Защо възможна визита на Пелоси в Тайван предизвика такова напрежение между САЩ и Китай?

П рез 1997 г., когато тогавашният председател на Камарата на представителите на САЩ Нют Гингрич посети Тайван - острова, за който управляващата комунистическа партия в Китай претендира, че е част от китайската територия, Пекин не беше доволен, но преглътна раздразнението си. Тогава Китай имаше други приоритети, обяснява Асошиейтед прес.

Ескалация на напрежението около Тайван, повишиха равнището си на бойна готовност

Правителството на президента Цзян Цзъмин се готвеше да отпразнува връщането на Хонконг под своя  юрисдикция и искаше да отбележи излизането на Пекин от дипломатическата изолация след потушаването на продемократичните протести на площад Тянанмън през 1989 година. Гингрич, поддръжник на по-тесните американско-китайски връзки, току-що беше подпомогнал тази кампания, срещайки се с Цзян в Пекин. Китай реши да не влиза в сблъсък с Вашингтон.

Четвърт век по-късно условията са драстично различни. Правителството на китайския президент Си Цзинпин е по-богато, по-добре въоръжено и по-малко склонно на компромиси по отношение на Тайван. Пекин разглежда всеки официален контакт с острова като признание за неговото демократично избрано правителство, което според Китай няма право да поддържа външни отношения.

Politico: ЕС се подготвя за ескалация на напрежението между Китай и САЩ

Моментът засилва политическия натиск. Много анализатори смятат, че тази есен Си ще се опита да си осигури трети петгодишен мандат като партиен лидер.

Тези негови усилия могат да бъдат подкопани, ако съперниците му го обвинят, че не е бил достатъчно твърд спрямо това, което те определят като американска провокация. Китай предупреди Съединените щати, че ще има сериозни последици, ако председателката на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси направи необявено посещение в Тайван, съобщи ДПА.

Си към Байдън: Не си играйте с огъня

Говорителят на китайското министерство на външните работи Чжао Лицзян каза вчера на пресконференция в Пекин, че подобно посещение би било "крещяща намеса във вътрешните работи на Китай". По повод евентуално посещение на Пелоси в Тайван той добави, че китайската страна е напълно подготвена за всякакво възможно развитие на ситуацията и Китайската народноосвободителна армия няма пасивно да наблюдава и „със сигурност ще предприеме силни и решителни мерки за защита“ на китайския суверенитет и териториална цялост.

Китай пусна на вода третия си самолетоносач

В изявление през уикенда Пелоси каза, че ще посети Сингапур, Малайзия, Южна Корея и Япония, за да проведе разговори за търговията, пандемията от COVID-19, климатичните промени, сигурността и демократичното управление. Тогава тя не потвърди медийните съобщения, че може да посети Тайван.

Днес Пелоси пристигна в Малайзия, но засега няма подробности за нейния график, отбелязва АП. В четвъртък тя ще има срещи с председателя на парламента на Южна Корея Ким Джин-пьо, но не е ясно кога точно тя ще пристигне в Сеул. Графикът на Пелоси за сряда също не е ясен и не се съобщава тя ще отпътува за Япония.

Байдън заяви пред репортери, че американските военни смятат, че посещение в Тайван "не е добра идея точно сега". Но вероятно от уважение към нейната позиция президентът не е казал, че Пелоси не бива да ходи там. Представители на САЩ заявиха пред Асошиейтед прес, че ако Пелоси отиде в Тайван, американските военни вероятно ще използват изтребители, кораби и други сили, за да осигурят защита на полета ѝ.

Правителството на Тайван е основано от китайски националисти, които бягат там през 1949 г., след като губят гражданска война със силите на Китайската комунистическа партия, припомня в. "Вашингтон пост". Официалното наименование на Тайван е Република Китай, а на контролираната от Пекин континентална част - Китайска народна република. САЩ първоначално признават правителството в Тайван за правителство на Китай. Единственият президент на САЩ, който някога е посещавал Тайван, е Дуайт Д. Айзенхауер, който се среща с Чан Кайши в Тайпе през 1960 година.

Въпреки това, след като през 1971 година Тайван губи мястото на Китай в Организацията на обединените нации, което е заето от Пекин, той бавно губи и дипломатическото си признаване по света. През 1979 година САЩ променят курса и установяват дипломатически отношения с ръководения от комунистите Китай. Оттогава Съединените щати действат в рамките на т.нар. политика на "Един Китай", въпреки че Вашингтон смята, че съдбата на Тайван не бива да бъде решавана със сила.

Китай предупреди САЩ: Това ще означава война

Според запознати с темата източници, цитирани от Ройтерс, възможно е председателката на Камарата на представителите да пристигне в Тайван още днес. Китай предупреди, че неговата армия няма безучастно да гледа отстрани, ако тя го направи.

"Както ние го виждаме, подобно посещение е много опасно и много провокационно", подчерта на пресконференция китайският постоянен представител в ООН Чжан Цзюн, цитиран от Франс прес. "Ако това посещение се състои, то ще отслаби и отношенията между САЩ и Китай, сигурен съм, че САЩ разбират това", добави той.

Министерството на отбраната на самоуправляващия се Тайван съобщи, че е повишило равнището на бойна готовност на своите сили от днес сутринта до обяд, съобщи Ройтерс, като цитира централната новинарска агенция на острова.

Няколко китайски бойни самолета прелетяха днес близо до разделителната линия в средата на Тайванския проток, съобщи още Ройтерс, като се позова на анонимен източник. Според него няколко китайски бойни кораба се намират от вчера в близост до неофициалната буферна зона на морския път. Въоръжените сили на Тайпе са изпратили самолети, които наблюдават ситуацията.

На фона на тези ескалации Белият дом се опита да успокои обстановката. Миналата седмица говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби заяви, че няма причина Пекин и Вашингтон да влизат в конфликт, ако Пелоси реши да посети острова. Той напомни, че това не е първото посещение на председател на Камарата на представителите на САЩ в Тайван, а членове на Конгреса са посещавали острова и тази година. Кърби добави, че няма "никаква промяна" в американската политика по отношение на Китай.