У крайна извършва успешни удари над Крим и над петролни съоръжения в Русия. Путин дълго мълча. Накрая призна, че има проблем с бензина. И толкова. Това е обичайният му стил - да игнорира проблемите. От Иван Преображенски, съобщава Deutsche Welle.
От седмици украински безпилотни летателни апарати нанасят успешни удари по анексирания от Русия полуостров Крим. Украйна атакува и нефтопреработвателни заводи и хранилища, включително и в Московска област. А какво прави Владимир Путин? Провежда съвещания "за развитието на отечествената авиация" и едва на 28 юни призна, че в Русия има проблем с горивото и че се обмисля забрана за износ на дизел. Може ли това да създаде у населението усещането, че в своите "бункери" той губи връзка с реалността, а оттам и контрола над властта?
Бензинът е необходим като водата
Според съобщения в медиите Русия иска спешно да закупи от Казахстан 50 000 тона от най-търсения бензин АИ-92. Руските власти в момента търсят всякакви възможности, за да задоволят "жаждата за бензин". Все повече руски региони въвеждат ограничения върху продажбата на автомобилно, а на места и на авиационно гориво. Общественият транспорт спира, въвеждат се лимити за продажба на частни лица, забранява се продажбата в туби. В земеделските региони възникват проблеми със селскостопанската техника, което заплашва с дефицит на руски зеленчуци, плодове и зърно през есента.
През уикенда Путин се срещна с членове на правителството и шефове от петролната индустрия и призова за смекчаване на последиците от повтарящите се украински атаки срещу нефтопреработвателни заводи и други обекти от нефтената промишленост. В предишни срещи с правителствени членове той отправяше критики, сякаш от тях зависи колко още успешни удари ще нанесат украинските дронове, които вече изведоха от строя поне една четвърт от руските нефтопреработвателни съоръжения. Московският нефтопреработвателен завод в Капотня например е затворен за поне половин година.
Нефтената суперсила, която в миналото дори бе наричана подигравателно от западни политици "страната бензиностанция", се оказа неспособна да се справи с масираната атака срещу нефтопреработвателния си сектор. Сега Русия зависи от съседен Беларус, където няколко големи завода продължават да работят с руски петрол, а потенциално и от Казахстан.
Не изключвам, имайки предвид отварянето на Ормузкия проток, Русия да се опита да закупи горива и от Близкия Изток. И в тази напрегната ситуация онзи, който се нарича президент на тази страна, се прави, че няма сериозна криза. Нима чака населението да излее гнева и страха си върху губернаторите, които на практика ограничиха продажбите на бензин?
Путин мълчи за ситуацията в Крим
Путин не говори много и за ситуацията в анексирания Крим – това "място на силата", което е свещено за него и което той почти обяви за люлката на руската цивилизация. Там положението все повече се приближава към пълномащабна хуманитарна катастрофа: бензин почти няма и не се очаква да има, не достигат основни стоки, транспортът практически не функционира, включително влаковете, а напускането на полуострова, чиято връзка по сушата с Русия през окупираните Мелитопол и Мариупол е прекъсната, вече е възможно само през Кримския мост, където обаче се образуват гигантски опашки от автомобили.
И какво прави Путин? За първи път от началото на кризата на анексирания полуостров той публично отбеляза проблема само на 23 юни и накратко поиска "да се сведат до нула последствията от атаките на украинската армия". И понеже той не може по магичен начин да оправи ситуацията, както впрочем и с "жаждата за бензин" в цяла Русия, президентът предпочита да се дистанцира.
Какво може да очаква Путин?
Пред съгражданите си руският диктатор отдавна е престанал да се притеснява и да се отчита. Той просто не иска да поема негативната реакция – както се казва, пази и без това спадащото доверие. Нека засега другите да поемат ударите. Това не е нова стратегия за него – достатъчно е да си припомним как се държеше в началото на управлението си, когато потъна подводницата "Курск".
Не е изключено Путин да мълчи, защото преследва някакви далновидни външнополитически цели. Например той все още може да се надява, че в близките дни при него все пак ще дойдат специалният представител на Тръмп Стив Уиткоф и зетят на американския президент Джаред Кушнер, за да бъдат възобновени - при неговите условия - преговорите за прекратяване на войната в Украйна. А това трябва да се прави от позицията на силата.
Вероятно затова помощникът на руския президент Юрий Ушаков, а по-късно и министърът на външните работи Сергей Лавров заявиха наскоро, че споразуменията, които уж били постигнати на срещата в Анкъридж между Путин и Тръмп, вече не са валидни. Междувременно самият Путин запази мълчание, сякаш предлага на американците избор между разрив и възобновяване на контактите, като по този начин внушава, че може лично да коригира тези изявления по-късно, както е правил много пъти преди.
Ако обаче това предположение е вярно, Путин е сгрешил. Въпреки любимата му поговорка, че нещата ще "се решат сами", проблемите на Русия няма да се решат сами. Дори самият Тръмп отбелязва, че Украйна изгражда силна защита, а заместник-държавният секретар Джереми Левин за първи път от началото на сегашния мандат на Тръмп отбеляза, че Украйна печели.
Това представлява опасност за Путин: не само широката общественост, но и управляващата класа може да заключат, че руският лидер е загубил контрол и чувството си за реалност. Те може да решат, че той вече не изпълнява същите функции, заради които поданиците му преди са били склонни да толерират неговите безумни идеи – включително войната срещу Украйна.
