Д есетки китайски изследователски кораби са на мисия да картират морското дъно в стратегически важни региони на световния океан. Част от проучванията са за минерални залежи и риболовни зони, но данните, които корабите събират, имат военно приложение. Те дават на Пекин детайлна картина на морската среда, в която ще се водят подводни битки, ако избухне конфликт, казват военноморски експерти, цитирани от Reuters.
Китай провежда мащабна операция по подводно картиране и мониторинг в Тихия, Индийския и Арктическия океан, натрупвайки детайлни познания за морските условия, които според военноморски експерти биха били от решаващо значение за воденето на подводна война срещу Съединените щати и техните съюзници.
В един от примерите изследователският кораб Dong Fang Hong 3, управляван от Океанския университет на Китай, е прекарал 2024 и 2025 г. в плаване напред-назад в моретата близо до Тайван и американската крепост Гуам, както и около стратегически участъци от Индийския океан, показват данни за проследяване на кораби, прегледани от Reuters. През октомври 2024 г. той е проверил набор от мощни китайски океански сензори, способни да идентифицират подводни обекти близо до Япония, според Океанския университет, и е посетил същия район отново миналия май. А през март 2025 г. е кръстосвал водите между Шри Ланка и Индонезия, покривайки подстъпите към Малакския пролив – критична точка за морската търговия.
🚨 NEW — Reuters reported Tuesday CCP is conducting a massive undersea mapping operation, utilizing vessels like the Dong Fang Hong 3 across the Pacific, Indian, and Arctic oceans.
— PiolyUpdates (@GamerlifeM11887) March 24, 2026
Through Xi Jinping’s “civil-military fusion,” Beijing integrates civilian research into military… pic.twitter.com/9kbuFZIhlk
Според университета корабът е извършвал изследвания на кал и климатични проучвания. Но научен труд на академици от Океанския университет, показва, че той е провеждал и обширно дълбоководно картиране. Експерти по морска война и служители на ВМС на САЩ казват, че типът дълбоководни данни, събирани от Dong Fang Hong 3 – чрез картиране и разполагане на сензори в океана – дава на Китай картина на подводните условия, необходими за по-ефективно разгръщане на неговите подводници и за преследване на тези на неговите противници.
Китай с исторически пробив: Изпрати екипаж под ледената покривка на Арктика
Dong Fang Hong 3 не действа сам. Той е част от по-широка операция за картиране и мониторинг на океана, включваща десетки изследователски кораби и стотици сензори. Проследявайки това усилие, Reuters проучи китайски правителствени и университетски записи, включително статии в списания и научни изследвания, и анализира повече от пет години движение на 42 изследователски кораба, активни в Тихия, Индийския или Арктическия океан.
Въпреки че изследванията имат граждански цели – някои от проучванията обхващат риболовни райони или зони, където Китай има договори за проучване на минерали – те служат и за военни цели, според деветима експерти по морска война.
While everyone was distracted by the parade hoopla in Beijing, Dong Fang Hong 3 continued its intrusive survey of Taiwan and Philippine EEZs. The red area marked is the location of PRC oil rigs and semi-permanent structures operating in Taiwan's EEZ.from @ChinaBriefJT. pic.twitter.com/hgF9MfOYcJ
— gelliot (@IndoPacSentinel) September 7, 2025
За да съберат информация за подводния терен, изследователските кораби картират морското дъно, докато се движат напред-назад в тесни линии. Данните от проследяването показват този тип движение при плавателните съдове, които Reuters проследи в големи участъци от Тихия, Индийския и Арктическия океан.
Поне осем от проследените кораби са извършвали картиране на морското дъно, докато други 10 са носили оборудване, използвано за картиране, според преглед на китайски държавни медии и описания на плавателни съдове.
Данните от проучванията на корабите „биха били потенциално безценни при подготовката на бойното поле“ за китайските подводници, казва Питър Скот, бивш началник на подводните сили на Австралия. „Всеки военен подводничар, който си разбира от работата, ще положи големи усилия да разбере средата, в която оперира“.
Това слага край на доминацията на САЩ
Данните от проследяването показват, че усилията на Китай за проучване на морското дъно са фокусирани отчасти върху военно важни води около Филипините, близо до Гуам и Хавай, както и близо до военни съоръжения на САЩ на атола Уейк в северната част на Тихия океан.
