И ранският заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади заяви, че страната му няма да се поддаде на заплахи или демонстрация на сила от страна на САЩ.
Изявлението му дойде след коментар на американския президент Доналд Тръмп, който по време на митинг заяви намерението си да обяви Ормузкия проток за територия на САЩ.
Гарибабади подчерта в социалната мрежа X, че стратегическият воден път остава под ирански контрол и ще се отваря или затваря само по решение на Техеран. По думите му Иран ще продължи с блокадата, докато Вашингтон не приеме реалността на положението.
Преди това Тръмп предупреди в телевизионно интервю за силен икономически удар срещу Иран на фона на липсата на споразумение между двете държави близо шест месеца след началото на военния конфликт.
Малко по-късно външният министър на Иран Абас Арагчи уточни, че страната не е вземала решение за възобновяване на преговорите със САЩ. Той посочи, че съобщенията, предавани чрез Катар и Пакистан, не съставляват преговорен процес.
В момента Техеран води отделни консултации с Оман за определяне на временен маршрут през Ормузкия проток, който да се използва до изпълнението на иранските изисквания за възстановяване на търговското корабоплаване.
Настоящото напрежение между Техеран и Вашингтон не е изолиран инцидент, а пореден етап от продължаващ близо шест месеца конфликт, чиято ос остава контролът върху стратегическия Ормузки проток. Историята на кризата премина през няколко ключови фази на военна ескалация и дипломатически маневри.К
Конфликтът започна в края на февруари с американско-израелска военна операция, на която Иран отговори с блокиране на протока – ключов маршрут за около една пета от световните доставки на петрол. Последваха седмици на повишено напрежение в Персийския залив, белязани от серия инциденти и нападения срещу търговски кораби, за които САЩ и съюзниците им обвиниха Техеран.
В средата на юни беше направен опит за деескалация чрез преговори в Швейцария. Среща между американски и ирански представители доведе до подписването на краткотрайно споразумение за прекратяване на огъня и временно отваряне на протока. Този дипломатически пробив обаче се оказа неустойчив и споразумението се разпадна по-малко от месец по-късно.
Провалът на преговорите доведе до незабавно възобновяване на враждебните действия. Иран отново затвори Ормузкия проток, а в отговор САЩ наложиха морска блокада на иранските пристанища. Последва размяна на удари: американското Централно командване (CENTCOM) проведе серия от въздушни атаки срещу ирански военни обекти, включително радарни инсталации и съоръжения на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. На свой ред Иран нанесе ракетни и дронови удари по американски военни бази в съюзнически държави като Кувейт и Бахрейн.
Паралелно с военните действия се разви и дипломатически канал. Оман се наложи като ключов посредник в опит да договори механизъм за възстановяване на корабоплаването. Преговорите между Техеран и Маскат се фокусираха върху създаването на временен маршрут, който да облекчи икономическия натиск, докато основните разногласия между Иран и САЩ остават неразрешени. Именно в този контекст на провалена пряка дипломация и продължаващи регионални консултации идват последните остри изявления от двете страни.
Добави ни в предпочитани източници в Google
