11 май е Денят на библиотекаря. За да го отбележим, говорим с Моника Чалъкова – момичето, което преди извънредното положение посрещаше хората в „читАлнЯта“ – едно от любимите ни места в София, което и след кризата с коронавируса ще продължава да събира хората, които обичат книгите.
За Вдъхновените и Vesti.bg Моника споделя повече за четящия човек, за книгите, които да дадем на децата ни и как четенето ни променя към по-добро.
Като дете Моника мечтае за журналистиката. „Когато бях на 9 и първата сапунерка вече се беше появила в дома ни, започнаха снимките.
Взимах интервюта от малкия ми брат – известен художник, който рисува по стените в кухнята и коридора; със съседските момичета организирахме новинарски емисии, вечерни шоута с гости и музика от компютъра; дори сами записвахме реклами на разни конфитюрчета и трейлъри на предстоящите предавания, за да разполагаме с цялостна програма.“
Така, години по-късно, тя се записва във Факултета по журналистика и масови комуникации. Специалността обаче е – „Книгоиздаване“. Заедно с колегите й започват да правят предаване за култура в студентското радио „Реакция“, а преди около година съвсем естествено, Моника става част от „читАлнЯта“.
Именно там Моника затвърждава убеждението си – книгите и техните хора са едно красиво и зареждащо изживяване. Срещата с читатели учи. И обяснява защо библиотеките нямат клиенти. „Когато си имаш работа с клиенти, е намесена размяната на продукти и услуги срещу пари. Тук разменяме идеи, възгледи и… книги. Единственото задължение при нас е да се спазва срокът за връщане на заетата книга.
Както и да се уважаваме, разбира се, но четящият човек няма нужда от това напомняне, той е по-различен – той е поне на една крачка разстояние от мисълта да не уважава другите, той е съобразителен и заинтересован.
Нашите читатели са наши приятели, с които се срещаме всеки ден, обменяме читателски опит, а препоръките за книги не са само от нас към тях, а и от тях към нас. Учим се едни от други. И след едно известно време толкова добре се опознаваме, че дори ни е важно да разберем кой как е прекарал на пътешествието си - или как му се е сторила онази постановка, за която последно каза, че си е взел билети.
Сега не работим, но все се случва по пътя до магазина или дори през кратката вечерна разходка да се засечем с някои читатели. Разпознаваме се дори с маските и настава такава радост, че сме се срещнали. „читАлнЯта“ ми липсва, но се надявам, че остана още съвсем малко и много неща ще се върнат по местата си.“
Моника казва, че хората, които са възпитани – и продължават да разширяват мирогледа си с книги, са по-различни. „Четенето прави хората по-наблюдателни, кара ги да слушат по-внимателно, учи ги на емпатия, учи ги на критична мисъл към заобикалящия ни свят и най-накрая, но не на последно място – развива езика им.
Според мен винаги можеш да разпознаеш човек, който чете, както и какво чете, по начина, по който говори. Издават го кодове: в подбора на думи; в това, което намира за важно да сподели и изкаже, във въпросите, които задава, в начина, по който разсъждава върху чутото. Независимо какво чете, вижда се.
Затова и четящите хора са добри, те не се движат по повърхността, не се притесняват да се потопят по-надълбоко.
Място като „читАлнЯта“ обединява всички в столицата – малките и големи, хора от България и чужбина, казва още Моника и допълва: „читАлнЯта е инфоточка в сърцето на София, в Градската градина, и наши посетители са най-прекрасните хора – читатели на библиотеката, които с блясък в очите и трепет идват да си вземат нови книги, както и туристи от цял свят – любопитни, любознателни и заредени с приключенски дух.
Разказваме за кирилската азбука на всеки втори и историите предизвикват такъв възторг; следват въпроси, както свързани с историческото ни минало, така и „Как се пише името ми? Еха!“ и в общи линии се получава един весел урок (междувременно са дошли още туристи), придружен с много шеги и продължил около час.“
Едно от най-хубавите неща, които Моника вижда са децата и родителите, които взимат заедно книгите и ги обсъждат. „Имам една любима история, която все разказвам тук и там. Има едно семейство, което ни посещава всяка събота – майка, баща и малкият им син, който все още не може да чете, но сам избира коя детска книга да заемат.
Веднъж бащата остана да преглежда някои заглавия в „читАлнЯта“, докато майката и малчуганът излязоха отвън, настаниха се на една пейка и започнаха избраната току-що книга. След половин час той се върна и заяви, че вече са я прочели и ще си избира друга.
Попитах го дали му е харесала, а той съвсем невъзмутимо ми отвърна: „Не, не е добре написана“ и продължи с работата си. Малък критик.
В последствие разбрах, че с майка му са коментирали книгата, обсъдили са я от-до и такъв е бил изводът му. Впечатли ме диалогът и усилието не само една приказка да бъде прочетена, а и след това да се направи опит тя да бъде анализирана, да се приложи критична мисъл.“
Според Моника има две книги, които да дадем на децата ни – и това са „Пипи Дългото Чорпапче“ и „Алиса в Страната на чудесата“. „Нека има игри и приключения“, казва тя.
Моника споделя още, че общуването ни с литературата оставя следата си в нас: „След всяка следваща книга човек се променя, разговарял е с един отдавна отишъл си човек чрез това писмо, прекосило времето и той вече е друг.“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
