и ден след провеждането му. Денят след ядрен опит показва най-значима връзка – 68% по-висока вероятност за поява на транзиент в данните от POSS-I.
След това те съпоставили наблюденията на UAP с данните за транзиентите. Там връзката била по-слаба, но все пак интересна, особено за дни с множество доклади за UAP. За всеки допълнителен доклад в даден ден вероятността за поява на транзиент се е увеличавала с 8,5%, установили изследователите.
Накрая изследователите установили, че съобщенията за UAP са се увеличили леко по време на ядрените тестове – връзка, която никога преди не е била демонстрирана в научната литература.
Тези резултати не обясняват напълно корелациите, но предполагат, че както транзиентите, така и поне някои наблюдения на UAP са реални явления. От една страна, ако транзиентите се дължаха на дефекти в плаките, би било малко вероятно те да се групират около определени дати, както са установили Брюл и Вилароел.
Второ, макар корелацията между транзиентите и наблюденията на аномални явления (UAP) да е малка, тя все пак е далеч отвъд случайното съвпадение, казват изследователите.
Въпреки че конкретното обяснение за транзиентите предстои да бъде намерено чрез по-нататъшни разследвания, учените успяха да изключат няколко хипотези. Тъй като тези светлини са наблюдавани по-често в деня след ядрен опит, е малко вероятно да са били радиоактивни отпадъци, задържани в атмосферата.
Нито пък е вероятно да е налице субективност при наблюденията, тъй като астрономите по това време не са подозирали за съществуването на тези транзиенти, а датите на ядрените опити не са били известни на хората, докладващи за аномални преживявания.
„Независимо от това каква ще се окаже природата на транзиентите, нашите резултати допълват нарастващите доказателства, че те са реални наблюдения, а не дефекти в емулсията на плаките“, пишат изследователите.
„Крайното значение на тези връзки за по-доброто разбиране на транзиентите и UAP тепърва ще бъде установявано.“
