Мариупол е най-бомбардираният от руските въоръжени сили и най-тежко пострадал украински град от началото на войната преди почти един месец. Пристанището на Азовско море понася тежестта на постоянни руски атаки. Това съвсем не е случайно, предвид стратегическото значение на Мариупол. Югоизточният украински град е ключов за руската военна кампания в страната, отбелязва Би Би Си и обяснява защо.
Мариупол се превърна в олицетворение на жестокостите на войната. Кадрите с опустошения, разрушени сгради и трупове по улиците на града обиколиха света. Особено внимание привлякоха въздушните удари по родилен дом, както и училище и театър, където според украинските власти били намерили убежище стотици цивилни. Русия отрича да взима на прицел мирни жители и твърди, че бомбардираните сгради са използвани като прикритие от украинската армия и националистически фракции.
В Мариупол, който преди войната имаше население от около 430 хиляди души, са останали над 200 хиляди човека, каза вчера представител на базираната в Ню Йорк правозащитна организация "Хюман райтс уоч", цитиран от Франс прес. Избягали местни жители описали "смразяващ ад, с улици, осеяни с трупове", и разказали за "хиляди хора, отрязани от света", скрили се в мазета без вода, храна, електричество и комуникационни връзки.
По последни данни на властите в Мариупол, датиращи от 15 март, най-малко 2300 души са загинали от началото на обсадата на украинския град от руските сили, отбелязва Асошиейтед прес. Смята се, че около една четвърт от населението е избягало още в началото на войната, а още десетки хиляди хора са били евакуирани през последната седмица по договорени между Русия и Украйна "хуманитарни коридори".
Най-малко 100 хиляди цивилни искат да напуснат Мариупол, но не могат, защото няма безопасни коридори, каза вчера украинският вицепремиер Ирина Верешчук, цитирана от Ройтерс.
Началникът на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация генерал-полковник Михаил Мизинцев призна в понеделник, че градът е сцена на "ужасна хуманитарна катастрофа", но обвини за това украинските сили, които според него използват цивилни като "жив щит", и за пореден път ги призова да сложат оръжие.
Украинският президент Володимир Зеленски каза, че Русия иска да разруши Мариупол, а мнозина вече правят паралели с Грозни и Алепо, опустошени при военни кампании на Москва. Факт е обаче, че може би хиляди украински войници и бойци от паравоенни формирования като батальона "Азов" остават в Мариупол и продължават да оказват яростна съпротива.
Това не е случайно. Превземането на Мариупол би било голяма стратегическа победа за Русия и тежък удар за Украйна по четири основни причини: то би осигурило сухоземен коридор между Крим и Донбас; би задушило украинската икономика; би предоставило възможности за руската пропаганда; и би повдигнало духа в Русия, обяснява Би Би Си.
- Първо, Мариупол е само малка точка на картата, но е последното парче земя на брега на Азовско море, което Киев продължава да контролира.
Градът упорито блокира пътя на руската военна групировка, нахлула от анексирания през 2014 г. Кримски полуостров. Целта ѝ е да се съедини със силите на проруските сепаратисти от т. нар. Донецка народна република (ДНР) на североизток.
Превземането на Мариупол би било от жизненоважно значение за руската военна кампания, коментира генерал сър Ричард Барънс, бивш началник на Обединеното командване на британските въоръжени сили. Той се аргументира, че това би осигурило на Русия сухоземна връзка с Крим.
Ако пристанището падне, Украйна вече би загубила контрола си върху 80 процента от своето крайбрежие и това би я изолирало още повече от света, отбелязва Би Би Си. Освен това, съпротивляващите се украински бойци задържат значителни руски сили и не им позволяват да настъпят към други места: близо 6 хиляди руски военни, организирани в батальонни тактически групи от по 1000 човека, сега се сражават за Мариупол. Ако градът падне, те може евентуално да се включат в опитите за унищожаване на украинските правителствени сили в Донбас, да тръгнат на запад към едномилионна Одеса - последното останало голямо украинско пристанище, или да настъпят към Днепър, на северозапад, посочва Би Би Си.
