П рез следващата година над 40 държави ще проведат избори на национално ниво, чиито резултати ще засегнат над 1.6 милиарда души. Предстоят президентски, парламентарни и общи избори, които ще оформят управлението на близо една пета от световното население, вътрешната политика, икономика и глобални съюзи.
Част от резултатите изглеждат предизвестени - например вотът за Руската Държавна дума, който почти сигурно ще бъде спечелен от формацията „Единна Русия“ на президента Владимир Путин. В същото време, ситуацията в други държави е далеч по-сложна.
Светът на кръстопът – изборите през 2026 г.
В България предстоят президентски избори през ноември месец, като мандатът на действащия държавен глава Румен Радев изтича и гражданите ще изберат нов кандидат. Радев е президент от 22 януари 2017 г. с едно преизбиране.
В страната ни предстоят и парламентарни избори, които все още нямат посочена дата. Очаква се президентът да връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на най-голямата политическа сила в парламента - ГЕРБ-СДС в идните дни.
Дотук се стигна, след като правителството с премиер Росен Желязков подаде оставка под натиска на многохилядни протести, започнали заради недоволството от бюджетните параметри на първата план-сметка в евро. След това демонстрациите прераснаха в антиправителствени и обхванаха десетки градове в България и чужбина.
По-долу е представен месечен преглед на ключовите избори, които трябва да се наблюдават, заедно с техните политически последици.
Януари
- Мианмар – Общи избори (11 януари – втора фаза), (25 януари – трета фаза)
- Уганда – Общи избори (15 януари)
- Португалия – Президентски избори (18 януари)
Февруари
- Коста Рика – Общи избори (1 февруари)
- Тайланд – Общи избори (8 февруари)
- Бангладеш – Общи избори (12 февруари): Бангладеш ще проведе първите си национални избори, откакто водено от студенти въстание сложи край на 15-годишното управление на Шейх Хасина през 2024 г. Гласоподавателите ще решат и за „Юлската харта“, план за реформи, ограничаващ изпълнителната власт, укрепващ съдебната система и изолиращ правоприлагащите органи от политическа намеса.
- Лаос – Парламентарни избори (22 февруари)
Март
- Непал – Общи избори (5 март): Предстоящите избори в Непал са оформени от протестите, водени от поколението Z през септември 2025 г., които свалиха министър-председателя КП Шарма Оли заради корупция и икономическо разочарование. Много от протестиращите провеждат кампании за регистрация на избиратели, подчертавайки как непалската младеж сега има реален шанс да превърне движението си в политическо влияние и да помогне за оформянето на бъдещето на страната.
- Виетнам – Парламентарни избори (15 март)
- Словения – Парламентарни избори (очаквани на 22 март)
- Република Конго – Президентски избори (22 март)
Април
- Бенин – Президентски избори (12 април)
- Унгария – Парламентарни избори (очаквани на 12 април)
Откакто стана премиер на страната за втори път преди 15 години, Виктор Орбан и неговата партия „Фидес“ консолидираха контрола си върху съдебната система и регулаторните органи, като същевременно пренаписаха избирателните закони. На вота през 2022 г. формацията беше подкрепена от 54 на сто от избирателите, осигурявайки си за четвърти пореден път мнозинство от две трети в парламента. Орбан използва това, за да вземе някои противоречиви решения – като ограничаване на правата на ЛГБТ+ общността и засилване на натиска върху медиите. Основният въпрос сега е дали унгарците са се уморили от управлението на „Фидес“.
Темите, които предизвикват най-голям интерес в навечерието на изборите, са растящата инфлация, бавния икономически растеж, както и отношенията на Будапеща с Москва и Брюксел на фона на продължаващата война в Украйна. Основният опонент на Орбан е доскорошният му съюзник Петер Маджар. Неговата партия „Тиса“ („Уважение и свобода“) спечели близо една трета от гласовете на унгарците на изборите за ЕП през 2024 г., а според редица социологически проучвания вече измества „Фидес“ като водеща политическа сила в страната. В опит да спре възхода на опозицията, Орбан прокара нов закон за преразпределението на избирателните райони, целта на който е да ограничи подкрепата за „Тиса“. - Перу – Общи избори (12 април)
- Либия – Президентски и парламентарни избори (очаквани през април)
- Джибути – Президентски избори (трябва да се проведат до април)
- Кабо Верде – Парламентарни (очаквани през април)
Май
- Кипър – Парламентарни избори (24 май)
- Колумбия – Президентски избори (31 май):
На фона на събитията във Венецуела, довели до свалянето от власт на държавния глава Николас Мадуро, президентските избори в Колумбия, насрочени за 31 май, се очакват с все по-голям интерес. Американският президент Доналд Тръмп заплаши страната с провеждането на военна операция, ако не бъдат взети мерки за спирането на притока на наркотици към САЩ. Настоящият държавен глава на Колумбия Густаво Петро е сред най-видните критици на Белия дом и наскоро нареди разполагането на военни части по границата с Венецуела.Самият той няма право да се кандидатира за преизбиране.
