П ет месеца след свалянето на Мадуро от власт венецуелците се чувстват по-свободни. Но процесът на демократизация още не започнал, а бедността си е същата, съобщава Deutsche Welle.
Според Хорацио Велутини в момента родният му град Каракас е най-доброто място за инвестиции, както споделя той пред АРД. Той ръководи инвестиционната фирма „Invanca" и никога не е обръщал гръб на страната си. Подчертава, че винаги е вярвал в нея: и по време на икономическата криза и хиперинфлацията от 2017, и при политическите протести, и при максималния натиск, оказан от американския президент Доналд Тръмп, довел до ареста на бившия президент Николас Мадуро.
Първи полет от САЩ от седем години кацна в Каракас
Велутини казва пред германската обществена медия: „Това, което стана през 2026 година, е най-големият шанс на Венецуела за последните 30 години - да расте и да се развива". Той смята още, че пет месеца след отвличането на Мадуро Венецуела е друга страна. И ако преди са били идеологически врагове, сега САЩ и Венецуела вече са съюзници.
Пропагандата не се е променила
Улиците на Каракас все още са пълни с огромни плакати на Мадуро и съпругата му с надписа: „Искаме да се върнете". Пропагандата в страната все още функционира, пише АРД. Но фактически надали мнозина венецуелци страдат за бившия си държавен глава. „Чувстваме се по-добре, дори само заради това, че го няма", казва жителка на Каракас пред германската медия.
Как реагираха политиците у нас след задържането на Мадуро
Сега управлението на страната е в ръцете на Делси Родригес, бившата вицепрезидентка на Мадуро. Под натиска на САЩ от януари насам тя все повече отваря Венецуела за инвеститорите. Междувременно Родригес е сменила верните на Мадуро министри, заобиколила се е с довереници и е укрепила властта си с благоволението на американския президент Тръмп, посочва АРД.
Германската обществена медия цитира мнения на наблюдатели, според които хората сега се страхуват по-малко, говорят малко по-открито, отколкото преди половин година. Политическият анализатор Фил Гънсън казва: „Ситуацията осезаемо се успокои. Но всички репресивни закони от времената на Мадуро все още са в сила".
Венецуела: Kакво ще стане сега с огромните залежи от петрол
Инвеститорите сондират условията
Въпреки това се усеща промяна, отбелязва инвестиционният посредник Елиас Ферер. По неговите думи, интерес към проекти във Венецуела проявяват предприемачи от Бразилия, САЩ и Европа, които се занимават с нефт, газ и недвижими имоти. „Икономиката се подобрява донякъде, но оптимизмът е огромен. Хората се подготвят за доброто, което може да настъпи", констатира Ферер. Цените на недвижимите имоти са нараснали.
Според Ферер, най-голямата пречка е несигурността. Кой гарантира, че бъдещото правителство, дори да е демократично избрано, ще спазва приетите сега икономически закони? Във Венецуела няма истинска правова държава.
Нефтените концерни още действат предпазливо
В центъра на международното внимание е най-вече нефтеният сектор. В ремонта на остарелите съоръжения за добив трябва да се инвестират към 100 милиарда долара. Сега един нов закон дава на международните фирми повече свобода за продажбата на местния нефт. Но все още мнозина действат предпазливо.
Американският концерн „Шеврон" например планира да увеличи добива с 50 процента през следващите две години. Но засега може да инвестира само толкова, колкото печели в страната. Същевременно, както посочва икономическият експерт Освалдо Фелицола, Венецуела не би трябвало да залага само на нефтодобива - би било рисковано в момент, в който все повече държави заменят изкопаемите горива с възобновяеми енергии.
Необходим е сериозен растеж
Засега обаче Венецуела се нужда от приходите от петрола. В продължение на около 15 години икономиката трябва да расте с по десет процента, за да се стабилизира, изчислява Фелицола. Нужните инвестиции за ремонт на инфраструктурата и за покриване на дълговете са 450 милиарда долара, казва той пред АРД.
Т.е. докато хората усетят подобренията, например чрез по-високите заплати, ще мине време. В момента към 70 процента живеят в бедност, пише германската обществена медия. Учителката Хигиния например трябва да работи на няколко места, за да покрива разходите си. Със заплатата и държавните помощи тя стига до 240 долара месечно, но има нужда от три пъти повече пари. Затова предлага и куриерски услуги.
Мнозина правят така - отварят салони за маникюр, продават сандвичи или карат такси. „Все пак сега ходим на демонстрациите с по-малко страх", казва друг учител пред АРД.
Венецуела остава обаче далеч от демократизацията. В затвора „Ел Родео" край Каракас все още има между 400 и 600 политически затворници, казват правозащитниците. Отвън роднините им протестират, за да не бъдат забравени арестантите в цялата еуфория около предпазливите промени във Венецуела.
Демократизацията ще се забави
Без натиска на САЩ и на улицата едва ли ще има скорошни избори, прогнозира АРД и отбелязва, че Родригес надали ще даде властта доброволно. Първо стабилизация и икономическо възстановяване и едва след това демократизация - това предвижда планът на САЩ за Венецуела.
Страната изглежда стабилна, икономическият подем трябва да започне, а демократизацията ще трябва да изчака. В момента Венецуела е страна на контрастите: правителството отваря страната само толкова, колкото е необходимо за удовлетворяването на САЩ. Иска да печели време, заключава АРД.
