Един от най-известните пилоти в света капитан „Съли“ Сълънбъргър сподели, че е диагностициран с Алцхаймер в ранен стадий, пише списание People. Съпругата му Лори споделя, че преминават през диагнозата с „надежда“ и намират радост в ежедневните моменти.
Съли планира да използва своята популярност, за да повиши осведомеността и да подкрепи други хора, засегнати от болестта: „Ще бъдем смели заедно“.
Преди малко повече от година капитан Чесли „Съли“ Сълънбъргър III започва да забелязва, че неговата забележителна способност да помни детайли започва леко да отслабва. Благословен с фотографическа памет, 75-годишният Сълънбъргър започва периодично да забравя неща.
Сега Сълънбъргър за първи път разкрива публично болезнената причина за това. „Наскоро разбрах, че ми е поставена диагноза болест на Алцхаймер“, споделя той пред изданието в ексклузивен, изключително искрен разказ за това как приема диагнозата, която е получил през август 2025 г.
„В ранен стадий е. Засега това означава, че понякога трудно се сещам за някое име, забравям история, която наскоро съм разказал, или не спя толкова добре“, продължава той в изявлението си и добавя: „но аз съм в началото на това дълго пътуване“.
Сълънбъргър, който стана национална знаменитост в САЩ, след като успя да приземи полет 1549 на US Airways в река Хъдсън на 15 януари 2009 г., след като сблъсък с ято птици унищожи двигателите на самолета, спасявайки всички 155 пътници и екипаж, е един от приблизително 7,2 милиона американци на възраст 65 и повече години, живеещи с Алцхаймер, според Националната медицинска библиотека на САЩ.
Диагнозата го е накарала да разбере колко широко разпространено е всъщност това разстройство. „Моят лекар, д-р Гил Рабиновичи от Медицинския център на UCSF (Калифорнийския университет в Сан Франциско), ми отвори очите за разпространението на Алцхаймер“, казва Сълънбъргър за необратимото мозъчно разстройство, което уврежда мисловните умения и паметта. „Тази болест, сподели ми той, не щади нито една възрастова група и засяга милиони хора по света. Тя е нежеланият гост на вратата“, споделя капитан Съли.
Въпреки това, според съпругата на Сълънбъргър, Лори, досега болестта почти не е повлияла на прочутото му самообладание и способност за концентрация. И въпреки че не знаят какво крие бъдещето, двойката, заедно с двете им дъщери и внучката им, изживяват всеки ден с „надежда“ и „радост“, казва тя.
Тя споделя: „Точно както беше същият непоколебим човек преди и след полет 1549, той е същият непоколебим човек и сега, преди и след тази диагноза. Тази сила и стабилност ни ръководят като семейство. Подкрепяме го в това пътуване, в което сега вървим заедно с толкова много други семейства. Въпреки че бъдещето е несигурно, ние продължаваме да живеем живота си, да имаме надежда и да намираме радост в ежедневието“.
Новината е била тежък удар за първия офицер от полет 1549 Джеф Скилс, който научил за диагнозата на своя приятел преди месеци от Лори. „Съли е по-голям от самия живот, дори и за мен“, казва капитан Скилс, който настоява, че „дори няма да разберете“, че нещо не е наред с пилота, ако разговаряте с него.
„Той е човек, на когото винаги съм се възхищавал, и мисля, че много други хора също го правят. Надявам се болестта да прогресира бавно и той да успее да изгради занапред живот, с който да се гордее“, добавя Скилс.
Подобно на милиони други семейства, засегнати от Алцхаймер, Сълънбъргър споделя, че двамата със съпругата му и двете им пораснали дъщери са „обсъждали следващите стъпки“, които да предприемат след получаването на диагнозата.
С решение, което едва ли е изненада за тези, които го познават, той решава да използва голямата си популярност, за да покаже на другите, борещи се с невродегенеративното разстройство, че не са сами.
„Прекарах живота си в служба на обществото – във ВВС на САЩ, като пилот в търговската авиация, следовател на самолетни катастрофи и като посланик на САЩ в ИКАО (Международната организация за гражданско въздухоплаване)“, казва мъжът, известен на света като „Капитан Съли“, изигран забележително от Том Ханкс във филма от 2016 г.
„В продължение на десетилетия се борех за безопасността на пътуващите хора. И, разбира се, след приземяването на полет 1549 в река Хъдсън, използвах по-силния глас, който „Чудото на Хъдсън“ ми даде, за да допринеса за авиационната безопасност, говорейки открито по много проблеми в индустрията. Горд бях да работя с много колеги, борейки се за по-добро обучение на пилотите, повече почивка за тях, в защита на правилото за двама пилоти в кабината, по въпроси за новите технологии и много други“, споделя сега Сълънбъргър.
Пилотът вижда тази нова глава от живота си, въпреки трудностите, като продължение на работата, която винаги е вършил. „Тази нова фаза от живота ми постави предизвикателство пред това какво означава да бъдеш полезен“, казва той.
„И отговорът е да се говори открито. Надявам се, че споделяйки това, други семейства, живеещи в сянка с тази болест, ще почувстват, че също могат да направят крачка напред. И става въпрос за надеждата. Толкова много хора ни казваха след полет 1549, че развръзката им е дала надежда. Лори, моят невероятен партньор от 37 години, казва, че в момента всички имаме нужда от малко от тази надежда“, обяснява Съли.
Бившият пилот на изтребител от ВВС на САЩ също така е решен да не позволява на болестта да помрачи вълнението му от това, което предстои. През септември той ще бъде приет в Националната зала на славата на авиацията.
„Въпреки че може да повлияе на спомените ми за миналото, тази диагноза няма да ми попречи да гледам напред и да оценявам нашето бъдеще. Ще премина през тази глава с прекрасното ми семейство до мен“, казва той.
Той споделя, че има толкова много неща, на които да се радва у дома: „С Лори често казвахме, че сме спечелили лотарията за бебета с нашите две дъщери. И се уверихме, че това, което хората казват, е вярно: внуците променят всичко. Нашата внучка дава съвсем нов смисъл на живота“.
Когато Клей Пресли, пътник от полет 1549, който по-късно става приятел на Сълънбъргър и наскоро е назначен за член на борда на Авиационния музей „Сълънбъргър“ в Шарлот, Северна Каролина, научил за диагнозата, си спомнил за разговор, който двамата са имали някога.
„Попитах го дали аварийното кацане в реката е определящият момент в живота му, а той отвърна: „Не, имам още толкова много неща, които искам да постигна“. Искрено вярвам, че това ще му даде възможност да постигне още повече неща. Това със сигурност няма да бъде нещото, което го определя“, казва Пресли.
В крайна сметка, добавя Сълънбъргър, идните дни ще изискват смелост – нещо, за което той научи всичко в онзи студен следобед на 2009 г., когато се приземи върху ледените води на Хъдсън.
„През годините, когато хората ме питаха за успешния изход от полет 1549, казвах, че „смелостта може да бъде заразителна“ и в онзи ден тя помогна на всички да се обединят, за да излязат успешно от този самолет. Сега се нуждаем от същата смелост, за да се борим с тази болест. Вече съм част от една по-голяма общност заедно с много от вас и ще бъдем смели заедно“, казва той.
Добави ни в предпочитани източници в Google
