- Кабинният екипаж все по-често се сблъсква с агресивни и неприлични пътници - пиянски изблици, тормоз, опипване, обиди и отказ да се спазват правилата. След пандемията случаите на т.нар. „въздушна ярост“ рязко са се увеличили.
- Алкохолът е сред основните фактори за проблемното поведение, но не е единственият. Служители разказват за сексуален тормоз от пътници и колеги, конфликти по време на полети и трудности при налагането на елементарни правила като сядане при излитане и кацане.
- Условията за работа на екипажите се влошават заради натиска за намаляване на разходите, кратките престои между полети и физическото изтощение. Според служители комбинацията от стрес, алкохол, липса на уважение и икономически натиск прави полетите все по-напрегнати.
Неприлични предложения, пиянски изблици, опипване, оплаквания и отвратително поведение, кабинният екипаж трябва да се справя с всичко това на хиляди метри височина. Служители разказват за ужасите, на които са ставали свидетели от страна на пътници и колеги, пише The Guardian.
Миналата седмица, точно в началото на тазгодишния ваканционен сезон, 30-годишен пиян британски турист се опитал да целуне мъж от кабинния екипаж по време на полет, прекарал седмица в Майорка, вероятно смятайки, че действията му няма да имат последствия, а след това бил арестуван на връщане през летището в Палма.
През февруари авиокомпанията Jet2.com забрани доживотно на двама пътници да летят с нея след сбиване във въздуха по време на полет от Турция до Манчестър. А миналата седмица British Airways трябваше да отмени полет обратно от Барбадос, защото (някои) членове на екипажа все още били твърде пияни след посещение в хотелския бар, за да могат да го изпълнят.
Между тези инциденти има връзка и тя не е само, както казва 27-годишният стюард Томас: „Ами, пияни британци.“
Терминът „air rage“ („въздушна ярост“) е въведен през 90-те години, но поведението, което описва, рязко се увеличи след пандемията от Covid. През 2021 г. броят на докладваните инциденти в САЩ беше по-голям от общия брой през предходните три десетилетия.
Появи се и нова категория нарушения, отказ от спазване на изискванията за носене на маски.
Броят на инцидентите не се събира официално във Великобритания, а се отчита само броят на съдебните преследвания. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) обаче предупреждава, че това е слаб показател заради различията в юрисдикциите: нещо, което е незаконно в държавата на авиокомпанията – например расистка злоупотреба – може да не е незаконно там, където самолетът каца. Освен това често хората, арестувани след кацане, биват освобождавани без повдигнати обвинения.
Миналия месец британското правителство започна разговори с авиационния сектор за постоянно забраняване на агресивни пътници от всички авиокомпании. В момента една авиокомпания може да наложи доживотна забрана, но няма право да споделя данните за този човек с други авиокомпании, което означава, че проблемните пътници могат просто да резервират полет при друг превозвач.
"Обявяваме извънредна ситуация": Пътник нападна стюардеса - опита да проникне в пилотската кабина
- „Много рядко е някой, особено жена, да не е бил тормозен“
Синдикатът Unite, който представлява повечето членове на кабинния екипаж и има 30 000 жени членове в сектора, установи миналата година, че
- 34% от жените са били сексуално нападнати на работното място (включително служители на земята);
- 67% са преживели нежелан флирт, жестове или сексуални коментари;
- 65% са били обект на сексуално обидни шеги;
- 55% са били докосвани по неподходящ начин; а
- 40% са получили или са им били показвани порнографски изображения от мениджър, колега или трета страна, например пътник.
Това е сериозна новина за индустрията, не на последно място защото от октомври ще влязат в сила правила за тормоз от трети лица. Това означава, че реакцията, описвана от много стюардеси, ръководството да подминава поведението на пътниците, защото никога повече няма да ги види, просто няма да бъде приемлива.
Алкохолът не е единственият фактор, но играе значителна роля. Клара, 26-годишна служителка, която работи за нискотарифни авиокомпании повече от две години, го обобщава така: ергенските партита са по-лоши от всички други видове празненства, лятото е по-лошо от зимата, Ибиса е по-лоша от Брюж.
