П ървото, което прави впечатление в Харков, са украинските знамена по улиците - тук те са повече, отколкото в Киев. Автомобилите и трамваите се движат - животът във втория по големина град в Украйна изглежда нормален. Но само на пръв поглед. За това, че войната на Русия срещу Украйна продължава вече трета година, а Харков е близо до фронта, напомнят контролните пунктове, противотанковите заграждения, разрушените къщи, училища, заводи и магазини, пише Deutsche Welle.
Обстрел "по разписание"
През юни 2024 Харков е отворена рана. Повечето прозорци в града са заковани. Русия го обстрелва с ракети, атакува го с дронове и бомби почти ежедневно. Разрушенията се виждат навсякъде - както в историческия център, така и в по-крайните квартали. По централните улици има къщи с изцяло или частично разрушени горни етажи. В една четириетажна сграда зее дупка от върха до земята, виждат се вратите на жилищата, стърчат краищата на водопроводни тръби.
Повечето разрушения са от първата година на войната. Тогава руската армия стигна до предградията на Харков, но бе принудена да отстъпи. Днес повечето магазини, кафенета и барове са отворени, но посетителите са малко. По много от сградите в центъра има надписи "Продава се" или "Дава се под наем". Метрото работи до 21:30, а вечерният час започва по-рано, отколкото в Киев - в 23:00 часа. Към полунощ започва обстрелът.
Жители на Харков разказват, че Русия обстрелва града методично, "почти по разписание". В началото на юни обстрелът намалял - местните хора си обясняват това с обстоятелството, че САЩ и други западни партньори на Украйна разрешиха на Киев да стреля с тяхно оръжие по руски военни цели близо до границата. По данни на западни медии Украйна вече е използвала западно оръжие в Белгородска област, където е унищожила руски комплекси С-300.
"Гробището на руски ракети" в Харков
Този вид комплекси периодично изстрелват ракети, чиито останки могат да се видят на т.нар. "Гробище на руски ракети". "Гробището" се охранява и там може да се влезе само с представител на прокуратурата. Харковската областна прокуратура събира останките от ракетите като доказателства за военните престъпления на Русия.
"Всички ракети, които са тук, включително крилатите, струват милиони долари", казва пред ДВ Дмитрий Чубенко от Харковската прокуратура. По неговите думи маркировките и абревиатурите по корпусите на ракетите и вътрешните им части помагат да се докаже участието на Русия в производството и използването им. Според Чубенко там е кодирана информация за моделите, за фирмите производителки, както и за военните части, от които идват тези ракети.
Защо харковчани остават в града
Заради спирането на тока в резултат от това, че Русия на практика е унищожила почти изцяло енергийната инфраструктура в Харков и в областта, навсякъде хората ползват генератори. По улиците на града минувачите са малко, но ги има, включително и деца. Има и студенти и ученици, но все пак е трудно да се повярва, че днес в града живеят около 1 милион души - местни и прокудени от зоната на бойни действия.
В града не достига работна ръка - най-вече поради факта, че много мъже са на фронта. В метрото четем обява: "Харков има нужда от шофьори за обществения транспорт". На желаещите се обещава защита от мобилизация. Но всички знаят, че тази гаранция не е стопроцентова.
Харковчани разказват, че са свикнали с въздушните тревоги, с обстрела, с ежедневния риск за живота. Малцина вярват в успеха на новото руско настъпление в Харковска област, в резултат от което руската армия успя да завземе малки райони на две места край границата. Мнозина обаче признават, че отбранителните линии на украинската армия не са били подготвени за настъплението.
Някои остават в Харков, защото трябва да се грижат за възрастните си родители, други - заради дома и събраното с годините имущество, а трети искат да продължат на място да помагат на украинската армия. Мъж на 25 години разказва пред ДВ, че наскоро е пристигнал по работа от Киев в Харков - и че тук му харесва повече, отколкото в столицата. "Харесвам хората в Харков, те са нещо специално", споделя младият мъж и добавя, че всяка сутрин се пита дали всичките му колеги ще дойдат на работа.
През последните дни в Харков е имало няколко руски нападения с много жертви. Спътницата на младежа разказва, че е напуснала Харков в първата година на войната, но в крайна сметка решила да се върне. Основен проблем според нея в момента е психологическата умора от войната.
Духът на съпротивата в Харков
Човек остава с впечатлението, че хората тук са със стоманени нерви. Продавачка в сладкарница ни показва разрушената сграда на съседната улица и казва: "Свършваме работа в 15:30, а преди няколко дни ракетата удари там в 16:00 часа. Извадихме късмет".
В града се усеща духът на съпротивата: харковчани са се вкопчили със зъби и нокти в града си и не искат да го дават. "При атака се навеждаме, докато отмине, след което продължаваме напред", казва продавачката. Сред стоките ѝ има и бонбониера, върху чийто капак е изписано "Харков - град на героите".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
