Ш умният багер изкопава земята, за да разкрие поредния масов гроб в Ирак. Човешките останки са ексхумирани и експертите по съдебна медицина се заемат с мрачната си задача. Череп се освобождава от пласт глина, пищялна кост се поставя в торба за трупове - всички те се изпращат в лаборатория, за да бъдат генетично сравнени с кръвни проби от роднини на изчезналите.
Мястото близо до централния свещен град Наджаф е едно от многото в страната, която страда вече повече от четири десетилетия от кървави конфликти и безредици.
Диктаторът Саддам Хюсеин води война с Иран от 1980 до 1988 г. Следва войната в Персийския залив за Кувейт през 1991 г., след това водената от САЩ инвазия през 2003 г., години на сектантско кръвопролитие и съвсем наскоро - терорът на групировката "Ислямска държава" до 2017 г.
Годините на насилие превърнаха Ирак в една от страните с най-голям брой изчезнали лица в света, твърди Международният комитет на Червения кръст.
В Наджаф през май започна разкопаването на парцел с площ 1500 кв. м, за да бъдат ексхумирани костите на около 100 жертви на въстанието срещу Саддам през 1991 г. Масовият гроб е открит случайно, когато предприемачи искат да подготвят терена за строителство.
Интисар Мохамед е призована да даде капка от кръвта си за проба, тъй като властите подозират, че в масовия гроб могат да бъдат открити останките на брат ѝ. Хамид изчезва през 1980 г. по време на железния режим на Саддам. По това време Интисар и останалите членове на семейството се преместват в съседна Сирия, но Хамид остава в Ирак, за да учи, като планира да се присъедини към семейството си по-късно.
"Чакахме го, но той така и не дойде", спомня си разплаканата Интисар. Според нея младият мъж е бил отвлечен и "никога повече не се е чуло нищо за него".
Интисар, която се завръща в Ирак през 2011 г., продължава да се надява, че ще разбере повече. Нейната ДНК ще бъде "сравнена с костите, намерени на място", казва Уисам Ради, техник в отдела по съдебна медицина в Наджаф.
Процесът на идентификация отнема време и изчерпва търпението на роднините, които често се оплакват, че се чувстват изоставени.
Откриването на масов гроб е огромна задача и "най-големите пречки са финансови", казва Дергам Камел от Фондацията на мъчениците, държавен орган, който отговаря за управлението на масовите гробове. Той заяви, че друга държавна институция, Дирекцията за защита на масовите гробове, не е получила "никакво финансиране от правителството" в периода 2016-2021 г. Централизацията на иракската система е друга пречка, тъй като генетичните сравнения се извършват изключително в столицата Багдад.
В бившия бастион на ИД, Мосул, и на други места в Северен Ирак, криминалистите отбелязват бавен напредък в анализа на около 200-те масови гроба, оставени от джихадистите.
Хасан ал-Анази, директор на съдебната медицина в северната провинция Ниневия, е поискал в базата данни за изчезнали лица да бъдат включени всички жертви на ИД в региона, но засега без резултат.
"Има хиляди изчезнали хора", казва той. "Всеки ден при нас идват около 30 семейства, за да търсят новини за своите близки."
Въпреки това, каза той, "поради липса на политическа воля" масовият гроб Хасфа в Мосул, един от най-големите, все още не е отворен. В него се намират останките на офицери, лекари и учени, убити от ИД, като общият брой на жертвите е около 4000.
Опечалената майка от Мосул Ум Ахмед търси информация за съдбата на синовете си - полицаите Ахмед и Фарис, които са били отвлечени от ИД, когато тя превзема града. "Почуках на всички врати", казва тя. "Отидох дори в Багдад. Но не получих отговор."
Липсата на информация повдига и финансов въпрос. Докато не бъдат идентифицирани останките на изчезнало лице, роднините не получават обезщетение от иракската държава. В много случаи бащите, синовете и братята, убити от ИД, са издържали семейството.
За да помогне на семействата, Далия ал-Мамари създава асоциацията "Човешка линия" в Мосул, която консултира процеса на обезщетяване. "Правителството е много бавно", казва тя. "Често единственото, което ни казват, е: "Децата ви са мъртви, нека Бог се смили над тях".