Но като цяло, казва тя: „Англосаксонците обичат да пият. Веднага щом британците стигнат до летището, започват да пият. Почти сякаш смятат самолета за място, където хората трябва да консумират неща. Пият така, сякаш никога преди не са пили. Поляците също пият доста, но много добре държат на алкохола.“
Има огромен брой хора, които просто се държат така, сякаш са в клуб, продължава тя.
„Казват неща като: „Много си сладка“ или „Никога не съм виждал толкова красива стюардеса“. Предлагат ти питие, искат ти Instagram“, казва тя.
Социалните мрежи са открили ново поле за натрапчиво поведение. Томас има колежка, която била открита в Instagram от мъж, видял името ѝ на баджа.
„Работата ми привлича сексуален тормоз и не съм сигурна дали бих определила всичко, което съм преживяла, като нападение, но е много рядко някой, особено жена или човек, представящ се като жена, да не е бил тормозен“, казва Ема, която повече от десетилетие работи за авиокомпания с пълно обслужване (тоест по-висок клас превозвач).
Служители, както жени, така и мъже, съобщават за постоянен тормоз по пътя към и от работа, просто защото носят униформа.
„Винаги носех поларено яке върху дрехите си и се преобувах със спортни обувки, немислимо е да се разхождаш с униформа, и всички мои колеги казват същото“, споделя Клара.
Това внимание не винаги е сексуално, добавя тя; понякога е просто втренчване или задаване на глупави въпроси.
Един от отговорите в анкетата на Unite относно мащаба на сексуалния тормоз отбелязва, че той идва „главно от пилоти, пътници или [по време на] пътуването до работа“.
Ако се замислите за момент върху това, означава „буквално всички“.
Томас отбелязва, че ако оставим самия секс настрана, „отношението на пътниците към кабинния екипаж се променя много в зависимост от пола ви“.
Почти сякаш на височина няколко хиляди метра се включва някакъв праисторически мъжки шовинистичен инстинкт, при който пътниците отказват да приемат авторитета на женски служители.
„Виждал съм няколко пъти как има напрежение по време на качването на борда и, странно достатъчно, щом се появя аз, нещата се успокояват. Да кажем, че когато имаш телосложението, което обществото очаква от един мъж, и се приближиш с леко намръщено лице, това само по себе си често е достатъчно, за да реши ситуацията“, посочва Томас.
- Напрежението се пренася и между колегите
Тази особена атмосфера, неизбежна, клаустрофобична метална тръба, в която половината хора се държат така, сякаш е 3 часа сутринта в нощен клуб, една пета са трезви и вършат работа, а останалите или игнорират случващото се, или се занимават с друго дразнещо поведение, означава, че лошото отношение понякога се прехвърля и върху колегите.
Клара имала колега, който казвал на всички жени: „Ти ще бъдеш бъдещата ми съпруга.“
„Всеки път, когато ме хващаше за ръката, го поглеждах и казвах: „Патрик, ние колегите не се докосваме така.“ Но моментът, който наистина остана в съзнанието ми, беше близо до тоалетните. Видях го да излиза и да движи езика си, имитирайки орален секс. Беше толкова сюрреалистично.“
Тя не подала оплакване. Кабинен екипаж от целия сектор, от най-нискобюджетните авиокомпании до British Airways, съобщава, че когато са обект на сексуален тормоз или нападение от колеги, мениджърите не предприемат нищо.
Понякога напрежението между членовете на екипажа става толкова силно, че те се нападат един друг, докато самолетът все още е във въздуха.
Сергей, 27-годишен, работи за нискотарифна авиокомпания от четири години, докато се обучава за пилот, и наскоро бил извикан обратно в самолета, защото „трябвало да разделя ръководителя на кабинния екипаж и заместника по време на полета; те се биеха, хапеха и драскаха, така че трябваше да ги държа в противоположните краища на самолета“.
Индийски пилоти се бият във въздуха
- Пушене, вейпове и битки за най-простите правила
Имало период на спокойствие около пушенето, когато всички знаели, че не могат да пушат и не настоявали за това. Въпреки че Сергей си спомня за пътник, който твърдял, че има медицинска бележка от лекар, че трябва да пуши.
„Казах му: „Добре, къде е?“ И нямаше никаква бележка.“
После дошли вейповете. Невъзможно е да се преувеличи колко хора смятат, че могат да използват електронна цигара в самолетната тоалетна, без да задействат алармата за дим.
