Т алибаните в Афганистан затягат разпоредбите за облеклото на жените, стрелят по протестиращи и забраняват ползването на смартфони. Зад всепроникващия контрол на режима и репресиите се забелязват белези на страх, съобщава Deutsche Welle.
Новините от Афганистан трудно достигат до света, но това, което все пак успяваме да научим, е изключително тревожно. В началото на юни талибаните задържаха най-малко 30 жени в град Херат заради нарушения на азпоредбите за обличане, алармира мисията на ООН за подпомагане на Афганистан.
"Символ за страданието на милиони афганистански жени"
Арестите доведоха до протести в района, населяван предимно от шиитското малцинство. Последваха насилие и стрелби по протестиращите от страна на властите, при които загинаха най-малко двама души, от които едно дете.
Women in Afghanistan have officially lost all their rights:
— Imtiaz Mahmood (@ImtiazMadmood) June 20, 2026
- They no longer have the right to attend school after the 6th grade.
- They cannot leave their home without being accompanied by a male family member.
- They are forbidden from speaking in public, and it is now illegal… pic.twitter.com/7Q5jqW6p58
Пред ДВ две жени от афганистанското женско движение, които пожелаха анонимност, разказват за репресиите, на които са подложени. „Всеки арест на жена в Херат днес е символ за страданието на милиони афганистански жени, които живеят под знака на полов апартейд. Женските права са нашите права. Не на талибаните!“, казва едната от тях.
Другата споделя, че талибаните инкриминират най-основни права - включително как да се обличаш. Протестите в Херат са символ за съпротива: „Протестите демонстрират съпротивата на афганистанския народ и на афганистанските жени“, коментира пред ДВ Нигара Мирдад, бивша афганистанска дипломатка и активистка за правата на жените. Тя отбеляза, че в протестите си личи и „солидарността на афганистанските мъже“, насочена срещу наратива на талибаните, налаган с насилие.
Талибаните не са непобедими
През август ще се навършат пет години, откакто талибаните се върнаха на власт. Първото им управление през периода 1996-2001 също трая пет години преди намесата на САЩ и съюзниците им след 11 септември. Макар че след смазването на опозицията и медиите, властта на талибаните днес изглежда непоклатима, годишнината напомня, че режимът им все пак веднъж е бил свалян.
Според Мохамад Осман Тарик, бивш заместник-министър на образованието на Афганистан, натискът срещу жените и протестите не е толкова религиозно мотивиран, колкото цели запазването на властта. „Нормално е талибаните да се страхуват за устойчивостта на управлението си. Те разбират, че в крайна сметка това е потиснически режим, който ще се срути“, коментира Тарик пред ДВ.
По тази причина управляващите искат да блокират възможността за протести и дори да забранят смартфоните.
За да не вижда светът какво се случва
Видеоклипове, публикувани в социалните мрежи, показват как представители на талибаните разрушават мобилните си телефони, след като бе издадена заповед държавните служители да спрат да ги ползват. Много афганистанци се опасяват, че забраната ще бъде наложена за цялото население. В държава, в която независимата журналистика е притисната до стената, телефоните остават единственото оръжие за заснемане на злоупотреби и разпространяване на кадри от протести.
Според бившата афганистанска депутатка Шинкай Карокаил репресиите са резултат и от провалите в управлението. „За съжаление, талибанският режим се провали в това да задоволи потребностите на хората, да осигури обществени услуги или да създаде възможности за работа. Съответно те сега се опасяват от бунт срещу тях“, обяснява активистката пред ДВ.
Светът все повече си затваря очите за събитията в Афганистан
"Според талибаните хората трябва да бъдат тормозени и потискани по различни начини, за да не надигат гласа си. За тях жените са лесната мишена, срещу която да използват силата си, за да ги заглушат“, казва Карокаил. Откакто се върнаха на власт, талибаните издадоха редица декрети, с които ограничават женските права. На момичета бе забранено да учат след шести клас, голяма част от възможностите на жените да работят бяха премахнати, публичните пространства бяха направени недостъпни за тях, а разпоредбите за облеклото и поведението извън дома бяха сериозно засегнати.
Неблагоприятно се отразя фактът, че талибаните днес са обект на далеч по-малко международен натиск, отколкото бяха през 2021 година, когато се върнаха на власт. Русия официално призна тяхното управление, а останалите нации поддържат минимални отношения на прагматично ниво.
Според Нигара Мирдад фокусът на света се е изместил към други проблеми и кризи, което пък е позволило на талибаните да затегнат хватката на властта около хората. За мнозина в страната това е огромен проблем, тъй като изразяването на публично недоволство е опасно. Събитията в Херат разкриват последиците от всичко това - талибаните затягат контрола си, докато светът си затваря очите. Но протестите показват също, че хората в страната не смятат този контрол за легитимен.
