В се по-често говорим за глобалното село и мястото на всеки един от нас в него.
Роси Бехова е намерила своето, в Германия и по-точно в Хамбург, където живее вече 5 години със семейството си. Или както самата тя разказва: „Дойдохме с дъщеря ми след като много време - почти 7 години живяхме между България и Хамбург, където е мъжът ми.
И беше хубаво по летища и гари за ваканции да пътуваме насам-натам. Изненадващо, но настъпи време, в което се наложи дъщеря ми, Ралица, да тръгне в първи клас. Трябваше да избираме къде да се образова и да живеем в повечето време от годината. Избрахме да е Хамбург. Хамбургско село. Станахме селяни.“
Там кариерният й път претърпява може би неочакван обрат. В момента Роси Бехова преподава български език в местното Българско училище.
Най-важният изпит
Отговорност или забавление, а може би по малко и от двете – как призванието избира Роси? Отговорът, който ни дава тя е, че всичко това се случва само в рамките на едно денонощие.
Веднага след като пристига в Германия, без изобщо да очаква, Роси получава едно неочаквано предложение. „Кацнахме в Хамбург на 31 май вечерта, а на 1 юни, приятели ни бяха поканили на барбекю за празника. Сред гостите беше ръководителката на Българското училище тук, която много мило ми предложи да запиша Рали на българско училище. Тогава тревогите ми бяха свързани с адаптирането ѝ в немското училище и се пошегувах, че „горкото дете“ е с майка учителка, с която няма да има шанс да остане неограмотена. Благодарих любезно и отказах“, спомня си Роси и допълва:
„Тя ме попита дали съм наистина квалифицирана и ми каза, че в момента провеждат интервюта за учители за следващата учебна година.
Проведоха ми интервю за работа, което продължи един час и петдесет минути. Два часа подробно ме "изпитваха". И до днес се шегуваме, че е било най-трудното интервю за работа в живота ми. И е истина. Не знаех нищо за работата с многоезични деца, която се оказа много различна и интересна от „нормалното“ учителстване.“
Вехти думи и съвременен език
Кое обаче е най-голямото предизвикателство пред Роси, преподавайки на деца, които в семейството говорят на един език, а навън – на друг? Ето какво казва тя: „Да провокираш и задържиш интереса на децата. Да проумееш групата. Децата имат различни мотиви да идват в часовете в събота. Трябва да научиш от какво се нуждае всеки един човек от класа за да върви напред. И трябва да направиш отбор от тях.
Да се усещат приятели помежду си. Трябва да са така провокирани, че ако се наложи да отсъстват една седмица, да ми пишат в чата: Моля ви, госпожо, не правете нищо интересно докато ме няма на училище!“
Роси Бехова казва още, че за нея има един важен аспект от преподаването на български език, при това не само за децата в чужбина, но и за тези в България: „Ние, учителите, им пълним главите с граматика и лексика. Граматиката е ясна. Обаче да им разширяваш лексикалния запас и то на активно ниво е предизвикателство.
Съвременните учебници са пълни с вехти думи, които извън страниците нямат никакъв живот. В чуждоезикова среда това е безсмислено до абсурд. Безсмислено е и за децата в България, но това е друга тема. Но диалектите и сленгът са дълбоко пренебрегнати като нещо срамно, което трябва да изкореним. Аз мисля, че използването на една добра селекция от съвременни диалектни и сленг форми обогатяват и правят речта колоритна. Ето, това е една симпатична тема за размисъл.
Затова, освен работата в училище, която е по програма, им давам проекти - да четат книги и да ги представят пред класа. Да гледат български филми и да ги представят. Добре се справят“, доволна е учителката.
Магията на наклонението
Роси обаче ни разказва и за почти мистичното звучене на езика ни, особено, когато сме извън страната: „Звучи тайнствено! В интернационална компания аз разбирам хората от цяла Европа, когато си говорим. Обаче, никой не вдява нищичко, когато говорим на български! Това си е свобода, както и да го гледаш!“
Дали обаче една особеност на езика може да издаде начина ни на мислене? Роси Бехова дава следния пример от ежедневието ни: „Твърде често използваме повелително наклонение, а не използваме формите за учтива молба с условно наклонение – „Би ли взел кило краставици?“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