Пътници постоянно биват арестувани при пристигането, след като са били хванати да пушат електронни цигари.
Сергей решава дали да извика полиция според това дали хората си признават.
„Ако си признаят, ги оставям. Те са хора, аз съм човек. Но един мъж задейства алармата в тоалетната, отидох да проверя и той държеше вейпа в ръката си, но отрече. Казах: „Добре, тогава как успя да задействаш алармата?“ А приятелката му каза: „Като пръдна.“
Двамата все още крещели обиди към Сергей на земята, докато мъжът бил арестуван.
Иначе основният конфликт идва от това, че хората отказват да седнат, когато им бъде казано.
Причината това да се превръща в толкова напрегната ситуация е до голяма степен икономическа: ако паднете по време на излитане, кацане или турбуленция, авиокомпанията носи отговорност за вероятно сериозните ви наранявания.
„Затова трябва да им кажем да седнат“, казва Сергей, „и трябва да бъдем настоятелни. Това може да създаде атмосфера като в армията.“
А колко често ви казват, че не можете да отидете до тоалетната, когато поискате?
„Веднъж бях раздвоена“, казва Клара. „Едно дете трябваше да отиде до тоалетната, а баща му толкова се ядоса, че каза на сина си да пишка в бутилка. Но когато слязоха от самолета, той хвърли бутилката с урина по колегите ми. Просто я метна към тях, сякаш казваше: „Ето, оправяйте се“, по начина, по който би хвърлил нещо на куче.“
Друг мъж бил толкова разгневен, че уринирал върху вратата на кабината.
- Условията на работа също се влошават
Като говорим за икономика, друг фактор е постоянното влошаване на условията на труд.
Голяма част от това се дължи на продължаващия натиск за намаляване на разходите, който се засили по време на последните скокове в цените на горивата.
Някои авиокомпании вече имат цел от 25 минути между кацането и следващото излитане, време, което не би било достатъчно дори за почистване на самолета, дори ако стюардите и стюардесите бяха платени за това, а в много случаи те не са.
Сцените, на които кабинният екипаж става свидетел, мръсни пелени, изпражнения по стените на тоалетните, чипс навсякъде, всички тези уринирания „като протест“, правят иначе доста нихилистичното заключение на Томас вероятно правилно:
„Когато си изложен на всяка част от населението, виждаш, че има наистина добри хора, но има и простаци.“
Работата е по-тежка физически и емоционално, отколкото много хора осъзнават.
„Закъсненията от часовите зони, много ранните започвания, много късните приключвания и налягането в кабината на самолета оказват влияние върху тялото ви. Когато правиш четири излитания и четири кацания в един и същи ден, това е изтощително. Това не е нещо, което можеш да правиш цял живот“, казва Клара.
Томас казва:
„Когато прекарваш осем до 12 часа затворен в метална тръба в небето, това не е като да си в офис с колега, който не харесваш. Не можеш просто да излезеш навън за една цигара.“
И пазарът отново се намесва, за да направи всичко малко по-лошо (главно при нискотарифните превозвачи): някои авиокомпании плащат комисиони за продажби по време на полет, което кара екипажа да се кара, когато старшият служител постави някого да продава бутилки вода.
Клара е виждала кабинен мениджър „толкова зает да продава парфюми, че пилотите е трябвало да направят повторен заход за кацане (когато самолетът прекъсва процедурата за кацане и отново се издига във въздуха). Това струва на авиокомпанията хиляди. Пълната мощност на двигателите и повторното изкачване изгарят огромно количество гориво. Освен това плащате за престоя на самолета на летищната стоянка по-дълго.“
Пътуването в икономична класа стресира, зачестяват инцидентите
- Защо „въздушната ярост“ се увеличава
Ръстът на агресията във въздуха изглежда по-малко изненадващ, колкото повече се вглеждаме.
При всеки даден полет някои хора ще бъдат на ръба на нервите си. Някои, защото са изпили десетата си бира; други, защото осъзнават колко високи са зaлoзитe, нещо, което понякога забравяте, докато нечия глава не бъде засмукана през прозореца на самолет (което се случи миналия уикенд).
Истинската загадка е защо няма повече „въздушна ярост“ в обратната посока, не, не от Бристол до Краков, а от екипажа към пътниците.
