И зборите за Европейски парламент приключиха във всички страни от Европейския съюз и след като официалните резултати са ясни, можем да обърнем поглед и към представянето на държавите в тях, пише BBC.
Ситуацията във Франция със сигурност буди най-много любопитство. Еманюел Макрон беше победен от крайната десница на европейските избори, което го накара да свика извънреден парламентарен вот. Поражението за неговата партия бе шокиращо като резултат, след като "Национален сбор" на Марин Льо Пен постигна два пъти по-висок вот спрямо неговата "Ренесанс" - ситуация, определена дори като "унижение" от страна на анализаторите.
Френският президент заяви в обръщение към нацията, че "крайната десница напредва навсякъде на Континента и че тези резултати не са добри за партиите, които защитават Европа". Истината е, че Льо Пен (точно както и АзГ в Германия) се борят за по-строги ограничения на имиграцията и са против продължаване подпомагането на Украйна с големи суми европейски средства и оръжия. Лицето начело на победителите е младият, едва 28-годишен Джордан Бардела (наричан от привържениците си "политически феномен"), който преди две години официално става лидер на "Национален сбор", поемайки управлението от Марин Льо Пен (останала в управление зад кадър).
Cette déroute sans précédent pour le pouvoir en place marque la fin d'un cycle, et le jour 1 de l'après-Macron.
— Jordan Bardella (@J_Bardella) June 9, 2024
Notre volonté est de rassembler tous les Français désireux d'engager le redressement de la Nation et de permettre à la France de renouer avec l'espérance. pic.twitter.com/Ckfr6u9Zpp
"Това е безапелационнa присъда от страна на французите и ние я приветстваме със смирение и сериозност. Желанието за промяна е ясно и е ясно послание към всички европейски лидери, че Франция иска да види как Европа променя курса", заяви той след победата. По-късно стана ясно, че именно Бардела ще е кандидатът за премиер на партията при предостоящите парламентарни избори.
Продължаваме с Германия, където опозиционната партия Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) взе 30% от вота на гражданите, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" стана втора с 15,9%. Социалдемократите на управляващия канцлер Олаф Шолц останаха трети с 13,9%, като това е най-лошият резултат за тях на федерално равнище от 1949 г. Говорителят на SPD Нилс Шмид призна, че "въздействието на резултатите върху националната политика определено ще има влияние", не отричайки сериозния удар, които партията понесе на тези избори. Приема и критиките за "лавиращата политика по отношение на важен въпрос като националния бюджет".
Мнозина приемат представянето на Социалдемократите като "абсолютно бедствие" и "горчиво поражение". Факт е, че лицето на Шолц бе на плакати в цялата страна (въпреки че реално той не се кандидатира за изборите в ЕС) и със сигурност той ще бъде една от онези "мълчаливи жертви" за Националните избори догодина, още повече, че сега онези тихи гласове в партията му, които вече се питат дали ги води правилният човек, ще станат далеч по-силни. Тук обаче и победителят всъщност не е победител. Опозиционните консерватори спечелиха най-висок вот, но като се има предвид колко непопулярно е правителството, тези цифри не са точно триумф (само 1,5% повече от 2019 г.). Истинските победители всъщност са радикалните популисти от "Алтернатива за Германия".
Крайната десница триумфира и в Италия. "Италиански братя" на управляващата Джорджа Мелони взе почти 30% от гласовете на Апенините в европейския вот, което е един от най-значимите й триумфи в поредицата напоследък (Демократическата партия на Ели Шлайн е втора с 24,03%). Мелони и по принцип има сериозно влияние в ЕС, но сега влиянието й при формирането на политиката ще нарасне още повече, включително и очакваното "ухажване" от страна на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в следващия парламент. А това означава, че със сигурност ще вложи още повече усилия, за да опита да тласне Европа по-надясно. Победата й бе приветствана и от Марин Льо Пен, която я призова дори да сформира националистическа коалиция след Изборите, която да има по-голямо влияние в Брюксел.
В още няколко страни в ЕС начело се оказаха крайнодесни партии. Сред тях са Партията на свободата в Австрия (25,5%) и "Вламс беланг" ("Фламандски интерес") в Белгия с 13,9.
В Унгария водеща сила след Евроизборите остана управляващата партия ФИДЕС, но е редно да отчетем, че това е далеч по-слаба подкрепа в сравнение с предходния евровот през 2019 година и като цяло най-лош резултат от десетилетия насам. Още повече, че втори са конкурентите от ТИСА, чийто заместник-председател Петер Мадяр оглави общественото недоволство срещу ФИДЕС и започна да привлича хиляди недоволни на митинги още през февруари.
Унгарците ще изпратят общо 21 депутати в Брюксел, като победителите ще имат 11, а вторите -7 (трети са левият алианс на Демократична коалиция-Унгарска социалистическа партия-Диалог-Зелени с 2 и националистическото движение „Наша родина като четвърти с 1). Все още няма яснота в кои групи ще се влеят те, но се очаква Виктор Орбан да се присъедини към „Италиански братя“ на Джорджа Мелони и „Национален сбор“ на Марин льо Пен.
В Полша (най-големия източен член на Европейския съюз) - центристката Гражданска коалиция (ГК) на министър-председателя Доналд Туск е вероятен, макар и не сигурен победител на европейския вот с 37,1%. Разликата с втората - опозиционната "Право и справедливост" на Ярослав Качински е по-малко от 1%, но анализаторите не очакват промяна в класирането. Ако Туск спечели, ще направи поредна стъпка към утвърждаването си като доминираща сила в Полша.
