Т ъкмо когато си мислехме, че тази митологична реликва не може да бъде обвита в повече мистерия, нови разкрития променят всичко.
Анализ откри ДНК на растения, животни и дори хора от индийски произход върху Торинската плащеница, което задълбочава загадката около платното, в което се твърди, че е било повито тялото на Христос след разпятието. Това „генетично разсъбличане“ е описано подробно в ново изследване в списание Bioarxiv, което предстои да бъде прегледано от независими експерти, съобщава The Post.
A 2026 study by University of Padova researchers, published in New Scientist, revealed that nearly 40% of the human DNA found on the Shroud of Turin originates from Indian lineages. The analysis found a mix of DNA from diverse geographic regions, indicating extensive handling,… pic.twitter.com/WxlBNnNTHQ
— Hemanth conversation (@hemanthxtalks) April 1, 2026
Това ли е истината за Торинската плащаница?
„Нашите открития подчертават условията на съхранение на плащеницата и взаимодействията ѝ с околната среда, предлагайки ценни гледни точки към идентифицираните генетични варианти, произхождащи от множество биологични източници“, пише в изследването екипът, включващ Джани Баркача от Университета в Падуа.
Учените установиха, че Торинската плащеница е била нещо като „носител“ на човешка и животинска ДНК от различни епохи. Документирана за първи път във Франция през 1354 г., легендарната ленена тъкан с размери 4,40 на 1,10 метра остава един от най-емблематичните и противоречиви християнски артефакти.
Surprising DNA analysis reveals where Shroud of Turin may have actually originated Was it cut from a different cloth than previously thought? https://t.co/eGNxfOwJBo pic.twitter.com/LYVMGh1XPb
— NahBabyNah (@NahBabyNahNah) March 31, 2026
Изображението върху Торинската плащаница може да не е на истински човек
Анализ от 1988 г. на плащеницата, която се съхранява в катедралата „Свети Йоан Кръстител“ в Торино от половин хилядолетие, разкри, че тя е изработена между 1260 г. и 1390 г. Това практически изключва възможността образът върху плата да принадлежи на Исус. Това заключение обаче остава оспорвано от много консервативни християнски учени.
Surprising DNA analysis reveals where Shroud of Turin may have actually originated https://t.co/Klzp44gz9W pic.twitter.com/d30EWdQRKR
— New York Post (@nypost) March 31, 2026
За да определят истинския произход на тъканта, Баркача и неговият екип извършиха „генетично възкресение“ – те анализираха материал, събран от реликвата през 1978 г., и откриха изобилие от средновековна и модерна ДНК.
Може би най-поразителното откритие е, че 40% от ДНК произхожда от индийски кръвни линии. Това предполага, че римляните може да са пренесли лен от долината на Инд или дори че самият материал за плащеницата е произведен на субконтинента.
Погребалният саван на Христос пали нов скандал
„Като цяло нашите открития предоставят ценна информация за географския произход на хората, които са взаимодействали с плащеницата по време на нейния исторически път през различни региони, популации и епохи“, пишат учените.
„ДНК следите подсказват за мащабното излагане на тъканта в средиземноморския регион и възможността преждата да е била произведена в Индия“.
New DNA Analysis Suggests That Shroud Of Turin May Have Indian Origins https://t.co/Q95A5SHKCC pic.twitter.com/5A2x4Su5Fp
— NDTV (@ndtv) March 31, 2026
Въпреки това Андерс Гьотерстрьом от Стокхолмския университет, който не е свързан с изследването, охлади ентусиазма относно индийския произход: „Все още не виждам причина да се съмняваме, че плащеницата е френска и е от XIII–XIV век“.
Разбира се, това е само върхът на ДНК айсберга. Други генетични доказателства включват следи от домашни котки и кучета, селскостопански животни като пилета и говеда, както и елени, зайци, риби, насекоми и друга дива природа. Присъства и флора – от моркови до пшеница и картофи, за които изследователите подозират, че са пренесени в Европа, след като изследователите са започнали да пътуват до Азия и Новия свят. Точната дата на това замърсяване обаче е трудна за преценка.
Това ли е истинското лице на Христос?
За съжаление плащеницата е силно компрометирана от разнообразна човешка ДНК, включително на учените от 1978 г., „което предизвиква възможността за идентифициране на оригиналната ДНК“. Наличието на кожни бактерии също подсказва за интензивно докосване през годините.
Екипът на Баркача не е единственият, който „бели“ слоевете на реликвата напоследък. Миналата година бразилският 3D дизайнер Сисеро Мораес използва виртуални реконструкции, за да докаже, че плащеницата не е била използвана за покриване на Исус, а всъщност е творение на средновековни художници.
Това ли е „истинското лице на Исус“, ИИ казва „да“
Използвайки 3D симулации – една, покриваща тяло, и друга, покриваща нисък релеф на човек – той открива, че изображението върху плащеницата съвпада точно с отпечатък от нисък релеф. Това предполага, че образът не е очертание на реално тяло, а по-скоро отпечатък от плитка резба, използвана като молд.
