Н а 4 юли 1187 година в палестинската пустиня, близо до Тивериадското езеро, една армия е победена от най-страшния и безмилостен враг в Близкия изток – жаждата. На този ден, под жаркото юлско слънце, край скалистия хълм, известен като Рогата на Хатин, султан Саладин нанася съкрушително поражение на цвета на рицарството от Йерусалимското кралство.
Пътят към капана: Гордост, разединение и пустинна жега
В края на XII в. Латинският изток преживява криза на лидерството. След смъртта на прокажения крал Балдуин IV, престолът на Йерусалим е зает от Ги дьо Лузинян – човек с неустойчив авторитет, заобиколен от фракции и интриги. Срещу разединените християни се изправя един устремен, харизматичен и безпощадно умен противник – Салах ад-Дин (Саладин), който за първи път от десетилетия е успял да обедини мюсюлманския свят от Египет до Сирия под един флаг.
Искрата на войната пламва, след като скандалният френски барон Рено дьо Шатийон напада мюсюлмански керван в разрез с всички примирия. Саладин събира огромна армия и обсажда крепостта Тиверия.
Пред крал Ги стои съдбоносен избор: да изчака врага в укрепения и добре снабден с вода Йерусалим, или да марширува през безводната пустиня, за да вдигне обсадата. Подведен от войнствените призиви на магистъра на тамплиерите Жерар дьо Ридфор и собствената си несигурност, кралят взема най-фаталното решение в живота си. На 3 юли рицарите напускат прохладните извори на Сефория и навлизат в пещта на Юдейската пустиня.
Нощта на пепелта и огнените тактики на Саладин
Когато слънцето започва да залязва на 3 юли, кръстоносците осъзнават, че са хванати в капан. Те са изтощени, облечени в тежки железни доспехи, а запасите им от вода са напълно изчерпани. Саладин, който контролира всички водни източници в района и близкия поток, блокира пътя им към Тивериадското езеро. Франките са принудени да пренощуват на лагер в сухото плато под скалите на Хатин.
Нощта се превръща в психологически кошмар. По заповед на Саладин мюсюлманските войници запалват сухата трева и храсти около лагера на християните.
Гъст, задушаващ дим обгръща рицарите, а вятърът носи пепел и мирис на изгоряло директно в лицата им, засилвайки мъчителната жажда до лудост. През цялата нощ от тъмнината отекват бойните викове на обкръжаващата ги армия, а барабаните на Саладин не спират да бият, лишавайки изтощените мъже от секунда сън.
Кулминацията при Рогата на Хатин
На сутринта на 4 юли 1187 г. трагедията достига своя апогей. Обзети от отчаяние, пехотинците на кръстоносците нарушават строя и се втурват напред, не за да се бият, а в безумен опит да си пробият път до водата на езерото. Те бързо са обкръжени и посечени или пленени от конните стрелци на Саладин.
Останали без подкрепата на пехотата, рицарите тежка кавалерия се изкачват на хълма Рогата на Хатин, където издигат кралската шатра около най-свещената си реликвa – Парчето от Животворния кръст Господен.
Водени от Раймунд Триполитански, малка част от конниците успяват да пробият обръча и да избягат, но останалите се бият с яростта на обречени. Рицарите атакуват позициите на султана отново и отново, но умората и дехидратацията си казват думата. Когато червената кралска шатра на Ги дьо Лузинян най-накрая пада на земята, битката приключва.
Крахът на едно кралство и новото начало за Светия град
Равносметката от 4 юли е съкрушителна. Близо 20 000 християнски бойци са убити или пленени. Саладин проявява благородство към крал Ги дьо Лузинян, подавайки му чаша с ледена вода, но показва пълна безпощадност към религиозните ордени – стотици пленени тамплиери и хоспиталиери са екзекутирани на място, тъй като султанът ги вижда като най-фанатичните врагове на исляма. Рено дьо Шатийон също заплаща за греховете си и е обезглавен лично от Саладин.
Най-големият удар обаче е загубата на Животворния кръст, който е отнесен в Дамаск като трофей. С тази битка Йерусалимското кралство остава без армия. Крепостите и градовете из Светите земи започват да падат един след друг без съпротива. Само три месеца по-късно, през октомври същата година, Саладин влиза триумфално в Йерусалим.
Битката при Хатин затваря кървавата първа глава от историята на кръстоносните държави на Изток и предизвиква свикването на Третия кръстоносен поход, който ще доведе по тези земи легендарния Ричард Лъвското сърце.
- Справедливост за Лион – Денят, в който Касапинът чу своята присъда
Има престъпления, над които времето няма власт, и убийци, чиито имена остават в историята като синоним на чистото зло. За френския град Лион това име е Клаус Барби, останал в паметта на поколенията като „Касапинът от Лион“.
