З астраховките у нас остават финансово достъпни, като при голяма част от тях липсва съществена промяна в цените. Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев посочва, че годишната полица за средностатистическо жилище излиза между 60 и 100 евро.
При застраховката „Гражданска отговорност“ също няма необичайно поскъпване, като за последните пет години средната ѝ цена е нараснала с едва 6,5% на фона на значително по-висока инфлация и скок в разходите за ремонти. Лекото раздвижване в цените за някои автомобили през последните месеци е естествен резултат от отпадането на играч, предлагал полици под себестойност.
По отношение на сезонното застраховане за превозни средства като мотоциклетите, цената не може да се определя само пропорционално на броя месеци, защото именно през активния си сезон тези превозни средства носят най-висок риск от инциденти. В момента работна група от институции, мотоциклетисти и застрахователи търси механизъм, който да позволи гъвкавост, без да оставя регистрирани превозни средства без покритие.
Въвеждането на системата „бонус-малус“, която ще обвърже цената на застраховката с поведението на водача и ще споделя данни между всички компании, се очаква в началото на 2027 г. По този начин изрядните шофьори ще ползват отстъпки, а тези с повече щети ще плащат по-високи премии.
Наблюдава се траен ръст в търсенето на доброволни застраховки. Данните от проучване отчитат, че делът на хората, които сключват полици само заради законово задължение, е спаднал от 59% през 2020 г. на 32% през 2026 г.
Най-бързо развиващият се сегмент е имущественото застраховане, което отбелязва ръст от над 24% за 2025 г., а делът на хората с такава защита се е увеличил почти двойно до 31% през 2026 г. Основна причина са зачестилите природни бедствия и по-добрата информираност на гражданите. Положително развитие има и при земеделското застраховане благодарение на държавното съфинансиране на премиите до 70%.
Здравното застраховане също отчита ръст от около 23% за 2025 г., но това се дължи предимно на поскъпването на самите медицински услуги. Около 600 000 души се ползват от такива полици, осигурени главно от техните работодатели като социална придобивка.