Х арактерните бръчки, които покриват Меркурий – най-близката до Слънцето планета – показват, че някога той е бил по-голям и с времето е намалил размерите си. Ново изследване предполага, че свиването може да е било по-значително, отколкото учените са смятали досега. Най-малката планета в Слънчевата система се намира средно на около 58 милиона километра от Слънцето и обикаля около него за едва 88 дни, според НАСА.
Меркурий се е формирал преди около 4,5 милиарда години от облаци газ и прах. Ранната история на Слънчевата система е била белязана от множество сблъсъци между космически тела. Планетите са били горещи още при формирането си, а ударите са генерирали допълнителна топлина. С течение на времето, когато топлината се освобождавала, вътрешността на Меркурий започнала да се свива. По напуканата му повърхност са останали следи от този процес. Учените ги наричат гънки и разломни скали. Някои от тези скали достигат височина до 1,6 километра и се простират на стотици километри.
В същото време Меркурий е бил подложен на интензивна бомбардировка от астероиди и комети, които са оставили множество ударни кратери, подобно на повърхността на Луната.
Според ново изследване, публикувано в списание Geophysical Research Letters, отломките от тези сблъсъци може да са прикрили реалния мащаб на свиването на планетата.
Докато Меркурий се е свивал, по повърхността му вероятно са се образували множество пукнатини по сравнително сходен начин. Но кратерите и отломките от милиарди години сблъсъци са покрили голяма част от тези структури, обяснява водещият автор на изследването Гаку Нишияма, планетарен учен от Института за космически изследвания към Германския аерокосмически център в Берлин.
Близостта на Меркурий до Слънцето прави планетата изключително трудна за изследване. Преди са достигали само две мисии – „Маринър 10“ на НАСА през 1974 г. и „МЕСИНДЖЪР“, която започва работа около Меркурий през 2011 г.
„Маринър 10“ прави близки прелитания, разкривайки характерните гънки по повърхността на планетата, докато „МЕСИНДЖЪР“ предоставя много по-пълна глобална картина.
Нишияма и екипът му използвали данни от „МЕСИНДЖЪР“, за да създадат глобална карта на релефа на Меркурий. Те установили, че в най-грубите и неравни райони има по-малко видими гънки в сравнение с по-гладките части на повърхността. Това ги накарало да предположат, че някакъв процес прикрива следите от свиването – вероятно отломки, натрупани върху повърхността.
Екипът изчислил колко гънки вероятно биха се виждали по цялата планета, ако не бяха скрити от отломки. Резултатите показали, че Меркурий може да се е свил с 10–30% повече, отколкото се е смятало досега. Това би означавало промяна в радиуса му с около 11,6 километра. Предишни изследвания са оценявали промяната в радиуса между 1 и 2 километра, а други са достигали до около 7 километра.
Според Пол Бърн, доцент по науки за Земята, околната среда и планетите във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, е напълно възможно предишни изследвания, включително негово собствено, да са пропуснали геоложки пукнатини, защото са били трудни за откриване в неравните райони или изобщо не са се образували заради изключително грубата кора на Меркурий.
„Ако обаче успеем точно да измерим колко се е свил Меркурий, ще можем да направим по-добри оценки за структурата на вътрешността му, размера и състава на ядрото, тектоничната и вулканичната му история, начина на генериране на магнитното му поле и много други характеристики“, посочва Бърн.
Меркурий е втората по плътност планета в Слънчевата система след Земята, главно заради огромното си метално ядро. Изчисляването на степента на свиване може да даде ценна информация за ядрото на планетата и процесите, протекли във вътрешността ѝ при охлаждането.
Мисията „БепиКоломбо“, която наскоро започна финалния етап от пътуването си към Меркурий след близо осем години в космоса, ще постави два орбитални апарата около планетата в края на тази година. Данните за релефа, които мисията ще събере, могат да позволят на учените да изчислят по-точно степента на свиване на Меркурий и да изследват неговите скали, кратери и гънки с безпрецедентна детайлност, казва Нишияма, който е част от научния екип на „БепиКоломбо“.
„БепиКоломбо“ ще извърши първите цялостни глобални измервания на топографските характеристики на Меркурий – нещо, което „МЕСИНДЖЪР“ не е могъл да направи, посочва Бърн.
„Тези нови данни ще бъдат от ключово значение за проверката дали това и други изследвания на глобалното свиване са верни. Но подозирам, че ще се окаже, че са и че все още имаме много какво да научим за малката планета, която се намира най-близо до Слънцето“, казва той.
Докато „МЕСИНДЖЪР“ е събрал данни с висока резолюция за северното полукълбо на Меркурий, орбиталният апарат на „БепиКоломбо“ ще измерва релефа и грапавината на повърхността и в южното полукълбо, обяснява геологът Келси Крейн от Seres Engineering and Services в Чарлстън, Южна Каролина. Всички тези данни ще се допълват, като помогнат на учените да изградят по-пълна картина за еволюцията на планетата и ще поставят нови въпроси, на които бъдещи мисии да търсят отговори.
Меркурий вероятно се е свил повече от всяка друга планета, тъй като ядрото му е много по-голямо спрямо размера на планетата в сравнение с останалите скалисти светове в Слънчевата система, смята Ханес Бернхардт.
Въпреки че определя методологията и резултатите от изследването като убедителни, Бернхардт смята, че толкова значително намаляване на размерите би трябвало да е предизвикало видими мащабни деформации по цялата повърхност на планетата. Той и екипът му провеждат собствено изследване, за да установят колко се е свил Меркурий, но според тях само данните от орбита може да не са достатъчни за окончателния отговор.