„Мащабът на това, което правят, надхвърля търсенето на ресурси. Става съвсем ясно, че Китай възнамерява да изгради експедиционен военноморски капацитет в открити води, базиран на подводни операции“, казва Дженифър Паркър, експерт по отбрана и бивш офицер от борбата с подводници
Освен това, добавиха Паркър и други експерти, дори когато данните се събират за научни цели, интеграцията на гражданските научни изследвания и развитието на военни технологии се превърна в ключов фокус на китайското правителство под ръководството на президента Си Дзинпин. Пекин нарича този подход „военно-гражданска фузия“.
China’s “Silent” Research Vessel Dong Fang Hong 3 Concludes Survey of Ninety East Ridge, Raising Concerns in the Indian Ocean Regionhttps://t.co/BPv29e5IYT pic.twitter.com/BCl0qRqrXy
— idrw (@idrwalerts) April 8, 2025
В показания пред конгресна комисия този месец контраадмирал Майк Брукс, командир на Службата за военноморско разузнаване на САЩ, каза, че Китай драматично е разширил усилията си за проучване, предоставяйки данни, които „позволяват навигация на подводници, маскировка и разполагане на сензори на морското дъно или оръжия“. Той добави, че „потенциалното събиране на военно разузнаване“ от китайски изследователски кораби „представлява стратегическо безпокойство“.
Америка наскоро преразгледа собствените си усилия за картиране и мониторинг на океана, но обикновено прави това с военни кораби, на които е позволено да изключват системите за проследяване. Китайските граждански кораби понякога също изключват проследяването, което означава, че кампанията им може да стига по-далеч, отколкото Reuters успя да установи.
Това е първият път, в който се съобщава за мащаба на картирането и мониторинга на Китай в Тихия, Индийския и Арктическия океан. Предишни доклади разкриха част от усилията около Гуам и Тайван, както и в части от Индийския океан.
Китайска подводница се спусна на 7015 м
„Честно казано, изумително е да се види огромният мащаб на китайските морски научни изследвания“, каза Райън Мартинсън, доцент по китайска морска стратегия в Военноморския колеж на САЩ и допълва:
„В продължение на десетилетия ВМС на САЩ можеха да приемат асиметрично предимство в познанията си за океанското бойно поле. Усилията на Китай заплашват да подкопаят това предимство“.
Данните, които китайските изследователски кораби събират за морското дъно и водните условия, са критични за подводните операции. Най-очевидното е, че командирите се нуждаят от информация за подводния терен, за да избягват сблъсъци и да скриват съдовете си.
Но тези данни са от съществено значение и за откриване на подводници. Традиционно те се идентифицират чрез звуците, които излъчват, или ехото от сонарни системи. Том Шугарт, бивш американски командир на подводница, обяснява, че движението на тези звукови вълни се променя в зависимост от подводния ландшафт, температурата на водата, солеността и теченията.
Китай е извършил най-всеобхватното си океанско проучване източно от Филипините, които се намират по протежение на Първата островна верига – териториите, контролирани до голяма степен от съюзниците на Америка. Веригата формира естествена бариера между крайбрежните морета на Китай и Тихия океан. Картирането показва желанието на Пекин да разбере морския домейн, за да може да извърши пробив извън тази верига.
Непознатите дълбини: Какво откриха учените на океанското дъно
Усилията на Китай се простират и по-далеч. Картирани са големи части от Индийския океан – критичен маршрут за китайския внос на петрол и други ресурси от Близкия изток и Африка. Китайските кораби са картирали и морското дъно западно и северно от Аляска – важен морски път към Арктика.
Около 2014 г. китайският учен У Лисин предложи амбициозен проект за създаване на „прозрачен океан“ чрез разполагане на сензори, които да дадат на Китай всеобхватен поглед върху водните условия. Проектът започна в Южнокитайско море и се разшири към Тихия и Индийския океан. Пекин е разположил стотици сензори и буйове източно от Япония, Филипините и около Гуам. В Индийския океан мрежата от сензори обгражда Индия и Шри Ланка, включително по протежение на подводния хребет Ninety East Ridge.
Китайските учени твърдят, че тези сензори наблюдават промените в климата. Но още през 2017 г. официални лица заявиха, че проектът е предназначен да „осигури морската отбрана и сигурност“ и изрично го сравниха с военните усилия на САЩ за изграждане на американска мрежа от океански сензори.
Китай плаща стотици хиляди долари на Русия за достъп до Арктика
Заедно картирането и мониторингът дават на Пекин сложни инструменти за откриване на конкурентни подводници и разгръщане на собствените му в някои от най-оспорваните води в света. Китайските изследователи виждат стратегическа стойност в работата си, като обещават да трансформират научните постижения в „нови типове бойни способности за нашите военни в морето“.
