П онякога най-необикновените съвпадения се раждат на най-обикновени места.
В този случай едно малко германско градче, нищо особено: на хвърлей от река Рейн, малък замък от XVIII век, типична крайградска тишина, в която момчета като Даниел Каспари и Рене Репази прекарват юношеството си, карайки колелета до града за партита или до най-близкото езеро, се оказва родно място на двама политически противници, превърнали се в ключови фигури за политическата стабилност на ЕС в епоха на безпрецедентна фрагментация.
Начинът, по който животите им се преплитат, е поразителен. Каспари, на 49 години, и Репази, три години по-млад, са учили в едно и също училище. Там двамата организират кабаре на политическа сатира. Развиват уменията си в ученическия вестник. И двамата са били служители на олтара в една и съща църква. И двамата печелят първите си политически победи в общинския съвет на родния град. Почти от раждането им пътищата им следват удивително паралелни траектории. Днес те са от противоположните страни в Европейския парламент.
Каспари е лидер на групата на Християндемократическия съюз (ХДС) и неговата баварска сестринска партия Християнсоциалния съюз (ХСС), най-голямата национална делегация в групата на Европейската народна партия. Репази заема еквивалентната позиция за Германската социалдемократическа партия (ГСДП), третата по големина национална делегация в групата на Социалистите и демократите. EPP и S&D са двете най-големи групи в парламента и в продължение на десетилетия държат властта в ЕС.
Въпреки съперничеството между тези политически семейства, задълбочено още повече след изборите за ЕС през 2024 г., двамата мъже изграждат репутация на важен канал за комуникация между двете страни, опитвайки се да запазят т.нар. "голяма коалиция" между център-дясно и център-ляво.
Това е от ключово значение, защото парламентът е фрагментиран както никога досега. Следвайки тенденция, наблюдавана в западните демокрации, политическият център се разпада. Политици като Каспари и Репази представляват стария начин на правене на политика: политически опоненти, да, но готови да оставят различията си настрана, за да могат двете страни да работят заедно срещу крайностите. В Европейския парламент това става все по-необичайно. Това се видя, когато EPP по-рано този месец изостави традиционните си центристки съюзници и заедно с крайнодесни групи прокара намаляване на зелените регулации.
Добрата връзка между двамата мъже е особено полезна, защото лидерите на двете паневропейски групи рядко прикриват взаимната си неприязън и все по-трудно постигат компромис по нови закони, например за екологичните правила за бизнеса или контрола на миграцията.
"Разбира се, че имаме много политически различия, но е добре, когато можеш да разговаряш", каза Каспари пред Politico. "Познаваме се от векове. Знаем, че можем да си имаме доверие."
"Той винаги беше своеобразен водещ образ", спомня си Репази за общото им детство в Щутензее. "Гледах на него като на пример."
Въпреки че пътищата им често са се пресичали, като личности и като политици двамата са диаметрално различни. Каспари е харизматичният, "старомоден" консерватор, дълбоко вкоренен в общността, човек, който се ръкува на местни събития и говори на езика на обикновения човек. Все още живее в района. Репази, напротив, е космополит, елегантен социалдемократ с впечатляваща академична кариера, човек с научна реторика, който напуска Германия.
"Това, което липсва на Репази", казва журналистът Матиас Зуравски, който е учил в същото училище, "Каспари притежава. И обратно."
- Момчета от олтара
Скромната католическа църква "Свети Йосиф" в Щутензее се намира в тиха уличка. В градината ѝ има плодни дървета. Плакати рекламират срещите на местния скаутски клуб. Църквата е далеч по-скромна от внушителния протестантски храм на главната улица. Именно тук семействата на Каспари и Репази са се молили. И тук двамата изграждат доверие един в друг.
"Запознахме се за първи път в младежките групи на католическата църква", каза Каспари. "Мисля, че това говори за определени ценности. Винаги се стараем да сме честни."
Тези ранни религиозни преживявания заемат важно място в живота на Каспари днес, казва Ансгар Майр, регионален политик от ХДС, който го познава от първите му политически стъпки.
