П ет години след хаотичното изтегляне на САЩ от Кабул и завръщането на талибаните на власт, Афганистан се превърна в арена на една от най-тежките хуманитарни кризи и кризи с правата на човека в света.
Някога централна тема във външната политика на САЩ, за чиято 20-годишна война американските данъкоплатци платиха сметка от 2,3 трилиона долара, Афганистан и неговият народ до голяма степен изпаднаха от полезрението на световната общност. Това се случва въпреки наслагването на изкуствено създадени и природни кризи, които тласнаха милиони деца към глад и лишиха жените и момичетата от най-основните им права.
Хуманитарната помощ за Афганистан, от която се нуждае приблизително 45% от населението, беше драстично съкратена от международните донори след завръщането на талибаните на власт, като жените и момичетата понасят основната тежест от тези съкращения. САЩ, които някога бяха най-големият доставчик на помощ за Афганистан, вече дори не са сред първите пет страни донори, пише Си Ен Ен (CNN).
Спадът в подпомагането идва на фона на постоянните атаки от страна на талибаните срещу правата на жените и момичетата, като систематично се унищожават правните им защити и възможността им да вземат самостоятелни решения в рамките на система, която експертите описват като „джендър апартейд“. Техните действия успешно заличиха половината от населението от обществения живот и превърнаха Афганистан в едно от най-опасните места на Земята за една жена.
„Казано съвсем директно, ако си жена в Афганистан, живееш в ад“, заяви в четвъртък пред CNN Джон Сопко, бивш специален генерален инспектор за възстановяването на Афганистан.
Да продадеш детето си, за да спасиш останалите: Страшният избор на тези бащи
„И не виждам международната общност, нито пък това правителство, администрацията на Тръмп, да прави каквото и да било по въпроса. Ако прави нещо, то е да създава още по-голям хаос за бедните хора в Афганистан“, добави Сопко, визирайки прекратяването от страна на американския президент на почти всички договори на USAID за хуманитарна помощ и развитие в Афганистан в началото на 2025 г., което спря планирана подкрепа за над 1,7 милиарда долара.
Днес Афганистан е единствената страна в света, в която на момичетата е забранено да се обучават след шести клас. Забраната е в сила достатъчно дълго, че цяло поколение момичета премина през пубертета, без да стъпи в класна стая в прогимназията или гимназията. Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) изчислява, че в момента 2,4 милиона момичета нямат достъп до училище.
На жените е забранено също така да работят повечето професии, наредено им е да покриват лицата си на обществени места и им е забранено да пътуват на дълги разстояния без придружител от мъжки пол. „ООН Жени“ съобщава, че половината от афганистанките вече излизат от дома си само веднъж или два пъти в месеца – изолация, която води до криза в психичното здраве. Седем от десет жени вече описват психичното си здраве като „лошо“ или „много лошо“, посочва организацията.
Махбуба Серадж, една от малкото афганистански активистки, които останаха в Кабул след завръщането на талибаните, заяви пред CNN в четвъртък, че обмисля да напусне страната поради бързо влошаващата се ситуация за жените.
„Не мога да продължа да работя по този начин, защото не успях да помогна на нито една афганистанска жена, която се нуждаеше от мен. Не успях, защото никой не ми позволява. А на жените... всичките им права бяха отнети. И ако някой каже нещо по въпроса, излиза, че грешим. Не трябва да го казваме, но точно това се случи“, каза Серадж.
Междувременно насилието срещу жени на практика беше легализирано със закон. През март талибаните издадоха указ, който позволява на мъжете да бият съпругите си, стига да не чупят кости и да не оставят видими, трайни рани.
"Не мога да си позволя да спася и двете близначки"
Друг указ затруднява значително жените да прекратят брака си, като същевременно премахва минималната законна възраст за брак, която преди беше 16 години. Правозащитни експерти от „Амнести Интернешънъл“ и Комитета на ООН за правата на детето предупреждават, че указът легитимира детските бракове, чийто брой постоянно нараства откакто талибаните си върнаха властта.
Това репресиране се случва на фона на драстични съкращения на помощта, като общото хуманитарно финансиране за Афганистан е намаляло с близо 70 процента от 2022 г. насам.
