Т ума не е яла от дни. Тя седи мълчаливо, очите й са замъглени, докато гледа безцелно из болничното отделение. В ръцете й, неподвижна и силно недохранена, лежи тригодишната й дъщеря Масаджед. Тума изглежда безчувствена към плача на другите малки деца около нея, предаде ВВС.
„Иска ми се да заплаче“, казва 25-годишната майка, гледайки дъщеря си. „Не е плакала от дни.“
Болницата „Башаер“ е една от последните функциониращи болници в суданската столица Хартум, опустошена от гражданската война, която бушува от април 2023 г. Мнозина са пътували с часове, за да стигнат тук за специализирани грижи. Отделението за недохранване е пълно с деца, твърде слаби, за да се борят с болестите, а майките им са до леглата им, безпомощни. Плачът тук не може да бъде успокоен и всеки вик реже дълбоко.
'I can't afford to save both twins': Sudan's war left one mother with an impossible choice https://t.co/wpcGBp6nJM
— BBC News (World) (@BBCWorld) October 15, 2025
Тума и семейството й били принудени да избягат, след като сблъсъците между суданската армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) достигнали дома им на около 200 км югозападно от Хартум. „[RSF] взеха всичко, което имахме – парите и добитъка ни – направо от ръцете ни“, казва тя. „Избягахме само с живота си.“
Без пари и храна децата на Тума започнали да страдат. Тя изглежда зашеметена, докато разказва за стария им живот. „В миналото домът ни беше пълен с доброта. Имахме добитък, мляко и фурми. Но сега нямаме нищо.“
Судан в момента преживява една от най-тежките хуманитарни кризи в света. Според ООН три милиона деца под петгодишна възраст са остро недохранени. Останалите болници са претоварени. Болницата „Башаер“ предлага грижи и основно лечение безплатно. Въпреки това животоспасяващите лекарства, необходими за децата в отделението за недохранване, трябва да бъдат платени от семействата им.
Масаджед е близначка, тя и сестра й Манахил били доведени в болницата заедно. Но семейството можело да си позволи антибиотици само за едно дете. Тума трябвало да направи невъзможния избор – избрала Манахил.
„Иска ми се и двете да се възстановят и да растат“, гласът й се пречупва от мъка, „и да мога да ги гледам как ходят и играят заедно, както преди. Просто искам и двете да оздравеят“, казва Тума, прегръщайки умиращата си дъщеря. „Сама съм. Нямам нищо. Имам само Бог.“
Процентът на оцеляване тук е нисък. За семействата в това отделение войната е отнела всичко. Те са останали без нищо и без средства да купят лекарствата, които биха спасили децата им. Докато си тръгваме, лекарят казва, че нито едно от децата в това отделение няма да оцелее.
Războiul din Sudan a lăsat o mamă în fața unei alegeri imposibile: „Nu îmi permit să salvez ambii gemeni”. https://t.co/84A0DToLa7 pic.twitter.com/g2dsp6Hw89
— TVR Info (@StirileTVR) October 16, 2025
В целия Хартум животът на децата е пренаписан от гражданската война. Това, което започна като избухване на боеве между сили, лоялни на двама генерали – началникът на армията ген. Абдел Фатах ал-Бурхан и лидерът на RSF Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемедти – скоро обхвана града. В продължение на две години – до март миналата година, когато армията си върна контрола – градът беше скован от война, докато съперничещите бойци се сблъскваха.
Хартум, някога център на култура и търговия на бреговете на река Нил, се превърна в бойно поле. Танкове навлязоха в кварталите. Изтребители ревяха над главите. Цивилните бяха хванати между кръстосан огън, артилерийски обстрели и удари с дроновежа както оплакване за загубеното, така и тиха надежда, че един ден може наистина да се върне у дома.
