В сичко поскъпва, навсякъде и причината не само дефицитът на природен газ заради повишеното му търсене в Индия и Китай, има и друг фактор, който кара инфлацията главоломно да расте.
По време на пандемията от COVID-19 много услуги и производства бяха спирани за кратко или по-дълго време. Сега в голяма част от света, където мнозинството от населението вече е ваксинирано срещу коронавируса, всички бизнеси отварят, а крайното потребление бързо расте.
Само че пандемията доведе до намаляване на транспортния капацитет в глобален мащаб и до забавяне на международната търговия. Сега веригите за доставки не могат да смогнат с повишеното потребление. Така, въпреки че производството също расте, стоките стигат много по-бавно до потребителите, което рязко вдига цените на стоковите наличности в складовете, защото хората искат това, за което плащат веднага, а не след седмици или месеци.
Натрупването на товарни кораби в най-натоварения пристанищен комплекс в САЩ в Калифорния показва реалния размер на задълбочаващата се криза в глобалните вериги на доставки.
Това е под въпрос във Великобритания поради липса на работна ръка
С времето доставките ще се възстановят и ситуацията ще се нормализира, но това няма да стане бързо. Вероятно проблемите ще продължат поне до следващото лято.
Президентът на САЩ Джо Байдън вече разпореди разтоварването на корабите да премине в денонощен режим.
Според изпълнителния директор на пристанището в Лос Анджелис обаче тази стратегия е временно решение на кризата в краткосрочен план, а занапред логистиката за доставките, особено на храни и горива в световен мащаб се нуждае от преосмисляне.
Пристанищата на Лонг Бийч и Лос Анджелис са двете най-натоварени в САЩ, оттам минава около 40% от вноса. А вече седмици наред десетки огромни контейнеровози са принудени да чакат на котва в морето. Преминаването на 24 часов работен режим просто доведе до намаляване на опашката от контейнеровози от 70 на 61.
Празни рафтове във Великобритания: няма шофьори, няма доставки
Забавянията, които ангажират корабите за по-дълго време за курс и недостигът на транспортен капацитет вдигат рязко цените на превозите в световен мащаб. През август 2020 г. стойността на превоза на един контейнер от Китай до САЩ беше средно 3000 долара, а сега вече надхвърля 20 000 долара.
А забавянията се пренасят и по веригите за доставки и производство. Фабриките чакат вносните части и суровини и това оскъпява целия производствен процес.
Има и друг проблем – недостигът на работна ръка, особено в центровете за обработка на доставките и в транспорта. Служителите в тези сектори обичайно са нископлатени. По време на пандемията много от тях бяха съкратени и не можеха да си плащат наемите, но в САЩ действаше мораториум, който позволяваше просрочването на такива задължения. Сега, за да се върнат отново на работните си места със същите заплати, те са принудени да заплащат хиляди долари. Ето защо много от тях предпочитат да се преместят на друго място и да търсят по-стабилна работа.
Някои големи търговци на дребно в САЩ обмислят да наемат собствени кораби с по-малък обем контейнери, за да могат да разтоварват в по-малки пристанища. Това, обаче, ще оскъпи още повече стоките, заради намалените икономии от мащаба.
Държавата може да направи малко, за да разреши кризата, а много от логистичните компании не желаят да инвестират в увеличаване на капацитета и да дават по-високи заплати, тъй като виждат проблемите по веригите за доставки като временно явление.
Но в глобалния свят тези проблеми не са локални за САЩ, като засягат цените на доставките, стоките и услугите навсякъде.
криза, която тихо расте" />
