Ф ренското правителство, водено от премиера Франсоа Байру, се разпадна след загуба на вот на недоверие, тласвайки втората по големина икономика в еврозоната към политическа криза и хвърляйки съмнение върху бъдещето на президента Еманюел Макрон, пише "Ал-Джазира".
Френският парламент гласува в понеделник за сваляне на правителството заради бюджетното му предложение за съкращаване на 52 милиарда долара, целящо намаляване на фискалния дефицит на Франция. Байру, 74-годишен политически ветеран, който сам свика гласуването в опит да окаже натиск върху законодателите да подкрепят плановете му, беше на поста само девет месеца.
Правителството на Франция падна
Франция е имала четирима министър-председатели за по-малко от две години и пети вероятно няма да е достатъчен, за да се прекъсне политическата безизходица в страната. Парализата напомня на нестабилността, наблюдавана за последно през 1958 г., когато е установена Петата република.
Преди вота на недоверие, Байру говори в понеделник следобед в Националното събрание, долната камара на френския парламент, където заяви пред законодателите, че икономиката е изправена пред сериозни рискове поради дълбоката си задлъжнялост. След това той отговори на въпроси от парламентаристи, преди гласуването да се проведе.
Ето какво трябва да знаете:
Какво може да се случи по-нататък?
В продължение на няколко седмици законодателите ясно заявиха, че ще гласуват против бюджета на Байру, който съкращава държавните финанси. Опозиционните партии от крайната левица до крайната десница държат 330 места в 577-местното Национално събрание, така че отстраняването в понеделник беше широко очаквано.
Bayrou has just lost the no-confidence vote. Macron now has to appoint yet another PM or roll the dice on a snap election.
— Michelle Kazi (@Michelle_Kazi) September 8, 2025
The debt, the deficit and the bond market don’t care who holds Matignon. Difficult fiscal decisions will still have to be made by the next government... pic.twitter.com/TMyaGovQGX
След гласуването в понеделник правителството на Байру се разпадна. Той обаче ще остане на поста си, докато президентът Еманюел Макрон не реши какво да прави по-нататък. За съжаление на президента, Франция няма консенсусна фигура, която да замени Байру.
Макрон е изправен пред изключително трудни избори – да назначи друг министър-председател с надеждата, че той или тя може да приеме непопулярен бюджет, да свика нови избори, за да се опита да възстанови парламентарното мнозинство, или да се оттегли, нещо, което той отказа да направи преди края на мандата си през 2027 г.
При непроменена аритметика в парламента, избирането на нов премиер рискува просто да повтори събитията от миналата година, когато Байру наследи Мишел Барние.
Макрон, фискален консерватор, е малко вероятно да назначи премиер, който се застъпва за по-високи държавни разходи. Но след като правителството наскоро се опита да сключи сделки с десния политически спектър, някои се чудят дали Макрон може да опита нещо ново.
Според Стефано Паломбарини, доцент по икономика в Университета Париж VIII, „двете предишни назначения, Барние и Байру, се провалиха. Той [Макрон] загуби много доверие в този процес и ако опита подобен центристки подход, ще загуби още повече.“
Паломбарини каза пред Ал Джазира, че „в този контекст това би направило възможен сценария за относително отваряне към ляво. Някои политици от Макронистката, социалистическата и зелената партия казват, че са готови на компромиси, за да сформират правителство, което да издържи до 2027 г.“
Означава ли това, че има ясен политически път?
Не съвсем.
Според проучване на общественото мнение, проведено този месец за списание Le Figaro от Verian Group, само 15 процента от електората имат доверие в Макрон, което е с 6 процентни пункта по-малко от юли. Президентът обаче последователно изключва възможността за оставка.
It’s happened as we expected. Large majority of French MPs vote to topple the Bayrou government. He’ll stay on in a caretaker role until Macron appoints his successor. https://t.co/8bhW1ARAuc
— Andrew Connell (@andrewiconnell) September 8, 2025
Отделни проучвания на Ifop, Elabe и Toluna Harris Interactive показват, че между 56 и 69 процента от французите искат предсрочни парламентарни избори, което показва нарастващо недоволство от настоящата партийна политика в страна, управлявана от малцинствени кабинети от 2022 г. насам.