„ООН Жени“ изчислява, че повече от 10,7 милиона афганистански жени и момичета зависят от хуманитарна помощ. Повече от половината ръководени от жени организации, анкетирани неотдавна от ООН, очакват да затворят или да преустановят дейността си през следващата година заради съкращенията. Една от организациите, работещи в Северен Афганистан, пожелала анонимност, заяви пред CNN, че в момента работи в „ограничен обем“ и възможността ѝ да продължи дейността си е под „сериозен риск“.
Децата плащат цената редом с майките си. Всяко десето афганистанско дете страда от остро недохранване, се казва в доклад, публикуван тази седмица от благотворителната организация Save the Children. Острото отслабване, най-животозастрашаващата форма на недохранване, се увеличава. Очаква се повече от единадесет милиона деца да се нуждаят от хуманитарна помощ през тази година според УНИЦЕФ, но близо 600 здравни заведения са затворили врати заради липса на финансиране.
В един труднодостъпен район в Северен Афганистан Save the Children е единственият доставчик на здравни грижи за 10 000 души. Само с хуманитарна намеса обаче тази тежка ситуация не може да бъде подобрена. Икономиката на Афганистан предлага малка подкрепа за жените и семействата.
Повечето афганистанци се прехранват от неформална търговия, опитвайки се да оцелеят на фона на намаляващите услуги и затегнатите ограничения върху възможността на жените изобщо да работят.
През годините на окупация от американските и съюзническите сили голяма част от домакинствата в селските райони разчитаха на опиума за доходи, въпреки че Вашингтон похарчи близо 9 милиарда долара за две десетилетия за политика срещу наркотиците, която парадоксално помогна за пълненето на джобовете на талибаните, затвърди наркоикономиката и в някои региони засили подкрепата за бунтовниците. Тази кампания последователно бива описвана като провал.
Това е единствената сфера, в която управлението на талибаните прилича на успех. Забраната за отглеждане на мак от 2022 г. насам доведе до спад в производството на опиум с около 95%, което Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) и други експерти наричат един от най-драстичните спадове в производството на незаконни наркотици в модерната история. Забраната обаче унищожи култура, която осигуряваше голяма част от доходите в селските райони, без да предостави реална алтернатива за препитание, а в някои случаи беше наложена със сила. Сега ООН предупреждава за нов проблем, който попълва тази празнота: трафика и производството на синтетични наркотици като метамфетамини.
Преди 2021 г. чуждестранната помощ финансираше близо три четвърти от държавните разходи. Тези пари до голяма степен изчезнаха, а милиарди от резервите на централната банка остават замразени от САЩ и техните съюзници заради погазването на човешките права от талибаните. Размразяването на тези активи е един от основните козове в преговорите със западните правителства, като забраната за образование на момичетата е основна пречка, което означава, че същите пари, които някога финансираха това образование, сега се задържат в опит то да бъде възстановено.
Нищо от това не е променило сметките на талибаните относно жените или ангажираността им с външния свят. През 2025 г. Държавният департамент на САЩ премахна сигурността за милиони долари за няколко ключови лидери на талибаните, които временно бяха поели висши постове в афганистанското правителство.
Въпреки че управляваният от талибаните Афганистан не се превърна в убежище за терористи, от каквото мнозина се опасяваха през 2021 г., нито пък се срина, както първоначално прогнозираха някои анализатори, слабите институции и задълбочаващата се бедност оставиха безконтролни зони, където групи като ИДИЛ и Ал-Кайда остават активни.
И докато нито една страна не е нормализирала напълно отношенията си с талибаните, Русия официално призна тяхното правителство миналата година. Китай, който назначи посланик в правителството на талибаните през декември 2023 г., задълбочи икономическите си връзки, като китайските компании се превърнаха в основни играчи в добива на афганистански петрол, мед и литий.
Пет години по-късно обещанията, които някога се опитваха да оправдаят две десетилетия американска намеса, са не просто неизпълнени, а активно заличени.
„Мислите ли, че някой ще вярва и ще се доверява на Съединените щати следващия път, когато имаме нужда от съюзници за битка, било то в Украйна, Иран или където и да е, след начина, по който се отнесохме с афганистанците?“, казва Сопко.
Междувременно гладът, предотвратимите болести и легализираното насилие определят ежедневието на милиони хора.
