В секи път, когато д-р Рикардо Джаня прекосява бурните морета между Чили и Антарктида, се чувства, сякаш го прави за първи път. Глациологът от Чилийския антарктически институт (Inach) вече 12 години ежегодно преминава през страховития проток Дрейк – място, където мощните западни ветрове, свободни от каквато и да било земна преграда, вдигат хаотични вълни, които удрят лодката му, разказва The Guardian.
„Чувствам се безсилен и се примирих със силите на природата“, споделя Джаня, ръководител на изследванията в Обединената научна полярна станция Union Glacier.
Ледникът Юниън, с дебелина около километър и половина, се издига на над 700 метра надморска височина. Ако не беше огромният лед, мястото би било фиорд – но вместо това мощта на ледника е изтласкала морето, създавайки място за уникална лаборатория за учени от цял свят.
Последните научни изследвания разкриват безпрецедентно отстъпление на ледниците в глобален мащаб. Пет от последните шест години се оказаха с най-бърза загуба на лед до момента, а периодът 2022–2024 г. бележи най-голямата тригодишна загуба на ледникова маса, документирана някога. Тази тенденция е особено изразена в Арктика и Антарктика, където покачването на атмосферните и океанските температури води до масово топене на ледовете.
За разлика от влажния, морски климат на Антарктическия полуостров, ледникът Юниън е разположен в една от най-сухите части на планетата. Върховете на планините Елсуърт, които прорязват ледника, често остават без лед. При полет с Twin Otter над района се виждат тези върхове, които действат като естествен язовир, задържайки ледената покривка на Западна Антарктика.
Върху ледника Юниън ефектите на климатичната криза, които се наблюдават по крайбрежието на Антарктическия полуостров, изглеждат по-далечни. Температурите остават значително под нулата дори през антарктическото лято. Въпреки това учените са нащрек за признаци на затопляне, които постепенно проникват от брега към вътрешността на континента.
Критична точка
‘Last chance for humanity’: the cold reality of monitoring global heating on a glacier https://t.co/GZ8OtRYyt5
— Zicutake USA Comment (@Zicutake) April 29, 2025
По данни на Световната метеорологична организация и други научни институции, нарастващите температури карат ледената покривка на Антарктида да се топи с все по-ускорени темпове. Ако глобалното затопляне надхвърли 2°C, големи райони – включително ледникът Юниън – могат да достигнат критична точка, след която процесите на отстъпление ще станат необратими.
Вече има признаци, че някои от големите антарктически ледници са достигнали такова състояние на необратима загуба, допринасяйки както за повишаването на морското равнище по света, така и за промени в океанските течения.
От 2014 г. Чилийският антарктически институт и чилийските въоръжени сили оперират съвместната научна станция Union Glacier от ноември до януари. Тя осигурява логистична и изследователска подкрепа на екипи от различни страни.
Трудни условия на живот
Животът на ледника е несравнимо преживяване. Учените живеят с дни и седмици в палатки, а дневните температури рядко се издигат над -10°C. Станцията е защитена от високи планини и се къпе в слънчева светлина 24 часа в денонощието, което допринася за относителна топлина и комфорт в базата.
Работата на Джаня включва измерване на движението и дебелината на ледника, както и влиянието на приливите и отливите, посредством глобална навигационна сателитна система (GNSS). Събираният от него масив от данни ще помогне на бъдещи поколения глациолози да проследяват динамиката на леда през десетилетията.
„Дванадесет години работа изглежда малко, но лично усещам, че времето през последните пет години е станало осезаемо по-нестабилно“, казва Джаня. Ледникът Юниън все още е относително стабилен, но достъпът до него от Чили през Пунта Аренас става все по-труден поради увеличаващите се бури на полуострова.
Герман Агилера, изследовател във Военногеографския институт на Чили, споделя притесненията на Джаня: „Глобалното затопляне е ‘пандемия’, която тихомълком засяга ледника Юниън. В бъдеще ледниците, които го захранват, може да се стопят значително по-скоро от очакваното, което ще промени не само глациологичната среда, но и ще повлияе върху тектоничната динамика на региона.“
С изтъняването на ледовата покривка скалната основа отдолу започва да се издига, променяйки ландшафта. Антарктида е загубила до 3 трилиона тона лед за 25 години до 2017 г., основно в Западна Антарктика. Скално-ледената основа, силно компресирана през последната ледникова епоха, вече започва да се издига обратно нагоре.
Агилера и колегата му Анхел Сапата, също изследовател във военно-географския институт на Чили, използват GNSS за мониторинг на тектоничните движения около ледника Юниън. Тяхната работа ще бъде ключова за разбирането на влиянието на топенето върху геологията на региона.
Слънчева светлина, отразена обратно в Космоса
Студените катабатични ветрове оголват яркосиньото ядро на ледника, затова той е класифициран като „син “ ледник. Хосе Йоркера от Университета в Сантяго де Чили и Ное ван Алфен – докторант в Университета на Гронинген, Нидерландия – използват дронове, оборудвани с камери, за да измерват албедото на леда – процента от слънчевата светлина, която се отразява обратно в Космоса.
Обикновено албедото на ледниците е над 90%. С климатичното затопляне все повече ледници губят зимния си сняг, което позволява на частиците от черен въглерод от изгорели горива да потъмняват повърхността. Това увеличава абсорбцията на слънчева енергия и ускорява топенето на леда.
„Изучаваме отлагането на тежки метали, свързани с енергоемки дейности и разрастващата се антарктическа туристическа индустрия“, обяснява д-р Раул Кордеро, професор в Чилийския университет и научен съветник на ван Алфен.
Пробите от синя ледена повърхност дават ценна информация за древния състав на атмосферата и климата на миналото.
Началото на сезона през ноември е белязано от работата на логистични екипи, които с моторни шейни и проникващ в земята радар картографират безопасни маршрути по ледника. Тези пътеки, обозначени с бамбукови колове, предпазват учените от скритите под снежните мостове смъртоносни цепнатини.
„Ужасно е“
В един слънчев следобед, докато синьото ледено поле блести ярко, Джаня спира, за да направи GNSS измервания. Запитан дали му е трудно да се върне към обикновения живот в Чили след експедициите, ученият се замисля и отговаря: „Ужасно е. Ужасно.“
Антарктида, казва той, е символичен континент. „Нашите човешки дейности ускоряват промените тук, защото изискваме все повече и повече ресурси. Това е последният шанс човечеството да се справи“, заключава д-р Джаня.