Неуспехът на Русия да превземе бързо Мариупол накара руското военно командване да прибегне до съвременна версия на средновековна тактика на обсада: градът е подложен на яростен обстрел с артилерия и ракети и над 90 процента от него вече са разрушени или с нанесени щети.
- Второ, Мариупол е най-голямото пристанище на Азовско море, което е част от Черно море, посочва Би Би Си.
По тази причина градът отдавна има стратегическо значение. В мирно време той е ключов изходен пункт за износа на украинска стомана, въглища и пшеница, а и в самия Мариупол има големи металургични заводи. В резултат загубата на града, неудобно притиснат между окупирания от Русия Крим и проруските сепаратисти в Донбас би била тежък удар за онова, което е останало от украинската икономика.
- Трето, Мариупол е дом на батальона "Азов".
В редиците на тази милиция, създадена на доброволни начала през 2014 г. след избухването на конфликта със сепаратистите, има десни екстремисти, включително неонацисти, отбелязва Би Би Си. Въпреки че те са много малка част от украинските сили, които се сражават срещу руската армия, това е полезен инструмент за пропагандата на Москва. Руският президент Владимир Путин използва като претекст за "специалната военна операция" в Украйна именно "денафикацията" и "демилитаризацията" на съседната страна. Ако Русия успее да залови живи голям брой бойци от батальона "Азов", те вероятно ще бъдат показвани шумно по контролирани от руската държава медии като част от продължаващата информационна война за дискредитиране на Украйна и нейното правителство, прогнозира Би Би Си.
И четвърто, падането на Мариупол, ако стане факт, би било важно и за двете страни в конфликта от психологическа гледна точка. То би позволило на Кремъл да показва на руснаците чрез медиите, които контролира, че военната кампания постига своите цели. За украинците обаче загубата на града би била тежък удар, не само във военен и икономически план, но и тъй като би с отразило на духа на мъжете и жените, които се бият на терен, защитавайки своята родина.
Сраженията вече достигнаха центъра на Мариупол. Признавайки за ожесточената съпротива, ръководителят на ДНР Денис Пушилин обаче прогнозира в понеделник, че ще е необходима повече от една седмица, за да бъде превзет градът. В града има няколко хиляди украински националисти, повечето от които са се укрепили в металургичния завод "Азовстал", каза Пушилин и обърна внимание, че електроснабдяването и комуникационните връзки вече се възстановяват в "освободените" райони.
Ако целта на Путин в началото е била да принуди Украйна да се предаде за няколко дни, тя се е провалила, както твърдят западни политици, разузнавания и медии. Като голяма сила Русия обаче има предимството да може да коригира своята военната стратегия в процеса на бойните действия, въпреки тежките загуби които вероятно е понесла. Впрочем Съветският съюз неведнъж е правил това, например по време на войната срещу Финландия през зимата на 1939-1940 г. Неслучайно има съобщения, че Москва е смекчила до известна степен своята първоначална позиция и се е отказала от част от първоначалните си условия, включително такива, които биха поставили самата украинска държавност под въпрос.
Това прави битката за Мариупол още по-важна. Руската пропагандна машина би могла да представи за успех почти всяко развитие в Украйна, включително например отказ от предполагаемите планове за превземане на столицата Киев, но не и оставането на пристанището на Азовско море под контрола на украинските власти. Това повишава неимоверно залозите и за двете страни в конфликта.
Украйна се зарича да защитава Мариупол до последния войник, отбелязва Би Би Си.
Що се отнася до Русия, градът в украинската Донецка област вече е част от т. нар. Донецка народна република, поне според карти, показвани по държавните телевизии. Владимир Путин, който неведнъж е определял Украйна като изкуствено създадена държава, смята черноморското ѝ крайбрежие за част от Новорусия - земите в днешна Южна Украйна, присъединени към Руската империя през XVIII век.
