В се повече хора признават, че понякога правят секс не от любов или страст, а защото това ще се превърне в добра история. Но къде е границата между любопитството, свободата и използването на другия човек?
В есе за Vogue Карли Скиортино размишлява дали е нередно човек да прави секс с някого само заради историята, която ще може да разкаже след това:
Наскоро преживях своеобразна екзистенциална миникриза, която ми даде нов поглед към прочутата мисъл на Джоан Дидиън: „Разказваме си истории, за да живеем.“
Преди няколко месеца бях на почивка в Хавана с мой дългогодишен приятел, с когото поддържаме връзка само за секс. Една вечер отидохме на концерт на някаква очевидно известна кубинска група, а след това се озовахме да изпиваме значително количество ром с един от привлекателните музиканти от духовата секция.
Той определено флиртуваше с една от нас, но не можехме да разберем с коя. Не говореше почти никакъв английски, затова основното му средство за комуникация беше салсата.
И така, както често се случва в задушните чужди държави в малките часове на нощта, изведнъж се озовах отпусната на бар стол в последните минути преди затварянето на заведението, целувайки моя секс партньор, докато музикантът по салса с безупречен бял костюм от три части галеше гърдите ми.
Време беше вечерта да приключи.
Но тогава господин Салса предложи тримата да отидем да „се разходим“ до изоставен стадион край магистралата, където щяло да има „уединение“.
Звучеше като сюжет на евентуален пети филм от поредицата Hostel.
Освен това бях изморена, а приятелят ми вече започваше сериозно да ме дразни. Не намирах особено привлекателен и самия музикант. (Мъжете, които танцуват, по някаква причина ме плашат.)
Беше един от онези класически моменти, в които буквално усещаш как на едното ти рамо стои ангел, който казва:
„Прибирай се. Започваш да се излагаш.“
А на другото - дяволът, който настоява:
„Извинявай, но сексът между двама мъже и една жена с уж известен тромбонист в изоставен стадион в Куба е прекалено абсурдна история, за да я пропуснеш.“
Избрах дявола.
Не знам дали това има нещо общо с факта, че съм писател, или по-конкретно - писател, който пише за собствения си живот, но често се улавям, че правя различни неща, сексуални и не само, защото си мисля, че по-късно ще станат страхотна история за разказване на вечеря с приятели.
Това е нормално, нали?
Аз винаги така съм смятала.
Но когато наскоро го признах пред група мои приятели, всички изглеждаха леко ужасени.
Според тях да спиш с някого само заради бъдеща история означава да използваш човека.
Освен това можело да бъде опасно.
И, честно казано, било просто унизително.
Както се изрази приятелят ми Сам:
„Ти си като хората, които доброволстват в Африка само за да си направят селфи с гладуващи деца.“
Доста сурово сравнение.
Разбирам.
Изразът novelty fuck („секс само заради преживяването“) неслучайно има негативен оттенък.
Но не мога да се отърся от усещането, че ужасът на приятелите ми всъщност е остатък от моралните уроци по сексуално възпитание, които всички сме получили в училище:
„Трябва да спиш с някого само ако го обичаш.“
Или поне ако изпитваш някакви чувства към него.
Но кой казва, че именно чувствата задължително трябва да бъдат причината да правим секс?
Защо да не правим секс просто защото искаме после да имаме какво да разказваме?
Исках да чуя по-разкрепостено мнение, затова се срещнах с приятелката си Морийн О'Конър - водеща на подкаста Sex Lives.
Когато я попитах дали е редно да спиш с някого само заради бъдеща история, тя отговори съвсем спокойно:
„Надявам се, че е редно. Защото ако не е, значи около 90 процента от сексуалния ми живот просто изчезват.“
Морийн е на 31 години, с гарвановочерна коса, говори с почти монотонен глас и почти винаги държи по две диетични коли едновременно.
През последните няколко години тя и най-добрата ѝ приятелка съвсем случайно са се оказвали в леглото с доста едни и същи мъже.
„Вече се е превърнало почти в традиция“, разказва тя.
„Веднъж срещнах един мъж, за когото знаех, че приятелката ми вече е спала с него, и си казах: трябва да правя секс с него, защото после искам да сравним впечатления“, обяснява Морийн.
„Може да звучи безмилостно, но сексуалният ми живот си е мой. Той съществува с каквато цел аз реша“, посочва тя.
След това добавя с усмивка:
„Аз съм страшно любопитен човек. Понякога сексът е просто най-бързият начин да разбереш: Как изглежда апартаментът ти?“
Според Морийн това, което всеки извлича от секса, е изключително лично.
