Н а 21 август 2025 г. Слънцето излъчва нещо, което изглежда като нормален изблик на радиовълнова енергия – вид импулс, който астрономите редовно наблюдават и очакват да избледнее в рамките на часове или дни. Но този сигнал отказа да избледнее. Докато учените продължават да го наблюдават, избликът се разпростира далеч отвъд всичко, регистрирано преди това, като в крайна сметка се превръща в най-дълготрайния слънчев радиовзрив, наблюдаван някога, пише американският сайт Gizmodo.
Екип от изследователи анализира това събитие, използвайки данни от четири различни мисии на НАСА, всяка от които е засекла радиовзрива в продължение на няколко дни в три последователни времеви прозореца. Рекордният радиовзрив продължи общо 19 дни, чупейки предишния рекорд от само пет дни!
Резултатите на екипа, публикувани в The Astrophysical Journal Letters, помогнаха за определяне на източника на радиовзрива и може да помогнат на учените да предскажат по-добре космическото време.
- Природата на слънчевите изригвания
Слънцето е колосална сфера от свръхгореща плазма, която е постоянно подложена на бурни изригвания. Слънчевите изригвания или масивните изблици на енергия, възникващи на повърхността, ускоряват малки частици като електроните в слънчевата атмосфера. Докато тези електрони се движат през слънчевата плазма, те излъчват интензивно лъчение под формата на радиовълни. Съществуват различни видове слънчеви радиовзривове, в зависимост от тяхната честота и продължителност. Рекордният радиовзрив е класифициран като изблик от тип IV, който обикновено се отнася до дълготрайни емисии, причинени от електрони, хванати в големи магнитни контури в слънчевата корона (най-външният слой на атмосферата). Събитието е засечено за първи път от Solar Orbiter, сонда за наблюдение на слънцето, управлявана съвместно от Европейската космическа агенция и НАСА, която прави най-близките досега изображения на нашата родителска звезда. След това, 12 дни по-късно, Parker Solar Probe на НАСА, космически кораб, проектиран да лети директно през външната атмосфера на Слънцето, и Wind, спътник, наблюдаващ потока от частици в слънчевия вятър, засякоха припокриващи се интервали на радиовзрива. Ден по-късно, на 9 септември, STEREO-A на НАСА, мисия, изучаваща еволюцията на слънчевите бури, стана последната, която наблюдава радиовзрива.
- В търсене на източника
Регистриран наскоро радиовълнов взрив беше изключително необичаен, продължил много по-дълго от очакваното, което показва, че вероятният му произход е постоянен източник на енергийни електрони или магнитна активност в слънчевата атмосфера. Екипът, провел новото проучване, ръководен от учени от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в сътрудничество с международни изследователи, разработи нова техника за идентифициране на източника на радиовълновия взрив . Използвайки данни от космическия кораб STEREO-A, екипът локализира източника близо до структура в слънчевата атмосфера, наречена шлемовиден стример. Шлемовиден стример е фуниевидна структура в слънчевата корона. Тя се образува, когато гореща слънчева плазма се заклещи по гигантски магнитни контури, простиращи се навън от Слънцето, с дълги, влачещи се опашки, простиращи се в Космоса. Учените имат теория защо този конкретен радиовълнов взрив е продължил толкова дълго. Те смятат, че трио от експлозивни изхвърляния, наречени коронални изхвърляния на маса, в рамките на един и същ регион може да е подхранвало това рекордно събитие. Въпреки че самите радиовълни са безвредни, същата магнитна среда, която ги генерира, може да доведе до слънчева активност, която може да повлияе на космически кораби и спътници. Ето защо учените следят отблизо Слънцето, надявайки се да разберат по-добре неговите изригвания, за да помогнат за защитата на обектите ни в околоземна орбита.
