П огребението на Ратко Младич в Белград тази седмица, което бе организирано с държавна подкрепа, повдигна един наболял въпрос в Брюксел: може ли една страна да кандидатства за членство в ЕС, докато изпраща с почести в последния му път човек, осъден за военни престъпления? За мнозина това събитие показа, че процесът на присъединяване на Сърбия към Общността не просто е в застой, а до голяма степен е загубил политическия си импулс, съобщи Deutsche Welle.
Твърде дълго ЕС продължаваше да третира Сърбия като нормална страна кандидатка - въпреки продължаващото отстъпление на Белград от принципите на демокрацията и върховенството на закона, посочва за ДВ Енджелуше Морина от Европейския съвет за външни отношения. А Наим Лео Бесири от Сръбския институт за европейски въпроси изтъква, че управляващото мнозинство в Сърбия не е изпълнило нищо от обещаното в програмата за реформи през последните пет години.
И двамата експерти припомнят, че Белград е отказал да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. Те посочват също така, че при управлението на президента националист Александър Вучич демократичните стандарти са се влошили, а отношенията с Косово остават напрегнати.
Въпреки че беше осъден на доживотен затвор от съд на ООН за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, Ратко Младич беше погребан в понеделник в Белград с военни почести, а в церемонията участваха и представители на правителството. Президентът Вучич не присъстваше, но подкрепи и защити траурната церемония.
Брюксел реагира необичайно остро: Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи кадрите като шокиращи. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща осъди възхваляването на военни престъпници. А комисарката по разширяването Марта Кос отмени посещението си в Сърбия.
Прекалено снизходителен ли е бил Брюксел?
Морина и Бесири твърдят, че това не е достатъчно. Те смятат, че на Вучич е била предоставена прекалено голяма свобода на действие в продължение на твърде дълго време. Според тях той е бил третиран като незаменим партньор, способен да гарантира стабилност в Западните Балкани и да задържи Сърбия обвързана със Запада, въпреки че пренебрегва основните европейски ценности.
Бесири казва още, че сръбското гражданско общество от години е предупреждавало Брюксел за атаките срещу свободата на медиите, върховенството на закона и демократичните институции. Но ЕС до голяма степен си е затварял очите, допълва той.
Икономическите отношения са доказателство за силните връзки между ЕС и Сърбия. Общността е най-големият търговски партньор, инвеститор и финансов донор на Сърбия. В политическо отношение обаче Сърбия е изградила тясно партньорство с Москва.
Един често изтъкван аргумент за поддържане на отношенията със Сърбия се основава именно на опасението, че по-силен натиск би могъл да тласне страната още по-силно към Русия или Китай.
Морина признава, че изолирането на Сърбия би било опасно, но вижда и други възможности отвъд примирението и пълното прекъсване на отношенията. Тя твърди, че ЕС трябва да продължи да поддържа диалог със сръбското общество, като същевременно принуди Вучич да направи ясен политически избор.
Бесири пък посочва, че Русия и Китай не могат да заменят европейския пазар. Според него Вучич използва и двете държави като заплаха, за да разубеди Брюксел да предприеме по-решителни действия. И двамата изследователи смятат, че сръбският президент следва своя стратегия: да извлича полза от сътрудничеството, без да провежда необходимите реформи.
Границите на финансовия натиск
ЕС обаче не е напълно пасивен - той започна да упражнява финансов натиск. Така например по-нататъшните плащания по "Плана за растеж за Западните Балкани" бяха задържани това лято поради опасения относно независимостта на съдебната система.
Бесири обаче се съмнява, че това ще промени поведението на Вучич. Той твърди, че мащабните съкращения на финансирането биха навредили повече на населението, отколкото на политическия елит. Вместо това той се застъпва за целенасочени мерки срещу онези, които носят отговорност за демократичния упадък на страната и злоупотребата с нейните институции.
Могат ли изборите да донесат промяна?
Предсрочните парламентарни избори на 25 октомври биха могли да подложат модела на Вучич на изпитание. След 12 години на президентския пост той сега иска да остане доминиращата политическа фигура в Сърбия, като стане следващият министър-председател.
Бесири казва, че политическата опозиция в Сърбия остава крехка и че "е изключително трудно да се спечели демократично на недемократични избори".
Нито един от двамата експерти не очаква избортеи да възстановят институциите на Сърбия или да променят фундаментално отношенията ѝ с ЕС.
Помирението остава далечна перспектива
Помирението в региона изглежда още по-далечно. Според Бесири Сърбия първо трябва да признае ролята си във войните от 1990-те години и да приеме установените факти за извършените престъпления. Вместо това обаче наративите, представящи сърбите изключително като жертви, остават дълбоко вкоренени в сръбската политика, образованието и медиите.
"Това, което се случва напоследък, е всъщност обратното на всичко, което е било изграждано в продължение на толкова много години", подчертава в тази връзка Морина.
Погребението на Младич не е причинило това развитие – то просто разкри още веднъж колко далеч в момента е Сърбия както от регионалното помирение, така и от членството в ЕС, посочва още представителката на Европейския съвет за външни отношения.