"Ние показахме, че нашият избор, нашите усилия имат много по-широко измерение, отколкото само нашите национални въпроси... ние показахме, че сме фар на надеждата за Европа", заяви Туск след обявяването на резултатите. Той изтъкна и изненадите на вота в неделя, като заяви, че "управляващите в Германия нямат причина да са щастливи, а тези във Франция имат основание за драматична тъга". Според него, "от големите държави именно Полша показа, че демокрацията триумфира тук".
Също както и в Германия, в Испания партията на министър-председателя претърпя горчиво поражение. Гражданите дадоха най-много гласове на евровота на дясната Народна партия (НП) с 34,18%. Разликата е повече от 4% в тяхна полза срещу социалистите на управляващия премиер Педро Санчес - 30,19. Абсолютно същата се оказа ситуацията и в Естония, където партия "Отечество" триумфира с 21,6% от подкрепата на избирателите. На второ там остана Социалдемократическата (част от управляващата коалиция) и едва на трето, Партията за реформа на управляващата Кая Калас.
Въпреки това, тя остана оптимист, заявявайки, че съотношението на силите в парламента и управленската конфигурация няма да се променят в резултат на тези цифри, въпреки факта, че партиите, участващи в правителството, се изправиха една срещу друга като противници в предизборната кампания. Тук е важно да добавим, че оптимизмът й вероятно се дължи и на факта, че слуховете за нейн висок пост в структурите на ЕС се засилват. Според публикации, й е предложен поста на върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който в момента заема Жозеп Борел.
Поражение управляващите претърпяха и в Дания. Там Социалистическата народна партия нанесе първо поражение на управляващата Датска социалдемократическа партия от 2019 година, след като получи подкрепата на 17.43% от гласоподавателите в страната на европейските избори. При това социалдемократите отбелязаха и негативен рекорд - най-ниска подкрепа, въобще получавана някога на европейски вот (15,6%).
Социалистите триумфираха и в Португалия (32,1% за Социалистическата партия). Очаква се нейните представители да се влеят в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Втори остана (с много близък резултат) десният Демократичен съюз (към Групата на ЕНП), а трети крайнодясната "ШЕГА! (Стига)", която не бе в предходния състав на ЕП. Водачката на листата на листата на социалистите Марта Темидо заяви, че победата е очаквана за нея, защото "португалците се довериха на проекта за Европа, който имаме ние". Тя добави, че резултатът им е по-висок от предишните избори за евровота и е благодарна, че гласувалите са "откликнали на призива ми да превърнем надеждата на улиците в гласове в урните".
Коалицията между "Зелени леви" и Партията на труда в Нидерландия спечели най-много места (8) в новия Европейски парламент. Въпреки успеха обаче, те изгубиха едно място в ЕП (от девет на осем). Те ще се влеят и в две различни парламентарни групи в Европарламента – „Зелените леви“ (4) в групата на Зелените-Европейския свободен алианс, а Партията на труда (4) - в Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Втори на изборите са крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс (7), като е любопитно да отчетем, че в предишния Парламент тя нямаше представители.
Официалните резултати в Словакия сочат, че победител на изборите е основната опозиционна сила "Прогресивна Словакия" с 27,81% от гласовете. И тук опозицията надделя над управляващите - "Посока - Социална демокрация", най-голямата партия в ляво-националистическото правителство, ръководено от министър-председателя Роберт Фицо (едва оцелял след опит за убийство).
Победа постигнаха десните на евровота в Словения - най-много места спечелиха Словенската демократична партия (СДП) и "Движение Свобода" (ДС).
В Румъния управляващата коалиция на левите социалдемократи (СДП) и дясноцентристките либерали (НЛП) спечели 54% от гласовете на изборите за Европейски парламент, на които те участваха с общи листи. Втори остана крайнодясната Алианс за единство на румънците (АЕР), основана преди 5 години и противопоставяща се на миграцията и военната помощ за Украйна.
В Чехия популистката опозиционна партия АНО победи дясноцентристката група СПОЛУ, която ръководи правителството.
Изненада се получи в Евроизборите в Латвия. Там управляващата "Ново единство" с водач в листите, 52-годишния Валдис Домбровскис, пребори тотално прогнозите на социолозите, като спечели вота с 33,8% от гласовете. В Литва победители се оказаха Консерваторите от Отечествен съюз - Литовски християндемократ.
Отново противно на социологическите проучвания, управляващите в Малта лейбъристи надделяха над опозиционната Националистическа партия с около 3% - 45,2 срещу 42,02 (макар прогнозите да бяха с поне 10% разлика в тяхна полза).
Пет партии от Люксембург пък ще бъдат представени със свои депутати в новия Европейски парламент, като управляващата Християнсоциална народна партия (ХСНП) печели две места. В Гърция пък най-вероятно цели 8 ще излъчат депутати за Брюксел.
Шведската социалдемократическа работническа партия (ШСРП) пък най-вероятно печели евроизборите в Швеция (с 25,1% от гласовете, по все още неокончателни резултати).
Основното заключение от изборите за Европейския парламент, около което се обединяват анализаторите, е подемът на крайнодесните и евроскептични формации, което е много вероятно да доведе до сътресения в бъдещото управление.
Големият победител е Европейската народна партия, като се очертава нов мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия. ЕНП ще разполага с 189 депутати, втори са групата на Социалистите и демократите със 135 и трети "Обнови Европа" с 80.
Самата тя не скри притеснението си от възхода на крайната десница и заяви, че ще "построи крепост" срещу политическите екстремисти, като си сътрудничи с традиционните политически групи (социалисти и либерали). Манфред Вебер пък разкри, че ЕНП ще търси партньорство с леви и центристки формации в името на това да "бъде изградена една по-силна Европа".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
