Учени: Неженените ги грози по-ранна смърт

Ж�е �ените хора е три пъти по-вероятно до доживеят до 60-годишна възраст в сравнение с неженените, сочат резултатите от изследване, цитирани от в. "Дейли мейл".

За хората, които никога не са сключвали брак, вероятността да умрат по-рано от онези, които имат стабилен брак, е близо 3 пъти по-голяма.

Изследването за пръв път разкрива, че рискът от смърт за неженените на средна възраст е по-голям.

Ако си неженен, след като си прехвърлил 40-те, или си загубил партньора си,

но не си сключил отново брак, това увеличава риска от ранна смърт и намалява шансовете да доживееш до 60-годишна възраст.

Дори след като се вземе под внимание рисково поведение като тютюнопушене и консумация на алкохол, шансовете на женените да доживеят до старини са 2,3 пъти по-големи.

Изследването е извършено от д-р Айлин Сиглър и колегите й от Медицинския център към университета Дюк в Северна Каролина.

"Общо погледнато, за хората на средна възраст наличието на партньор има защитен ефект, заяви д-р Сиглър.

Да си неженен или да загубиш партньора си, без да го замениш с нов, са обстоятелствата, които увеличават риска от смърт на средна възраст и намаляват шансовете да се доживее до старини.

Семейният живот отдавна е свързван с по-голямо дълголетие. Въздействието на семейния живот върху риска от смърт на средна възраст обаче досега не бе проучвано."

Изследването обхванало 4802 души, родени през 40-те години на миналия век.

Участниците, които били на около 40 години в началото на изследването, доближили 60-годишна възраст в края му.

Те попълнили 4 въпросника, свързани със семейния или несемейния си статус и с рисково за здравето им поведение.

238 участници, включително 32 жени, намерили смъртта си в рамките на изследването.

Учените установили, че участниците на средна възраст, които не са се женили, са с повишен риск от смърт.

Предишно изследване показа, че бракът може да помогне на хората да оцелеят след сърдечен байпас и да понижи риска от болестта на Алцхаймер.

Резултатите от изследването са публикувани в Annals of Behavioral Medicine