Д оналд Тръмп заяви, че след свалянето от власт на Мадуро американски компании ще инвестират милиарди във Венецуела. Защо рафинериите в САЩ се нуждаят от огромните петролни залежи на страната. Кои са ключовите въпроси, съобщи Deutsche Welle.
Въздушните удари на САЩ в Каракас и залавянето на Николас Мадуро предизвикаха обърканост и несигурност във Венецуела. Американският президент Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще „управляват“ Венецуела - ход, който изглежда е свързан с това как САЩ ще подходят към петрола - основния суровинен ресурс на южноамериканската страна.
„Ще накараме нашите много големи американски петролни компании, най-големите в света, да влязат, да похарчат милиарди долари, да поправят сериозно повредената инфраструктура, петролната инфраструктура, и да започнат да печелят пари за страната“, каза Тръмп.
Колко важен е петролът за Венецуела?
Крехката икономика на Венецуела се крепи на петрола. За правителството на Мадуро суровината е изключително важна – приходите в държавната хазна почти изцяло зависят от нея. Суровият петрол и свързаните с него продукти осигуряват около 90% от постъпленията от износ. Именно те помогнаха на правителството в Каракас, международно изолирано и подложено на строги санкции, да се задържи на власт въпреки тежката икономическа криза в страната.
Венецуела разполага с най-големите доказани запаси от нефт в света - с над 300 милиарда барела, което е повече дори от залежите на Саудитска Арабия. Въпреки това на Венецуела сега се пада по-малко от 1% от световното производство на петрол. Производството на суров петрол е спаднало с над 70% от края на 1990-те години и сега Венецуела заема 21-вото място в списъка на световните производители.
Сривът може да бъде проследен до правителството на бившия президент Уго Чавес. Неговата социалистическа революция през 1990-те и 2000-те години доведе до масова корупция в държавната петролна компания PDVSA и до изтичане на чуждестранни инвестиции от страната поради намесата на правителството в петролния сектор.
Няколко инцидента в нефтопроводите и нефтопреработвателните заводи доведоха до допълнителни затруднения, а санкциите на САЩ, засилени от 2017 г. насам, ограничиха още повече производствения капацитет на Венецуела.
Междувременно PDVSA стабилизира производството на петрол на около 1 милион барела на ден - отчасти благодарение на лицензите на САЩ, които позволяват на ограничен брой чуждестранни партньори да оперират във Венецуела и да изнасят петрол.
Колко са инвестирали американските петролни компании във Венецуела?
През целия 20 век САЩ бяха ключов партньор за венецуелския петролен сектор, като големите американски петролни компании инвестираха значителни средства в страната. Всички, с изключение на една, напуснаха страната след революцията на Чавес - „Шеврон“.
Въпреки че санкциите засегнаха дейността ѝ, през 2022 г. администрацията на Байдън предостави на американския гигант специални лицензи за възобновяване на износа на венецуелски петрол, но при строги условия. Идеята беше, че облекчаването на санкциите срещу Венецуела ще намали натиска върху петролния пазар след руската инвазия в Украйна.
През октомври тази година администрацията на Тръмп даде на „Шеврон“ ново разрешение за добив на петрол във Венецуела, като аргументира решението си с това, че американската компания е жизненоважен партньор за Каракас. Тя е най-очевидният и непосредствен печеливш от действията на Тръмп - компанията вече е наела около 3 000 души във Венецуела, но засега не казва дали има планове за разширяване на дейността си. В свое изявление компанията заяви, че ще работи в „пълно съответствие с всички приложими закони и регламенти“.
Ако Тръмп казва, че сега големите американски петролни компании ще се върнат във Венецуела, това може да означава нови възможности за други гиганти като „ЕxxonMobil“ и „ConocoPhillips“. Активите на двете американски компании бяха иззети от предишния президент на Венецуела Уго Чавес - това стана през 2007 година. Впоследствие американските компании спечелиха делата в международен арбитраж и получиха правото на обезщетения в размер на милиарди долари, които обаче Венецуела още не е изплатила. Това стои и в основата на твърдението на Тръмп за „откраднатия петрол“, което той не спира да повтаря.
„Ние изградихме петролната индустрия на Венецуела с американски талант, енергия и умения, а социалистическият режим ни я отне по време на предишните управления, при това със сила. Това беше една от най-големите кражби на американска собственост в историята на нашата страна“, казва Тръмп.
Действително ли САЩ се нуждаят от венецуелския петрол?
САЩ вече са най-големият производител на петрол в света, така че на пръв поглед може да не е ясно защо Тръмп е толкова заинтересован от венецуелския петрола. Проблемът обаче е в типа петрол, който САЩ произвеждат. Основният им продукт е лек суров петрол, а не по-тежкият вид, за рафинирането на който са оборудвани много от рафинериите им, особено тези край Мексиканския залив. Рафинериите превръщат суровия петрол в бензин, дизел и други продукти, които са от решаващо значение за икономиката.
Въпреки че САЩ са основен производител на суров петрол, страната все още внася тежък суров петрол от държави като Канада и Мексико, за да снабдява рафинериите, работещи с този вид нефт. Това означава, че голяма част от суровия нефт, произведен в САЩ, всъщност се изнася.
„Преоборудването на рафинериите, за да преработват само американски лек суров петрол, би струвало милиарди. Това е рискова инвестиция, която би отнела десетилетия, за да бъде одобрена, реализирана и в крайна сметка да се изплати“, посочват в тази връзка от Асоциацията на американските производители на петрол и петролни продукти AFPM.
Въпреки че производството на Венецуела е спаднало драстично, огромните залежи на страната са ресурс, от който се нуждаят американските рафинерии. Всъщност, в продължение на десетилетия тежък суров петрол от Венецуела захранваше рафинериите в САЩ. Затова осигуряването на достъп до венецуелските запаси от нефт разкрива нови перспективи пред американските компании.
Може ли Тръмп да изпълни обещанието си за петрола?
Преди да започне да тече венецуелски петрол към САЩ, трябва обаче да бъдат решени редица правни и логистични въпроси. Не е напълно ясно какво правителство ще управлява Венецуела в отсъствието на Мадуро, нито до каква степен то ще съдейства на САЩ и техните апетити към петролния сектор на страната.
Остава и въпросът за състоянието на петролната инфраструктура на Венецуела. Според Дан Бруйлет, бивш министър на енергетиката в първата администрация на Тръмп, няма гаранция, че тази инфраструктура ще позволи бързото усвояване на огромните петролни резерви на Венецуела.
Въпреки че в страната има останали чуждестранни петролни компании, санкциите не им позволяваха да инвестират достатъчно в петролни съоръжения, тоест – те отдавна не са модернизирани. Какви инвестиции за модернизация ще са необходими – това може да стане ясно чак през следващите месеци.
Друг ключов въпрос е световното търсене на петрол. През миналата година цените спаднаха, а за 2026-а очакванията са за нов спад заради свръхпроизводство. Така че, ако намеренията на Тръмп за Венецуела се сбъднат, това ще доведе до още по-голям излишък на и бездруго наситените световни пазари.
А какво ще стане с Китай?
През последните две десетилетия Китай е важен политически и икономически партньор на Венецуела. В петролния сектор китайската компания CNPC има съвместно предприятие с PDVSA. По-голямата част от добития във Венецуела петрол се изнася за Китай. Пекин осъди остро свалянето на Мадуро от власт от САЩ като нарушение на суверенитета на Венецуела. Въпреки отсъствието на американците обаче Китай не е разширил значително дейността си в петролния сектор във Венецуела.
