В секи филолог, музикант или спортист ще ви потвърди, че ако искаш да бъдеш добър в професията, трябва редовно: да практикуваш, да репетираш, да тренираш.
Иначе - наученото се забравя.
Същото е и с бавното живеене. Ако не го практикуваш често, не си спомняш как точно да го правиш отново.
Добрата новина е, че насладата от живота е нещо, над което всеки от нас може да работи. А един от най-добрите начини за това е с литературата.
Четенето е ритуал. Начин за час, два - дори повече, да бъдем на много места, много животи, много времена, а в същото време - останалият свят е сложен на пауза.
Именно в момент, в който искаме или не, се замисляме за темповете, с които живеем идва колекцията истории "За бавното живеене и насладата от живота".
Светльо Желев е подбрал текстове, интервюта и разговори с имена като Георги Господинов, Любен Дилов-син, Капка Касабова, Александрина Пендачанска, Георги Тошев, Гергана Турийска и много други.
„В тази книга има много от мен – текстове, които съм писал през годините, мисли, които съм споделял. Има интервюта, в които казвам какво ме вълнува.
Има текстове от мои приятели, които специално поканих да се включат в това пътешествие. Много от тях познавате в различните им битности, други пък вероятно ще чуете и прочетете за първи път, но от всеки един има много какво да научим.
Те имаха пълната свобода на изразяване, сами да изберат формата, стила, жанра, езика, с които да споделят нещо от себе си. Най-важното от всичко е тяхната неподправена искреност“, казва Светлозар Желев.
„Трудно е да бъдеш бог“, или какво да спрем, какво да махнем от живота си, за да започнем да живеем по-бавно
Светлозар Желев
Отговора всеки може да си го даде сам – всичко, което не ни харесва, всички лоши емоции от неща, които правим по задължение, да спрем да се срещаме с хора, които не харесваме, или да ограничим контактите с тях дотолкова, доколкото го изискват работата ни или животът. Всичко се дължи на това колко много неща си причиняваме, преследвайки нещо. Дали в работата и амбициите си, дали в това да достигнем или съблазним някого, защото смятаме, че е важно или интересно, или, че ще повдигне социалния ни статус. Или просто защото той е непоклатим и ние трябва да го имаме.
В търсене на нови преживявания, в задъхано преследване на новото, на това, което не познаваме, в опити да бъдем навсякъде и да направим всичко ние започваме да губим най-важните си ценности и почва под краката си. Забравяме най-важните неща, най-смислените си постижения – хората и нещата, които са ни приятели и близки, и всичко, което сме постигнали до момента. В преследване на дивото губим всичко. Знаете как хората казват, че имат много малко истински приятели, а не съм чувал никой да се пита: „А какво правя аз за тях, какво съм готов да дам, да пожертвам, за да ги задържа?“.
Защото в едно приятелство, също както и в любовта, и в работата, сме длъжни винаги и постоянно да се доказваме, да жертваме част от нас, да правим компромиси и да избираме. Изборът е нещото, което много често пропускаме да отбележим в отношенията с другите. Да направя ли нещо, или да не направя? Да пожертвам ли времето си, вниманието си, нещо материално за приятел? Всеки ще каже: „Ама, разбира се, веднага!“. Хайде, помислете си пак и си дайте сами на себе си отговор колко пъти не сте го правили. Защото хората сме егоисти. Готови сме да пожертваме всичко, заслепени в нещо без перспектива, без смисъл и без продължително удоволствие. Разхищаваме емоциите си, себе си, отношението си към близки и приятели в напразни опити да спечелим някого, който в този момент сме счели за ценен, за „трофей“.
Такова разхищение и вечно движение, търсене, но не в смисъла на търсенето на интелекта, а като неизпитването на удоволствие от това, което имаме, пустотата и незадоволеността, които ни дават усещането за спрялост, когато нещата са спокойни и всичко е наред.
И се хвърляме презглава в авантюри, които изпиват жизнените ни сили. Понякога това е любов – всички знаем експлозията, която причинява любовта в цялото ни същество, тътена на адреналина, върховете на щастието и бушуващите ендорфини, които тя носи.
Разумът няма място тук. Той е безсилен. Друг път това е опит да съблазним някой човек – заради социално положение, престиж в обществото, заради уважението и завистта на останалите или просто ей така, за да си докажем, че можем. И после, като го постигнем, пустотата отново отваря своята паст и ние изпадаме в безтегловността на абсолютната празнота, опустошени и незадоволени, защото отново в бързане да постигнем целта сме пропуснали да се наслаждаваме на мига и в момента на достигането ѝ ние сме я загубили, без тя да ни е донесла нищо.
Не знам защо си го причиняваме, сигурно защото влеченията и желанията ни са животински, а оценката, обяснението и вината са човешки и те убиват всичко смислено и красиво след това. Тази вечна вътрешна борба унищожава щастието и ни оставя обезсмислени. Животът е винаги другаде.
Но нека се опитаме да живеем живота тук и сега.
Искам да ви накарам да се замислим и да си дадем сметка за истински ценните и важни неща за нас – тези, които обичаме, които ни зареждат, които сме постигнали по пътя си дотук. Искам да ви накарам да се замислим и да си дадем сметка за истински ценните и важни хора за нас – тези, които си струват. Нека да се стараем да си причиняваме удоволствие и да причиняваме удоволствие – колкото може повече.
Това ще ни донесе чувството за пълнота, завършеност и съвършенство и насладата от мига. Трябва да намерим трите ни най-любими неща, които ни зареждат, които обичаме и имаме нужда от тях. Моите са четенето на книги, срещите с приятели и пътуванията.
Премиерата на "За бавното живеене и насладата от живота" ще бъде на 21 април.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