За Паломбарини „във Франция има общо политическо неразположение, както и недоволство по-специално от Макрон. Така че като цяло проучванията на общественото мнение са доста стабилни.“ Всъщност последните проучвания не показват съществена промяна в намеренията за гласуване през последната година.
Това означава, че няма сигурност, че нов министър-председател би бил в безопасност от подобна съдба като тази на Байру.
Какви са корените на тази криза?
В основата на политическата парализа на Франция е рискованото решение на Макрон да свика предсрочни парламентарни избори миналата година. Това се случи след преизбирането му през 2022 г.
Рискът на Макрон през юни 2024 г. беше опит да затвърди подкрепата за политическия център. Но френските избиратели се наклониха към крайностите , оставяйки Макрон с отслабено правителство на малцинството и ограничавайки способността му да приема законодателство.
🙄 French government collapses today Macron refuses to resign
— Moon (@MTinkerbel77673) September 8, 2025
PM Bayrou is set to lose a confidence vote after trying to reduce France's massive debt load
Macron must now appoint a new PM or dissolve the lower house and call early elections — which his aides say is not planned pic.twitter.com/giCmtQpsF2
Гласуването доведе до нестабилно разделение на парламента между три групи. Левият съюз спечели най-много места, но не успя да осигури мнозинство. Крайнодясният Национален сбор спечели най-много гласове, но също няма мнозинство. Центристката коалиция на Макрон загуби места, но все още формира значителен трети блок.
Това парламентарно разтърсване направи Франция трудна за управление. Разделенията се проявиха най-ясно около разходите.
Как се вписва бюджетът в това?
Непосредствената причина за падането на Байру е бюджетното му предложение за следващата година . Непопулярният му план за намаляване на дефицита в размер на 44 милиарда евро (51 милиарда долара), включващ замразяване на повечето разходи за социални помощи и премахване на два официални празника, беше широко отхвърлен от парламентаристите.
На 25 август Джордан Бардела , лидер на Националния обединен фронт, заяви, че неговата партия „никога няма да гласува в подкрепа на правителство, чиито решения карат французите да страдат“. Байру на практика обяви „края на своето правителство“, каза Бардела.
Бюджетният дефицит на Франция вече е близо 169 милиарда евро (198 милиарда долара), или 5,8% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП), което е доста над лимита от 3%, определен от Европейския съюз за страните, използващи еврото.
Байру се опитва да намали държавните заеми до 4,6% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. и до 2,8% до 2029 г. Това от своя страна би намалило общото съотношение на дълга към БВП до 117,2% през 2029 г., в сравнение със 125,3%, ако не бъдат направени промени.
Байру наскоро заяви, че младите хора ще бъдат обременени с години плащания на дългове „в името на комфорта на бейби бумърите“, ако Франция не успее да се справи с фискалния си натиск. Роден през 1951 г., самият Байру се квалифицира като бейби бумър - поколението, родено в годините скоро след Втората световна война.
Но всеки опит за ограничаване на социалните помощи е политически труден във Франция, както стана ясно от конфликтите през 2023 г. относно решението на Макрон да повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.
Въпреки това инвеститорите се притесняват, че постоянните дефицити на Франция ще доведат до все по-високи коефициенти на задлъжнялост и ще подкопаят кредитния ѝ рейтинг.
Очакват ли се още задръствания?
Тази седмица се очаква серия от улични демонстрации, известни като „Блокирай всичко“, последвани от водени от синдикатите стачки в болниците и железопътните линии през втората половина на септември.
През 2018 и 2023 г. Франция стана свидетел на това, което стана известно като „ жълтите жилетки“ - антиправителствени протести срещу различни вътрешни политики, ръководени от Макрон, който ще иска да избегне повторение този път, казват анализатори.
„Политиките на Макрон от 2017 г. насам са много непопулярни. Ако утре имаше парламентарни избори, макронистко правителство нямаше да бъде избрано“, каза Паломбарини.
Но тъй като президентът отхвърля идеята да подаде оставка преждевременно, „той вероятно ще продължи да се радва на властта си още няколко години“, добави Паломбарини.