"Той беше силно повлиян от времето си в католическата църква и при Скаутите, които също са католически", каза Майр. "Кръгът му от приятели, извън политиката, идва основно от църковната общност."
Двамата служат като момчета от олтара, помагат на свещеника по време на литургия и коленичат на олтара. На Коледа пеят песни из града.
Католицизмът на социалдемократа Репази е отслабнал, но въпреки че е "от онези хора, които ходят на църква само на Коледа", той казва, че християнските ценности продължават да го водят в ежедневието и в политиката.
Възход на крайните партии преди евроизборите
- Хаос и революция
Пътищата им отново се пресичат в гимназията. Thomas-Mann-Gymnasium е на метри от църквата. Училището е остаряло и предстои ремонт. И все пак изглежда почти неизменно от 90-те години. Коридорите са подредени с шкафчета, а класните стаи са семпли, освен ретро оранжевите умивалници.
В онези години двамата се впускат в извънкласни дейности. Каспари основава ежегодно политическо кабаре. На 18 години предава щафетата на Репази, който внезапно се оказва пред задачата да набере средства за организиране.
"Ако цялото начинание беше успешно, то беше благодарение на това, че Каспари го предаде, и ние направихме прехода заедно", каза Репази.
Училищните годишници показват две момчета, предопределени за големи дела. На снимката на Каспари, преоблечен като лекар в шеговит стил, съучениците му го описват като "източник на най-креативните възражения ("да, но…"), които пораждат реакции от учителите, от забавление до раздразнение". "Трудно е да се повярва", пише там, "че този хаотичен човек един ден ще бъде водещ консервативен политик."
Приятелите на Репази го виждат като революционер. На снимката е с ушанка. "Дискусиите с него често се превръщат в спорове", пишат съучениците. "Но никой друг не умее да спори така обективно."
Двамата работят и по училищния вестник Pepperoni. Каспари е репортер, когато няколко години по-късно Репази става главен редактор. Момчетата не се страхуват да критикуват властта. Pepperoni означава "нещо люто", "нещо, което жили", казва бившата преподавателка Сабине Граф.
Тези споделени преживявания и до днес са основата на отношенията им в Европейския парламент.
"Винаги можеш да кажеш: можете да ми имате доверие", казва Репази. "Но наистина можеш да го кажеш само ако си го преживял. А аз съм го преживял, мога да му имам доверие."
- Критика от избирателите
Днес и Щутензее, като останалата част от Европа, не е имунен към политическите течения. С възхода на популизма отдясно и отляво, центристки политици, които се опитват да търсят общото, вече не са на мода.
Алтернатива за Германия (AfD) завърши втора на националните избори, най-добрият резултат за партията след възхода на нацистите. AfD няма представители в общинския съвет тук, но местните признават гнева срещу "елита", символизиран от хора като Каспари и Репази.
Въпреки дълбоките им корени в града, мнозина не ги смятат за местни герои.
"Появяват се на няколко празнични събития със семействата си, но след това не се чуват", казва 37-годишен барман, представил се само като Доминик, в задимения местен бар. Няколко души наоколо кимат.
Доминик е учил в същото училище и познава братът на Каспари. Но настоява, че никой от двамата политици не може да бъде доверен. Не са "хора, които гледат за интересите на народа", казва той.
Въпреки това в началото на кариерите си двамата правят реални промени за местните хора. Когато са в ученическия съвет, Каспари се бори за нощна автобусна линия между Щутензее и Карлсруе, на 10 км. В известен смисъл успява, като поставя основите на трайна трамвайна линия, изградена години по-късно.
"Тогава осъзнах, че ако се ангажираш с властите в града, кмета, съветниците, можеш да променяш неща", казва Каспари.
Първото политическо пробуждане на Репази идва, когато провинцията решава да съкрати гимназията с една година. Училището иска да участва в пилотния проект, въпреки че повечето ученици са против.