На фона на рекордно ниската подкрепа за Петро, политическото напрежение ескалира. Опозиционният сенатор Мигел Урибе Турбай, за когото се очакваше да се кандидатира за президент, беше прострелян по време на предизборно събитие и почина два месеца по-късно. Зачестяват и сблъсъците между правителствените сили и бойци на ФАРК и други партизански групировки. Партията на Петро „Исторически пакт“ номинира за свой кандидат сенатора Иван Сепеда. Основните му опоненти са центристът Серхио Фахардо и представителят на десницата Абелардо де ла Есприела. И двамата отбелязват, че ако спечелят вота, ще превърнат борбата с корупцията в своя основа цел. - Камерун – Парламентарни избори (трябва да се проведат до май)
- Ливан – Парламентарни избори (очаквани през май): Майските избори в Ливан ще представляват първото голямо демократично изпитание за правителството на министър-председателя Наваф Салам и президента Джоузеф Аун. Ролята на Хизбула ще бъде един от основните фактори на изборите в Ливан през 2026 г., тъй като вотът ще реши политическото ѝ влияние, ще повлияе на дебата за разоръжаването и ще оформи сектантския баланс в страната на фона на икономическите сътресения.
Юни
- Етиопия – Общи избори (1 юни)
- Армения – Парламентарни избори (7 юни)
- Алжир – Парламентарни избори (трябва да се проведат до юни)
Юли
- Фиджи – Общи избори (очаквани между юни 2026 г. и февруари 2027 г.)
Август
- Замбия – Общи избори (13 август)
- Хаити – Общи избори (30 август)
Септември
- Швеция – Общи избори (13 септември)
- Сао Томе и Принсипи – Парламентарни избори (трябва да се проведат до септември)
- Мароко – Парламентарни избори (очаквани през септември)
- Русия – Парламентарни избори (очаквани през септември)
Октомври
- Латвия – Парламентарни избори (3 октомври)
- Бразилия – Общи избори (4 октомври): През октомври бразилците ще гласуват за президент, Конгрес и щатски правителства на фона на икономическа несигурност, нарастваща престъпност и напрегнати отношения със САЩ. Настоящият президент Лула търси преизбиране и ще се изправи срещу претенденти, включително Флавио Болсонаро, син на затворения бивш президент Жаир Болсонаро. Резултатите биха могли да прекроят връзките на Бразилия със САЩ, да насочат нейната вътрешна икономическа и сигурностна траектория и да отбележат тези избори като едни от най-важните в Латинска Америка.
- Израел – Парламентарни избори (насрочени за 27 октомври, но вероятно ще се проведат по-рано):
Най-дълго управлявалият министър-председател на Израел, Бенямин Нетаняху, навлиза в 2026 г., изправен пред историческа битка за политическо оцеляване. Докато крайният срок за избори е 27 октомври, Нетаняху може да предизвика предсрочни избори още през юни. Партията Ликуд на Нетаняху е под нарастващ натиск вътрешно заради пропуски в разузнаването и отговора на атаката от 7 октомври 2023 г. и международно заради войната в Газа. - Дания – Общи избори (трябва да се проведат до 31 октомври)
Изборите идват след загубата на премиер Мете Фредериксен на местните избори в Копенхаген през 2025 г. , когао Социалдемократическата партия загуби важни позиции за първи път от 1938 г. насам. Управляващата коалиция от център-ляво до център-дясно е все по-крехка, а темите като имиграцията и интересът на САЩ към Гренландия ще окажат натиск върху кампанията. - Босна и Херцеговина – Общи избори (очаквани през октомври)
- Бахамите – Общи избори (трябва да се проведат до октомври)
Ноември
- Съединени щати – Междинни избори (3 ноември):
В началото на ноември в САЩ ще се проведат междинни избори, които според редица анализатори ще бъдат своеобразен референдум за управлението на президента Доналд Тръмп. В момента, Републиканската партия има крехко мнозинство както в Сената, така и в Камарата на представителите, но шансовете на демократите да променят това изглеждат все по-големи.
Изборите са за обновяването на целия състав на Камарата на представителите, както и на приблизително една трета от местата в Сената. Социологическите прогнози сочат, че повечето американци не са съгласни с политиката, водена от Тръмп. Приблизително 60 на сто от жителите на САЩ смятат, че страната се движи в грешна посока, а икономическите проблеми стават все по-тежки. - България – Президентски избори (очаквани през ноември), парламентарни (няма дата)
Предстоят редовни избори за президент и вицепрезидент на България. Президент Румен Радев няма право да се кандидатира за преизбиране, заради ограничението за два президентски мандата по чл. 95, ал. 1 от Конституцията. Сегашният вицепрезидент е Илияна Йотова.
Декември
- Гамбия – Президентски избори (5 декември)
- Нова Зеландия – Общи избори (трябва да се проведат до 19 декември)
- Южен Судан – Общи избори (очаквани на 22 декември)
Редактор:
Ния Раденкова
Източник: Русалин Венев/Vesti.bg, Al Jazeera, BBC
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни
