И зследователи от Комплексния онкологичен център „Силвестър“ (Медицинско училище „Милър“, Университет в Маями) установиха: при хората, които никога не са сключвали брак, рискът от заболяване е по-висок, отколкото при тези, които са или са били женени.
(Във видеото: Превенция на рака: Ранното откриване на рак на дебелото черво увеличава шансовете за излекуване)
Проучването обхваща над четири милиона случая на рак и данни за население от над сто милиона души в 12 щата на САЩ.
То е публикувано в Cancer Research Communications.
Учени: Неженените ги грози по-ранна смърт
Повишен риск е открит при почти всички основни видове рак, но той е най-силно изразен при предотвратимите форми - свързаните с инфекции, тютюнопушене, употреба на алкохол и, при жените, с репродуктивни фактори.
Според получените данни, при мъжете, които никога не са били женени, рискът от развитие на рак е със 70% по-висок в сравнение с женените мъже. При неомъжените жени този показател е около 85% в сравнение с омъжените или тези, които са били в брак по-рано.
Особено силна връзка е открита при отделни видове рак. При мъжете, които никога не са били женени, анален рак се среща около пет пъти по-често, отколкото при женените. При жените, които никога не са били омъжени, ракът на маточната шийка се диагностицира почти три пъти по-често. И двата вида рак са свързани с HPV инфекция, така че разликите вероятно отразяват нивата на контакт с вируса, както и, в случая с рака на маточната шийка, редовността на скрининговите изследвания.
Сами или в нещастен брак: Кое е по-добре за здравето ни
За видове рак като рака на яйчниците и ендометриума, разликите между семейните категории могат частично да се обяснят със защитния ефект на раждането, което статистически се случва по-често при омъжените жени. При видовете рак с добре установени скринингови програми - рак на гърдата, щитовидната жлеза и простатата - връзката със семейното положение се оказва по-слаба.
Изследователите откриват също възрастови и расови разлики. Връзката между липсата на брак и риска от рак е по-силна при хора над 50 години. По отношение на расовите различия, най-високи общи нива са регистрирани при чернокожите мъже, които никога не са били женени. Същевременно, при женените чернокожи мъже нивата на заболеваемост са по-ниски от тези при женените бели мъже.
Данните са събирани в 12 щати на САЩ в периода между 2015 и 2022 г.
Женените мъже ходят по-често на лекар
Началната точка - 2015 г. - е избрана, тъй като тогава Върховният съд на САЩ легализира еднополовите бракове в цялата страна, което позволява коректното включване на еднополовите двойки в категорията „женени“.
В анализа са включени случаи на злокачествени образувания, диагностицирани при хора на възраст 30 и повече години. Всеки пети възрастен в изследваната популация никога не е бил в брак.
Авторите на изследването подчертават, че данните не означават, че самият брак предотвратява рака или че хората трябва да се женят с цел профилактика.
По-рано бе установено, че бракът е свързан с по-ранна диагностика и по-добра преживяемост след поставяне на диагнозата - благодарение на по-силната система за подкрепа, икономическата стабилност и по-голямото придържане към лечението. Настоящото проучване обаче за първи път показва върху толкова мащабни данни, че семейното положение е свързано не само с прогнозата след диагнозата, но и със самата вероятност от разболяване.
Бракът е полезен за здравето, особено при мъжете
Както обясняват учените, хората, които пушат и пият по-малко, се отнасят по-отговорно към здравето си и редовно преминават медицински прегледи, имат и по-голяма вероятност да сключат брак. Изследователите отбелязват, че за несемейните хора това означава необходимост от повишено внимание към рисковите фактори, редовни скрининги и поддържане на контакт със здравната система.
Авторите признават и ограниченията в работата си. Първо, причинно-следствена връзка не е установена: не може да се изключи, че хората, водещи първоначално по-здравословен начин на живот, с по-голяма вероятност сключват брак. Второ, от анализа са изключени тези, които живеят заедно без брак. Трето, категорията „били или са в брак“ обединява женени, разведени и вдовци, което не позволява да се оцени влиянието на преходите между тези статуси.
В бъдеще авторите планират да разделят категорията на подгрупи и да проведат дългосрочни изследвания, за да разберат как промяната в семейното положение влияе върху риска от рак в продължение на десетилетия. Въпреки това, самият факт за наличието на връзка между брака и риска от рак е ново и интересно наблюдение, заслужаващо по-нататъшно изучаване.