„Постоянно ни казват, че от секса трябва да получаваме романтика, интимност и истинска връзка с друг човек.
Това, разбира се, е прекрасно.
Но сексът може да ти даде още много други неща и в това няма нищо нередно.
Всичко зависи от начина, по който сам го определяш.
Ако кажеш, че си спал с някого само заради историята, звучиш лекомислено.
Но можеш да го кажеш и по друг начин, че правиш секс от любопитство, за да опознаеш себе си, за да се почувстваш свободен или за да разбереш дали нещо ти харесва.
Всички тези преживявания стават част от личната история, която човек разказва сам на себе си за това кой е.“
С други думи, разказваме си истории, за да правим секс.
Или правим секс, за да можем после да си разказваме истории.
Да правиш секс заради една история невинаги означава, че се опитваш да впечатлиш някого.
Понякога историята е предназначена единствено за самия теб.
Помислете така.
Възможно е в някакъв момент от живота си да сте участвали в тройка не защото сте изпитвали силни чувства към останалите двама души, а защото сте си мислели, че това ще ви направи по-малко скучни.
Защото се е вписвало в представата, която искате да имате за самите себе си.
„Преструвай се, докато стане истина“, както гласи известната поговорка.
Точно така беше и миналата година, когато спах с мъж, когото срещнах в метрото в Ню Йорк.
Не защото исках да имам деца от него.
А защото си казах:
„Аз съм успешна, независима жена на 30 години. Направо е срамно, че досега не съм спала с човек, с когото съм се запознала в градския транспорт.“
Точно така стояха нещата и в Куба.
Преди това пътуване преживях доста тежък период на депресия.
Работата ми не вървеше.
Месеци наред не можех дори да си представя да докосна друг човек, камо ли да правя секс.
А тъй като винаги съм възприемала сексуалното си любопитство като една от основните части на собствената си идентичност, липсата му ме караше непрекъснато да си задавам въпроса:
„Добре де, тогава коя съм аз?“
Онази леко неловка тройка в Куба се оказа шанс да прекъсна този дълъг период без секс.
И колкото и нелепо да звучи, когато се събудих на следващата сутрин, миришейки едновременно на коктейли Cuba Libre и семенна течност, изведнъж отново се почувствах себе си.
Все едно отново бях в играта.
Може би именно „да го направиш заради историята“ е начинът, по който понякога си даваме смелост да прекрачим собствените си граници.
В крайна сметка, както пише Джоан Дидиън:
„Разказваме си истории, за да живеем.“
Разбира се, има граница.
Колкото и пикантна да изглежда една бъдеща сексуална история, никога не бива да използваш друг човек или самия себе си.
Морийн е съгласна с това.
„Ако беше очевидно, че някой мъж наистина търси сериозна връзка или любов, естествено бих се съобразила с това“, казва тя.
„Но в повечето случаи хората също правят секс с мен по свои собствени причини, може просто да искат оргазъм, да искат да ме видят гола или нещо съвсем различно.
Ако всички участници дават съгласието си и никой не заблуждава другия умишлено, какво значение има каква точно е мотивацията?“
От малки сме възпитавани да вярваме, че сексуалното ни поведение оказва огромно влияние върху това кои сме, върху психичното ни здраве и върху начина, по който обществото ни възприема.
Това важи особено силно за жените.
Непрекъснато ни внушават, че едно лошо сексуално преживяване може да има опустошителни последици.
Че ако някой прекрачи границите ти или ако например отидеш на секс парти и се почувстваш ужасно неудобно, може никога да не се възстановиш напълно.
Но защо жените винаги трябва да бъдат представяни като жертви на секса?
Защо във всички останали области от живота ни насърчават да рискуваме, да експериментираме и да излизаме от зоната си на комфорт, а когато стане дума за секс, посланието изведнъж става:
„Бъди максимално предпазлива, иначе ще останеш травмирана или направо ще умреш.“
Подобни апокалиптични представи често сами се превръщат в реалност, защото създават усещането, че сексуалността е нещо крехко и опасно.
А според мен това изобщо не е здравословно.
Да, сексът носи рискове.
Понякога нещата се объркват.
Понякога хората се нараняват.
Но това, че съм преживяла неприятен сексуален опит, не означава, че съм „счупена“.
Означава само, че вече знам какво не искам да правя следващия път.
През живота си съм правила много неща, които впоследствие се оказаха ужасна идея.
Например веднъж се съгласих да отида на къмпинг по време на Деня на благодарността на място без никакъв мобилен обхват.
Беше кошмар.
Но оцелях.
И честно казано, ако трябва да избирам, много по-лесно бих преживяла лош секс, отколкото лоша почивка.