"Мислех, че е пълна глупост", казва Репази. Организира учениците да присъстват на заседание на общинския съвет, и за първи път залата се препълва.
Учениците аплодират, когато аргументите, събрани от Репази, са представени на кмета. Съветът в крайна сметка отхвърля плана. Ако автобусната линия е първата победа на Каспари, това е първата победа и на Репази.
Крайните партии в Бундестага: Истинските лидери на Германия?
- Г-н Щутензее срещу Г-н Европа
С времето пътищата им се разделят.
Каспари остава представата за политик, дълбоко свързан с родното място, попаднал в Брюксел по-скоро случайно. Хората около него го описват като семеен човек, отглеждащ петте си деца близо до мястото, където е израснал.
Репази е противоположността, професор, станал политик, силно отдаден на европейските дела, който съзнателно строи живота си извън Германия.
За Репази, чиито родители са германка и унгарец, "космополитизмът е част от живота му", казва учителката Граф. Тя си спомня неговото задълбочено изследване на войните в Югославия. Той става професор по европейско право в Женева и Ротердам, където отглежда двамата си синове с полската си съпруга.
Каспари е избран в Европейския парламент почти случайно през 2004 г., на 28 години, след изключително силно представяне на ХДС.
"Планът ми беше да стана председател на групата на партията в общинския съвет", казва той.
За Репази, напротив, работа в институциите на ЕС е мечтата. Дори обмисля да се присъедини към ХДС при Каспари. Но в неговото село партията не се чувствала особено приветлива. "Изглеждам достатъчно "западно", за да нямам проблеми като хората от турски произход, но фамилията ми беше достатъчно странна, за да изглежда чужда в селото ми", казва той.
Пътят на Репази към парламента е по-труден. Кандидатира се три пъти, но не успява, преди в крайна сметка да заеме място през 2022 г., когато друга евродепутатка от ГСДП се отказва.
- Заедно в Брюксел - и отново разделени
Срещата в парламента е като завръщане у дома за Репази. Каспари го посреща с кошница деликатеси от родния край.
Издигането на Репази е бързо. Две години след пристигането си става начело на групата на ГСДП в S&D. И междувременно двамата използват приятелството си за политическа работа.
Приятелските разговори скоро се превръщат във висши политически преговори. Двамата водят най-големите германски делегации в парламента и трябва да преодоляват нарастващата дистанция между лидерите на техните групи - Манфред Вебер (EPP) и Иратхе Гарсия (S&D).
Затова постоянно разговарят, "за да обединяват политическите линии", казва Каспари.
"Говорим за конфликтите, които възникват", казва Репази. "Дали можем да ги решим напълно - това е друг въпрос."
Други евродепутати казват, че добрите отношения между германските консерватори и социалдемократи са от решаващо значение.
"Стабилността на мандата", неофициалната коалиция на центристки партии около председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен, "е заложена на карта. А връзката между ХДС и ГСДП може да помогне за по-силно сътрудничество", казва Яви Лопес, евродепутат от S&D и заместник-председател на парламента.
Но нищо не е вечно, и дуото отново ще се раздели. През октомври германското правителство номинира Каспари да представлява страната в Европейската сметна палата в Люксембург.
В четвъртък се очаква парламентът да го потвърди. Това ще остави празнина, казват колегите.
"През годините той беше стабилизиращият и обединяващ фактор, обединявайки екип от много различни личности", казва Никлас Хербст, председател на комисията по бюджетен контрол и един от възможните наследници. "Той е истински "генералист", човек, който бързо и задълбочено разбира сложни политически въпроси… В Люксембург го очакват с нетърпение."
След като Каспари си тръгне, Репази ще трябва да намери нова фигура от другата страна, с която да изгради доверие. Но дали разхлабените връзки между център-дясно и център-ляво ще успеят да запазят поне една здрава нишка - предстои да видим.
Докато това е възможно, със сигурност няма да бъде толкова лесно, както някога в малкия Щутензее. Построено върху спомени от църквата, ученическата политика и училищния вестник, това доверие е издържало добре.
