П редседателят на УС на КРИБ Кирил Домусчиев коментира в профила си в социалната мрежа Фейсбук исканията на Конфедерацията на независимите синдикати в България – КНСБ за драстично увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес и особено средна класа.
„Със самоволните си политически предложения за драстично повишаване на данъци и осигуровки, КНСБ преминават от рушене на социалния диалог към взривяването му!“, пише Домусчиев.
„Не се държат като синдикат, който трябва да защитава разполагаемия доход на работещите и възможностите за осигуряване на нови високоплатени работни места, а като радикална политическа организация, която иска да изземе доход на работещите и предприемачите и да го излее в централния бюджет.
Предложенията им ще доведат само до стагнация, замразяване на инвестиции и отказ от създаване на нови работни места, а заедно с вредните им идеи за увеличаване на публичния сектор (който и в момента е по-голям от средното за ОИСР), ще ни набутат в румънски сценарий на инфлационна и дългова криза!
По този повод, КРИБ излизаме с позиция и препоръки към нашите членове – в линка“: ПОЗИЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КРИБ ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКАНИЯ НА КНСБ ЗА ДРАСТИЧНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДАНЪЧНАТА ТЕЖЕСТ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС – KRIB
Ето и позицията на УС на КРИБ във връзка с искания на Конфедерацията на независимите синдикати в България – КНСБ за драстично увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес:
С оглед на скорошните предложения и самоволни действия на КНСБ в посока драстично увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес и особено средна класа, УС на КРИБ препоръчва на компаниите, членове на КРИБ:
- Да преустановят срещи с КНСБ по теми като квалификация на служители, дискусии относно пазара на труда, бизнес средата, данъчно-осигурителни въпроси, и други, които не са изрично посочени като част от проектите, които КРИБ и КНСБ изпълняват в партньорство/„Социалното партньорство и човешките ресурси на двойния преход“ - проект на КРИБ и „Устойчиво развитие, чрез социално партньорство“- проект на КНСБ, по Операция „Социално партньорство“, Програма „Развитие на човешките ресурси“/;
- Да разясняват потенциалните ефекти върху доходите на служителите и възможностите им да инвестират в България, ако предложенията за повишаване на данъчно-осигурителната тежест се осъществят;
- Докато КНСБ не спре атаките си срещу устойчивото развитие на българския бизнес и неговото подтискане в интерес на разрастване на заетите в обществения сектор, да приоритизират други синдикати като социален партньор за колективно трудово договаряне.
През годините поведението на КНСБ става все по-неразбираемо, тъй като от синдикат, който би трябвало да защитава интереси на работниците като повишаване на разполагаемия доход, осигуряване на безопасна среда на труд, защита на прогнозируема заетост, КНСБ все повече се фокусира върху повишаването на данъците както върху предприятията, така и върху труда, което де факто намалява доходите на работниците.
Днес КНСБ се държи по-скоро като радикална политическа организация, която има собствен интерес да иззема доход от трудещите се на пазарен принцип работници и създаваното от предприемачите и да ги пренасочва към централния бюджет и работещите в обществения сектор, чийто интерес очевидно този синдикат желае да противопостави на всички останали. Това е директно действие за всяване на разделение в българското общество и разрушава социалния диалог и пазарната икономика.
Управителният съвет на КРИБ би искал да информира членовете на КРИБ, че:
- България не е с ниски данъчни приходи като процент от икономиката на фона на целия свят. Ние сме в горната 1/3 държави по този показател като с по-ниски данъчни приходи от нас са, например, САЩ, Израел, Швейцария, Румъния, Турция, Китай, Южна Корея, Ирландия, Хонг Конг. С приблизителен до нашия процент са Австралия, Великобритания, Япония, Бразилия.
- България няма вековна история на натрупване на капитал, за да си позволи политическия експеримент на други европейски държави да преразпределят половината от икономиката през държавния бюджет. Освен че нямаме този лукс, няма и смисъл да го правим – почти всички тези държави днес са изпаднали в стагнация, обществен разрив, а на някои места и пълна невъзможност за формиране на стабилно управление.
- В България работещите в обществения сектор са 22% от трудовия пазар. Ние имаме по-голяма публична заетост от Франция, Испания, Белгия, Канада, Ирландия. В страни като САЩ, Германия, Австрия и Япония общественият сектор е 2 до 3 ПЪТИ по-малък от този в България. Средното за ОИСР е 18%.
- Разрастването на заетостта в обществения сектор за сметка на трудещите се в частния и предприемачите може да доведе до трайно затъване на българската икономика в непродуктивна стагнация, поради това, че страната ни продължава да бъде в демографска криза. Общественият сектор не само се издържа от изработеното в частния, но и отклонява труд, капитал и ресурси от реалното производство, тоест изкривява икономиката, създава балони и дори подмамва банковия сектор е непроизводително кредитиране.
- Създаваната от КНСБ илюзия, че с държавни заеми, насочени към потребление, може да се гради устойчива икономика е фатално за относително малка и отворена икономика като българската. Първо, над половината от финансираното със заеми потребление изтича зад граница за закупуване на вносни стоки – т.е. заеми отвън изтичат отново навън, като ние стимулираме производството на наши конкуренти. Второ, създава се очакване у младите хора, че има някакъв лесен път към развитие на икономиката – важното е да купуват стоки на кредит, а не да се квалифицират и работят като високоплатени специалисти или да създават нови бизнеси като предприемачи.
Имайки предвид горното и самоволното поведение на КНСБ да се държи като политически играч, а не като социален партньор, КРИБ смята, че диалогът с КНСБ трябва да бъде намален и на работещите в нашите предприятия да бъде разяснено, че именно техният интерес ще бъде най-тежко ощетен от радикалните предложение за повишаване на данъци и осигуровки. КРИБ е отговорен социален партньор и като такъв иска да работи в нормален диалог със синдикалните организации, но те също трябва да се държат като истински синдикати, а не като радикални и неконтролируеми политически играчи, сеещи хаос и разделение.
Управителен съвет на КРИБ
