Х ипотетична китайска инвазия отново беше в светлината на прожекторите миналия месец с ученията на Народната освободителна армия, предназначени да заплашат Тайван, след като встъпи в длъжност новият му президент Лай Чинг-те, пише Newsweek.
Анализатори смятат, че Китай вероятно ще продължи да упражнява натиск върху враждебно настроената към Пекин нова администрация в Тайпе, но рискът от дестабилизиращ режима провал на евентуална военна операция вероятно ще попречи на президента Си Цзинпин да дръпне спусъка.
(Видеото е архивно: ВОЕННА МОЩ: Китай демонстрира най-новите си армейски разработки)
„Тези сепаратисти наскоро направиха фанатични изявления, които показват тяхното предателство към китайската нация и техните предци. Те ще бъдат приковани към стълба на срама в историята“, коментира китайският военен министър Донг Джун в пламенна реч в Сингапур в неделя в диалога Шангри-ла, най-голямата среща на върха в областта на отбраната в Азия.
Китайската народна република твърди, че Тайван е нейна територия, въпреки че никога не е управлявала там. Пекин твърди, че обединението е неизбежно, чрез сила, ако е необходимо.
Американски служители смятат, че президентът на Китай развива силите си, за да са способни на инвазия до 2027 г. Това обаче не означава непременно, че тази или друга година е избрана за начинанието.
„Дали Китай ще нахлуе в Тайван зависи от волята на Си Цзинпин“, посочва Хунг Дзъ-Чие, сътрудник изследовател във водещия мозъчен тръст на Тайван, института за изследване на националната отбрана и сигурността (INDSR), пред Newsweek.
Ключов фактор при решението на Си е дали трудната морска инвазия ще засили властта му или ще се провали и ще рискува падането на режима му.
JUST IN: 🇺🇸 🇨🇳 President Biden says he won’t rule out US military force if China invades Taiwan. pic.twitter.com/1uva1Sppf3
— BRICS News (@BRICSinfo) June 4, 2024
Доверието на Си в Народната освободителна армия (PLA) също е под въпрос, смята Хунг, посочвайки отстраняването на няколко високопоставени служители на отбраната от Си миналата година, включително петима от Ракетните сили и тогавашния министър на отбраната Ли Шангфу на фона на съмнения за корупция.
„Като се има предвид настоящата ситуация, остава трудно да се прецени дали и кога Китай може да нахлуе в Тайван“, казва Хунг.
„Въпреки това, ако отбранителните способности на Тайван бъдат засилени, включително желанието на други страни да увеличат военното сътрудничество с Тайван, това ще помогне за увеличаване на способностите за възпиране на Тайван“, добавя Хунг.
В обръщението си в неделя министърът на отбраната Донг обвини "сепаратистите за независимостта на Тайван" и неназованите чуждестранни сили, че се отказаха от мирното обединение като опция.
Той обеща, че китайската армия ще "предприеме решителни действия за ограничаване на независимостта на Тайван и ще гарантира, че подобен заговор никога няма да успее. Всяка страна, която се опитва да държи двете страни на пролива разделени, ще бъде изправена пред "самоунищожение".
Докато Пекин характеризира противниците на обединението като слабо малцинство в Тайван, проучванията през последните години показват, че само около 10% от тайванците подкрепят обединението.
Пекин твърди, че признаването от страна на Тайпе на така наречения „Консенсус от 1992 г.“ е предпоставка за възобновяване на диалога през тайванския проток, потвърди китайското посолство в САЩ в изявление пред Newsweek.
Терминът, измислен години по-късно, се отнася до среща, на която китайски и тайвански служители се съгласяват, че има само „един Китай“, като въпросът коя страна представлява истинския Китай остава открит за тълкуване. Правителството на Република Китай (официалното име на Тайван) бяга на острова през 1949 г. след поражението му в Китайската гражданска война.
„Война за влияние“
„Тайван има повече късмет от Украйна, тъй като амфибийните операции са много трудни“, подчертава изследователят на INDSR ,Су Дзъ-юн, пред Newsweek.
Су прогнозира, че в близко бъдеще стратегията на Пекин през пролива ще бъде съсредоточена върху „война за влияние“.
I Love #Taiwan , I move here
— HSG¥€£¥£€€€£¥ (@HSG14215289ooop) May 29, 2024
You love #China, you move there pic.twitter.com/hBNrIT0ydM
Тази комбинация от когнитивна война, икономическа принуда и операции в сивата зона - или квази-военни ходове, е насочена да "повлияе на сърцата и умовете на тайванския народ и да създаде колективен стокхолмски синдром", каза той.
Су добавя, че откритата подкрепа от страна на демократичните страни за тайванската демокрация би допринесла много за противодействие на усилията на Китай за оказване на влияние в Тайван.
Съгласно своя Закон против отцепването от 2005 г. Китай има право да започне война, ако Тайван обяви официална независимост.
Тайванския президент Лай и Цай Инг-уен преди него старателно избягваха пряка декларация за независимост, вместо това характеризирайки Тайван като вече независима нация.
Въпреки че САЩ са основният доставчик на оръжия за Тайван, Вашингтон поддържа внимателна десетилетна политика на неяснота относно това дали ще ангажира силите в защита на острова в случай на нападение от Китай.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
