В средата на ноември иранското правителство оповести изненадващо и шоково поскъпване на газта в цялата страна – гориво, широко използвано във всяко домакинство в Иран. По-малко от седмица по-късно, властите в Техеран са изправени пред масови демонстрации, обхванали всеки по-голям град. Над седемдесет часа от началото на демонстрациите, Иран остана без достъп до интернет като част от антипротестните мерки. Липсата на информация в реално време се компенсира от широка мрежа от активистки групи, които публикуват данни за ставащото в Иран. Равносметката за само няколко дни на демонстрации показва трагична картина – между 100 и 200 убити протестиращи, а недоволството сред иранците се допълва от продължаващите демонстрации в целия регион. Външните наблюдатели предупреждават, че тази ситуация може да продължи дълго.
Прихванати разговори от полицейски радиостанции показват, че Революционната гвардия на Иран – най-елитната военна част в страната – е поставена в пълна готовност, а висшите командири в Техеран са обезпокоени, че демонстрациите могат да създадат нестабилност в момент, когато има наложени силни международни санкции.
В началото на седмицата правителството очевидно смяташе, че може да успокои обществото с отделяне на над двадесет милиона долара към иранците, намиращи се в най-тежко икономическо положение като компенсация за повишаването на цените на газта. В момента властите осъзнават, че са изправени пред общонационално недоволство, тъй като протестите засегнаха над сто града на фона на подпалени банки и правителствени сгради, и графити върху религиозни учреждения, призоваващи за премахването на президента Хасан Рухани. Той самият защити повишението на газта с мотива, че това би било „от полза за онези в най-тежка икономическа ситуация“. Реакцията на Рухани предизвика още по-голям гняв.
Update: It has been 75 hours since #Iran introduced a near-total internet shutdown leaving Iranians isolated from the rest of the world 📉
— NetBlocks.org (@netblocks) November 19, 2019
The rights to free expression and free assembly are inviolable and must be protected #Internet4Iran #IranProtests
📰https://t.co/1Al0DT8an1 pic.twitter.com/YS6iB7xz2K
Али Хаменей: Иран иска унищожение на режима, не на евреите
През последните години Иран се изправя пред няколко протестни вълни, най-тежки от които са през 2009 и 2017-2018. От началото на годината има постоянно тлеещо недоволство по места, включително в малки селища. Обикновено властите успяваха да потушат протестите не само със сила, но и идеологически, разделейки хората на „наши“ и „врагове“. Сега има подобен опит, но с далеч по-малко въздействие. Иран дори заплаши, че ще съди протестиращите за „богохулство“ и „изправяне срещу Бога“, тъй като с действията си застават срещу повелите на аятолах Хаменей. Дори подобни заплахи не спират протестите за момента.
Подобно на ситуацията в съседен Ирак, началото на сегашната протестна вълна в Иран беше поставено в кварталите на Техеран, в които има най-силна безработица. Само за три дни се разпростряха на север от Техеран, в Шираз, Язд и Исфахан – т.е. в едни от най-големите градски центрове със стратегическо икономическо значение. Пак по подобие на Ирак, а също и на Ливан, където демонстрациите продължават за поредна седмица, младежи, студенти и представители на средната класа са по иранските улици. Ръководителят на Революционната гвардия заяви, че отговорът ще бъде рязък и „революционен“, докато редакторът на консервативния и близък до аятолах Али Хаменей вестник „Кайхан“, призова правителството да екзекутира протестиращи. Всички действия на властите в Иран показва напрежение и дори паника.
Information gathered by us reveals a harrowing pattern of unlawful killings by Iranian security forces. The Iranian authorities must end this brutal & deadly crackdown immediately & show respect for human life. https://t.co/EXOIx1BNOh
— Amnesty International (@amnesty) November 19, 2019
Защо Иран се притеснява от протестите в Ливан и Ирак
За разлика от 2009, когато беше ясно кой води протестите – т.нар. Зелено движение на Мир Хосейн Мусави, породено след президентските избори, спечели от Ахмадинеджад с обвинения в манипулация на изборите, в момента няма ясни лидери, идеология и политическа стратегия. Това означава, че дори правителството да иска да преговаря с протестиращите, както направи в началото на годината със стачките на учители, работници и шофьори, сега няма група, която може да бъде неутрализирана и това да доведе до въдворяване на ред.
Използването на груба сила от властите също вреди и може да доведе до обединяване на още сектори от обществото и икономиката, които да се включат в протестите. Една от опасностите е паравоенните формирования, известни като Басидж, да нахлуят в бедните квартали и да проведат операции там, което да доведе до дезертьорства сред собствените им редици предвид факта, че членове на тези групи са предимно жители на подобни квартали. Вече има такива сигнали сред полицейските сили.
Легитимността на правителството също е компрометирана в очите на недоволните, след като позициите си обединиха президентът Хасан Рухани, върховният лидер Али Хаменей и ръководителя на правосъдната система Ебрахим Раиси. Тези политици винаги са били на противоположни позиции, но не и сега. Това, че реагира единно срещу протестиращите, създава още по-голяма пропаст с обществото.
След 40 години: Иран разреши на жените да посещават футболни мачове
По време на предишните протести, Рухани изрично заставаше срещу използването на сила и заявяваше, че хората имат право да изразяват недоволството си. Той дори обвиняваше някои от водещите религиозни институции и Революционната гвардия, под чиито контрол са големи сектори от икономиката на страната. Днес, иранският президент остава мълчалив, въпреки стрелбата по протестиращи, цивилните жертви и разделението. Дълбоките икономически проблеми и липсата на политическа воля за прилагането на реформи, поставя Рухани в задънена улица, в която повишаването на цената на газта е разглеждана като една от малкото възможности да се преодолее бюджетният дефицит, който вече е 8% от БВП.
At least 106 protestors killed in Iran during unrest - Amnesty International https://t.co/FPW4SNQ0Hf
— Reuters Iran (@ReutersIran) November 19, 2019
Със сигурност, иранското правителство може да спре увеличението на цените и таксите, но това означава да се съобрази с исканията на улицата. Това в очите на хардлайнерите е недопустимо заради концепцията за т. нар. „икономика на съпротивата“, която аятолах Хаменей въведе след преврата през 1979, довел на власт сегашното управление. Тази идея е считана за противовес на санкциите и международния натиск и всяко неподчинение е смятано за предателство. Управлението в Техеран е толкова вързано идеологически, че предпочита да удари протестиращите, вместо да дръпне крачка назад. Междувременно, правителството разчита на опита си от предишни протестни вълни и вярва, че може да спре сегашните демонстрации преди те да се превърнат в сериозна опасност. Досега мерките на Техеран са били успешни в смазването на протести, но резултатът винаги е водил до едно и също – по-голямо и по-широко недоволство, недоверие в институциите и потенциал за нестабилност. На фона на задълбочаваща се протестна вълна в целия Близък изток, иранското лидерство знае, че трябва бързо да се справи със сегашната криза.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
