П резидентът на САЩ Доналд Тръмп обяви възобновяването на ядрените опити. Руският президент Путин моментално му отговори по сходен начин, съобщи Deutsche Welle.
Какво значи това от техническа гледна точка? Нима отново ще има ядрени взривове?
На 16 юли 1945 година в 5:30 сутринта мощен взрив разтърсва пустинята в Ню Мексико. Ударната вълна се разпростира до 160 километра, а облакът, издигнал се на 12 километра височина, е видим на стотици километри. Това е първият тест на ядрено оръжие в човешката история. В следващите десетилетия САЩ проведоха над 1000 други изпитания – първоначално в атмосферата, а след 1960-те години само под земята – докато през 1992 г. Конгресът на САЩ не забрани всички ядрени тестове.
Четири години по-късно беше изготвен Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT), който САЩ и няколко други държави подписаха, но така и не ратифицираха. Затова близо 30 години по-късно договорът все още не е влязъл в сила. Въпреки това светът в голяма степен се придържаше към него през целия 21 век - с изключение на Северна Корея, никоя друга държава не е правила ядрени изпитания след 1998 г.
Извършването на подземни ядрени тестове е малко вероятно
Преди няколко дни публикация на американския президент Доналд Тръмп предизвика силен отзвук, след като той обвини „други държави“, че поддържат „програми за ядрени изпитания“, и обяви, че поради това и САЩ незабавно ще възстановят тестовете на ядрени оръжия. Възможно ли е това да се отнася до подземни детонации на бойни глави?
В публикацията на Тръмп има известни неточности. Не САЩ, а Русия поддържа най-големия ядрен арсенал в света. Освен това за поддръжката и управлението на този арсенал отговаря не Пентагона (сега преименуван на „Министерство на войната“), а Министерството на енергетиката на САЩ. Неговият ръководител Крис Райт побърза да уточни пред Fox News, че става дума за „системни тестове, а не за ядрени експлозии“. Фокусът щял да пада върху нови системи за пренос на оръжия и „други компоненти на ядрено оръжие“, но не и за бойните глави. Но дали президентът иска точно това?
Проблемът: застаряващи ядрени оръжия
През десетилетията на мораториум САЩ не престанаха да поддържат инфраструктурата, необходима за ядрени тестове. Освен няколко изследователски лаборатории, Министерството на енергетиката все още управлява обекта „Nevada National Security Site“ (NNSS). Там са проведени над 900 подземни ядрени теста, макар последният да е отпреди 33 години. Според Вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания една подземна ядрена детонация не би била възможна „веднага“ или „в рамките на няколко месеца“, а най-рано след три години.
Не само САЩ, но и всички ядрени сили са изправени пред предизвикателството да модернизират и поддържат арсеналите си, без да прибягват до ядрени експлозии. За тази цел през 1990-те години във Вашингтон бе създадена програмата “Програма за мониторинг на арсенала”, която струва милиарди долари годишно. Около 27 500 служители подават в свръхмощни суперкомпютри безброй данни от ядрените тестове на 20 век, за да симулират с възможно най-голяма точност как биха се държали отделни компоненти при експлозия.
Русия и САЩ имат по над 5000 ядрени бойни глави. Много от тях са съхранявани в силноохранявани складове от десетилетия. Но и ядрените оръжия стареят: материали като уран-235 или плутоний-239 могат да се окисляват или химически да се разпадат, макар тези процеси да протичат бавно. Батерии, електронни и механични компоненти също се износват и трябва редовно да се подменят. Следователно, една атомна бомба неизбежно се променя, ако е престояла половин век в склад.
На границата на позволеното: “субкритични” тестове
За да изследват тези процеси, ядрените сили си оставиха вратичка при подписването на Договора за всеобхватна забрана: провеждането на т.нар. “субкритични ядрени опити”. Дълбоко под земята се детонира до половин тон химически експлозив, съдържащ малко количество плутоний. Тестовете се наричат „субкритични“, защото количеството плутоний не достига критичната маса, необходима за самоподдържаща се верижна реакция. Те позволяват да се изучи поведението на плутония, а получените данни се използват в компютърни симулации.
Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити не определя точно кога една експлозия се квалифицира като „ядрен тест“. „Субкритичният тест“ не води до измеримо изпускане на радиоактивен материал в околната среда и затова не е изрично забранен. САЩ са извършили поне 27 такива опита, последният е официално регистриран на 5 декември 2012 г. Счита се за сигурно, че и Китай, и Русия са извършвали подобни тестове, макар да има малко сведения кога и по какъв начин са проведени. Поради слабата им мощност тези експлозии практически не могат да бъдат усетени отвън.
Желание за други тестове?
Тръмп може би иска бъдещи тестове, при които материалът ще бъде доведен до самоподдържаща се верижна реакция в контролирани лабораторни условия. Доклади на Държавния департамент на САЩ от 2020 и 2022 г. посочват, че Москва и Пекин вече са провеждали именно такива изпитания. Вероятно Тръмп се е позовал на тези доклади, когато заяви пред СиБиЕс, че Русия и Китай „тестват дълбоко под земята, а хората не знаят какво точно се случва“.
Дали подобни опити изобщо могат да се провеждат незабелязано от външния свят, е спорно сред експертите. Организацията за забрана на ядрените тестове е изградила стотици станции за наблюдение по света, именно за да предотвратява такива сценарии.
Възможно е обаче Доналд Тръмп да има предвид друго: изпитания на оръжия и системи за доставка, които в кризисна ситуация могат да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави. През последните пет години Китай изгради над 300 нови силоза за междуконтинентални балистични ракети, способни да достигнат САЩ при война. Русия също не изостава – преди дни президентът Владимир Путин тества подобни системи за доставка, а сега заявява, че не изключва възобновяване на ядрените изпитания. Министърът на отбраната на Русия Андрей Белоусов посочи, че предвид последните изявления и действия на САЩ е „разумно незабавно да започнат приготовления за всеобхватни ядрени тестове“.
