С тивън Спилбърг отново поглежда към Космоса с най-новия си мегапроект, но филмът остава светлинни години зад класики като „Близки срещи от третия вид“ и „Извънземното“. Резултатът е един от най-разочароващите киномоменти на годината, пише BBC.
Новият филм „Денят на истината“ (Disclosure Day) не е непременно най-лошата лента, която ще гледате тази година, но със сигурност е най-пропиленият потенциал. От една страна, зад кормилото е Стивън Спилбърг – един от най-великите живи режисьори в историята на киното. От друга страна, филмът е по тема, която го обсебва през целия му живот: посещението на извънземни на Земята.
Спилбърг докосна тази материя още като тийнейджър през 1964 г. с аматьорския си филм Firelight, а през 1977 г. създаде абсолютната НЛО класика „Близки срещи от третия вид“. Когато се появи наелектризиращият трейлър на „Денят на истината“ с надпис „История от Стивън Спилбърг“, мнозина се надяваха, че 79-годишният режисьор ще ни поднесе шедьовъра на живота си – своя дълбок, зрял последен отговор на въпроса, който изследва от десетилетия.
Disclosure Day divides critics: Steven Spielberg's alien drama is branded 'the most disappointing film of the year' in savage reviews as others praise legendary director's 'spellbinding and masterful' cinematic return https://t.co/3Xyj2qx3qh
— Daily Mail (@DailyMail) June 10, 2026
Какво получихме вместо това? Повърхностен, остарял екшън-трилър с гонения с коли и идеи за извънземните, които сме чували безброй пъти.
Сюжет от миналия век (буквално)
Джош О'Конър влиза в ролята на Даниел – експерт по киберсигурност, който работи за мощната и сенчеста организация „Вардекс“. Нейната единствена цел е да пази истината за извънземните в тайна. Да, на хартия „Денят на истината“ звучи като поовехтяло копие на „Мъже в черно“, но без смешките. Даниел решава да изнесе класифицираната информация пред света, но вместо просто да качи видеоклиповете в интернет, неговият съучастник Хюго (Колман Доминго) настоява материалите да бъдат споделени чрез... местен телевизионен новинарски канал. Изглежда, че в съзнанието на Спилбърг светът изобщо не се е променил от 1982 г., когато излезе „Извънземното“.
В друга сюжетна линия Емили Блънт играе Маргарет – жизнерадостна синоптичка, която внезапно открива, че може да говори всеки език на Земята (и няколко извън нея). Блънт е фантастична, а сцените с нейните прохождащи екстрасензорни сили са толкова забавни, че Спилбърг вероятно е трябвало да направи филм само за нея и да изхвърли останалото. Вместо това, по-голямата част от екранното време е посветена на Даниел и приятелката му Джейн (Ив Хюсън), които бягат от анонимни правителствени главорези. На практика това е просто един сив, скучен епизод на „Досиетата Х“.
'Disclosure Day' review: There's an alien coverup in Steven Spielberg's exciting sci-fi movie https://t.co/n58mxrRFpb pic.twitter.com/AJJAxB1EZM
— New York Post (@nypost) June 9, 2026
Лош кастинг и логически дупки
Злодеят във филма се играе от Колин Фърт. Неговият персонаж Ноа реве с типичните клиширани реплики на лош герой: „Историята няма бутон за рестартиране. Направиш ли го, няма връщане назад“. Фърт обаче е напълно неподходящ за ролята. „Вардекс“ уж е върховната тайна операция на американското дълбоко правителство – изключително разсейващо е начело на нея да стои изискан, докаран англичанин.
И това далеч не е единственият логически проблем. Най-голямата мистерия във филма не е свързана с Космоса, а с това защо един от главните герои (Хюго) влага толкова много време и усилия в изграждането на макет на къща в реален размер.
Филмът може и да се хареса на хората, които споделят типичния за ранния Спилбърг наивен оптимизъм. Има и няколко майсторски заснети екшън сцени, макар и те да изглеждат като заемки от приключенията на Индиана Джоунс. Но още първата реплика на Колин Фърт във филма се оказва пророческа за зрителя: „ Е, всичко това е доста разочароващо“.
Основните теми – дали извънземните и Бог могат да съществуват заедно и защо емпатията е важна – са поднесени чрез дълги, изкуствени и прекалено полирани монолози. В крайна сметка в „Денят на истината“ няма почти нищо, което вече да не сме видели в трейлъра, и нищо, което Спилбърг да не ни е казал много по-добре преди половин век.