Четири десетилетия след края на Втората световна война, на 3 юли 1987 година, правосъдието най-накрая затвори една от най-мрачните страници в съвременната френска история. На тази дата, след съдебен процес, приковал вниманието на целия свят, бившият шеф на Гестапо в Лион беше осъден на доживотен затвор за престъпления срещу човечеството.
Прорезите на терора: Кой беше Касапинът?
Между 1942 и 1944 г. Клаус Барби ръководи Секция IV на Гестапо в Лион. Млад, амбициозен и напълно лишен от емпатия, той превръща изтезанията в рутина, а ликвидирането на Френската съпротива – в своя лична мисия.
Барби е пряко отговорен за депортирането на хиляди евреи към лагерите на смъртта и за бруталното измъчване и ликвидиране на заловени партизани. Негова жертва става самият Жан Мулен – легендарният обединител на Съпротивата, когото Барби пребива лично до смърт в хотел „Терминус“.
Едно от най-чудовищните му престъпления обаче остава акцията в детския дом в Изио през април 1944 г., откъдето Барби заповядва депортирането на 44 еврейски деца и техните 7 възпитатели директно в газовите камери на Аушвиц.
Дългата сянка на Студената война и бягството в Боливия
След падането на Третия райх Клаус Барби трябваше да изчезне, но историята направи един от своите най-цинични завои. Вместо да бъде изправен пред съда в Нюрнберг, Касапинът се оказа полезен за американските тайни служби (Counter Intelligence Corps) заради своите антикомунистически познания. Те го укриват и през 1951 г. му помагат да избяга по т.нар. „плъхови пътеки“ към Южна Америка под фалшивото име Клаус Алтман.
В продължение на три десетилетия Барби живее необезпокояван в Боливия, където дори консултира местните военни диктатури по въпросите на вътрешната сигурност и методите за разпит. Справедливостта обаче го застига благодарение на легендарните „ловци на нацисти“ Серж и Беате Кларсфелд. След години упорито разследване, през 1971 г. те го откриват, а през 1983 г., след падането на боливийската хунта, новото демократично правителство в Ла Пас го екстрадира обратно във Франция.
Процесът на века: Сблъсъкът с миналото
Кога на 11 май 1987 г. в Лион започва съдебният процес, градът е под обсада. Това не е просто дело срещу един старец на 73 години, това е процес срещу нацизма и колективната памет на Франция. За разлика от предишни дела, обвинението срещу Барби е за престъпления срещу човечеството – юридическа категория, която не остарява по давност.
В залата звучат свидетелствата на оцелели от лагерите и роднини на жертвите, които разказват разтърсващи подробности за садизма на Барби. Самият подсъдим демонстрира арогантност и студенина. Още на третия ден от процеса той се възползва от правото си да не присъства в залата, заявявайки, че не признава легитимността на френския съд.
Неговият скандален адвокат Жак Верже се опитва да превърне делото в политически фарс, обвинявайки самата Франция в колониални престъпления в Алжир, но съдиите остават непоколебими пред фактите.
3 юли 1987 г.: Часът на справедливостта
В ранните часове на 3 юли 1987 г., след дълги седмици на изслушвания и девет часа тайни съвещания на съдебните заседатели, председателят на съда прочита присъдата. Клаус Барби е признат за виновен по общо 341 отделни обвинения за престъпления срещу човечеството. Съдът му налага най-тежкото възможно наказание според френското законодателство – доживотен затвор.
Залата избухва в аплодисменти и сълзи на облекчение. Вън, по улиците на Лион, хората се прегръщат. Четири години по-късно, през септември 1991 г., Барби умира от рак в затвора в Лион – същият град, в който някога е разполагал с властта над живота и смъртта.
Още събития на 4 юли:
- 1776 г. – На континентален конгрес във Филаделфия е подписана американската Декларация за независимост, която обявява, че Тринадесет колонии престават да бъдат част от Британската империя.
- 1884 г. – Статуята на Свободата е официално връчена на Съединените щати от французите в Париж.
- 2012 г. – Учени от Големия адронен колайдер в ЦЕРН обявяват, че са засекли интересен сигнал, за който по-късно е потвърдено, че е от Хигс бозон.
Родени:
- 1807 г. – роден е Джузепе Гарибалди, италиански патриот
- 1872 г. – роден е Калвин Кулидж, 30-и президент на САЩ
- 1927 г. – родена е Джина Лолобриджида, италианска актриса
Починали:
- 1848 г. – умира Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател
- 1934 г. – умира Мария Кюри, полска физичка
- 1992 г. – умира Астор Пиацола, аржентински музикант
- 2003 г. – умира Бари Уайт, американски певец
