И зползвайки комбинация от сателитни проучвания и наземни геофизични методи, изследователи откриха масивна структура отпреди 2600 години, погребана дълбоко под наносите на река Нил. Това технологично постижение позволява на археолозите да надникнат под повърхността на труднодостъпни терени, разкривайки тайните на древния свещен град Буто.
Археолозите са изследвали руините на древния град Буто (Тел ел-Фараин), който е бил населяван от Преддинастичния период около 3800 г. пр.н.е. до Ранноислямската епоха през VII в. сл.н.е. Историческите записи сочат, че градът е бил строен, разрушаван и възстановяван в продължение на векове, което е довело до натрупването на множество археологически пластове, всеки от които е потенциален източник на информация за различни периоди.
Най-старите части на града са били погребани под по-късни руини и дебели кални наноси, което прави традиционните археологически разкопки изключително трудни, скъпи и времеемки. Според информация, публикувана от The Independent, за да се достигнат по-ниските нива, би се наложило премахването на тонове отломки и борба с подпочвените води.
За да преодолеят тези препятствия, учените са приложили иновативен подход, комбиниращ сателитен радар (SAR) и анализ на електрическото съпротивление на почвата. Екипът е анализирал данни от радарния сателит Sentinel-1, за да идентифицира мащабни аномалии от Космоса. Когато сателитните сканирания са показали необичайни зони близо до Нил, изследователите са провели тестове за електрическо съпротивление, за да проучат терена в дълбочина.
При този метод се изпраща ток между серия от електроди, поставени в земята, което помага за създаването на 3D модел на подземните структури. Моделът се базира на това как различните материали провеждат или се съпротивляват на електричеството. Този подход позволява на учените да „видят“ какво се крие под повърхността, без да е необходимо да копаят.
Сканиранията на горните три метра са показали слой от счупена керамика и отломки от по-късните римски и птолемейски периоди. На по-голяма дълбочина, между три и шест метра, технологията е разкрила голяма, добре дефинирана структура от Саитския период отпреди около 2600 години. За да потвърдят данните, археолозите са извършили последващи разкопки на малка площ от 100 кв.м., където са открили стени от кирпич и религиозни артефакти, точно в зоните, предсказани от сензорите.
В изследването, публикувано в списание Acta Geophysica, учените отбелязват: „Резултатите от това проучване демонстрират ефективността на комбинирането на геофизични измервания и данни от дистанционно наблюдение, които дадоха много точна визия за откриване на заровени селища в сложен регион.“
Под този слой, на дълбочина от около 6 до 7 метра под земята, изследователите са открили изненадващо дебел пласт от чист пясък. Те предполагат, че древните строители са положили този пясъчен слой като омекотяваща основа преди изграждането на фундаментите, за да помогнат за разпределянето на тежестта на сградите. Тази техника следва същата логика като съвременните основи за разпределение на натоварването.
„На дълбочина от 3 до 6 метра беше идентифицирана добре дефинирана аномалия с високо съпротивление като структура от кирпич от Саитския период, вероятно голяма гробница или светилище, лежаща върху изкуствена пясъчна основа“, пишат учените в своя труд.
В бъдеще екипът се надява да разшири тези проучвания с по-мощно оборудване, за да достигне още по-дълбоки и по-стари нива. „Нашите открития предполагат, че освен известния храм, може да има и друг храм, който остава погребан под дебел глинен слой“, заключават изследователите. Подобен интегриран подход може да помогне за точното картографиране и на други археологически обекти преди започването на скъпоструващи разкопки.
Добави ни в предпочитани източници в Google
