- ЕС обсъжда сценарий за мащабна хибридна атака с жертви - дипломати планират аварийни екипи, финансиране и кризисни комуникации.
- Русия е обвинявана в зачестили саботажи, кибератаки и дронови операции - инцидентите в Лайпциг и Черно море засилват опасенията от жертви.
- Спори се за ролята на ЕС спрямо НАТО - някои столици предупреждават за дублиране и объркване, докато Брюксел подготвя нов „протокол за извънредна сигурност“.
#EU quietly braces for nightmare scenario of multiple-casualty hybrid attack https://t.co/YEV3eyda8J
— Sharity (@Sharity) October 7, 2026
Дипломати обсъждат аварийни екипи, финансиране от ЕС и кризисни комуникации, докато някои столици предупреждават, че Брюксел рискува да дублира функциите на НАТО
Столиците от ЕС тихомълком се подготвят за това как Съюзът трябва да реагира при мащабна хибридна атака, при която загиват няколко граждани, сценарий, който според петима дипломати и представители на ЕС изглежда все по-вероятен.
Подготовката обаче разкрива разногласия относно това докъде трябва да се простира ролята на ЕС в областта на сигурността и дали усилията на блока не се припокриват с тези на НАТО.
През последните седмици посланиците на ЕС от 27-те държави са обсъждали сценария за подобна кошмарна атака на срещи в „ограничен формат“, тоест без телефони и съветници. Според дипломатите и представителите, получили анонимност, за да обсъждат конфиденциалните разговори, дискусиите са се засилили след откриването през август на дрон с взривни вещества на летището в Лайпциг.
ЕС обсъжда подобни сценарии от години, като дори представи „инструментариум за хибридни заплахи“, предназначен да координира реакциите при кибератаки, намеса в избори и саботаж. Последните разговори обаче са се съсредоточили върху риска от по-сериозни атаки, които могат да причинят голям брой жертви. Двама дипломати заявиха, че на среща на посланиците на ЕС миналата сряда специално са били обсъждани подобни сценарии.
От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна ЕС твърди, че Москва е засилила кампанията си от кибератаки, саботажи и други тайни операции в целия блок.
„Демокрациите в Европа са изправени пред нарастващ брой заплахи. Укрепваме способността си да предвиждаме и откриваме заплахи, да подобряваме системите за ранно предупреждение и да гарантираме, че Европа може да реагира бързо и колективно, когато демократичната ни устойчивост бъде подложена на изпитание“, заяви пред POLITICO европейският комисар по правосъдието Майкъл Макграт.
Разговорите между дипломатите и министрите от ЕС са се съсредоточили върху изпращането на екипи за спешно реагиране, освобождаването на средства от бюджета на ЕС в помощ на засегнатата държава и начина, по който ръководителите на институциите на ЕС трябва да комуникират в подобна ситуация, заяви представител на ЕС.
„Трябва да сме подготвени за нещо сериозно. За съжаление, Лайпциг ни показа, че много сериозен инцидент, който причинява множество жертви, не е изключен“, каза високопоставен дипломат от ЕС.
Друг представител на ЕС добави: „Предвид мащаба и размаха на действията на Русия рано или късно неизбежно ще има жертви. Чист късмет е, че досега няма такива.“
Европа е атакувана от Русия - защо не отвръща на удара?
- „Много объркващо“
Блокът е разтърсен от почти ежедневни съобщения за т.нар. хибридни атаки, термин, използван от ЕС и НАТО за обозначаване на подривна дейност, която остава под прага на пряка военна атака.
Във вторник няколко моряци бяха обявени за изчезнали, след като корабът им потъна в Черно море след атака с дронове, съобщиха български представители.
Това последва инцидента на летището в Лайпциг, подозрителен пожар в полска наземна станция, обслужваща комуникациите Starlink, както и осуетен план за поставяне на запалителни устройства в транспортни центрове в ЕС и Великобритания, наред с редовните нарушения на въздушното пространство.
„Съвсем очевидно е, че когато Русия използва все повече смъртоносни средства, за да изпитва готовността ни и готовността ни да предприемаме ответни мерки, в един момент ще има жертви. В един момент, умишлено или не, това ще се случи“, заяви Тейя Тииликайнен, директор на Европейския център за противодействие на хибридните заплахи.
Ако при атака, която изглежда като нападение, бъдат убити няколко граждани на държави от ЕС или НАТО, натискът върху двете организации да предприемат действия ще бъде огромен.
„Много се страхуваме, че в един момент ще бъде отнет животът на човек от съюзниците“, каза дипломат от НАТО, което ще направи „натиска за действие много висок“.
Дискусиите на ниво ЕС обаче предизвикват критики от някои столици, според които ЕС надхвърля ролята си в областта на сигурността и потенциално дублира основните функции на НАТО, трансатлантическия съюз, който е в основата на европейската сигурност вече 80 години.
„Това рискува да създаде сериозно объркване за вземащите решения на всички нива. Ако има объркване или дублиране, това може да забави вземането на решения, което има последствия, защото времето винаги е от решаващо значение“, каза Оана Лунгеску, водещ сътрудник в RUSI и бивша говорителка на НАТО.
Друг проблем е липсата на защитени комуникации на ЕС и опасенията, че чувствителна информация, споделяна по време на срещите на посланиците, може да изтече, заявиха няколко дипломати.
Съобщенията, че бившият външен министър на Унгария е споделял съдържанието на разговори на ниво лидери с руския си колега, само са засилили тези опасения и са накарали столиците да ограничат наистина чувствителната информация до формати на НАТО.
„Моето правителство е много подозрително към споделянето на чувствителна разузнавателна информация в COREPER или дори в залата за лидерите. Или се появява в медиите, или отива директно в Москва“, каза дипломат от държава от източния фланг.
Хибридната война на Русия срещу Европа - защо заплахата се засилва
- Припокриващи се протоколи
Тласъкът за нови мерки идва на фона на усилията на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да засили ролята на ЕС в областта на сигурността.
В последната си реч за състоянието на Европейския съюз в Страсбург бившата германска министърка на отбраната представи идея за „протокол за извънредна сигурност“, който да помогне на държавите от ЕС да координират действията си именно при сценария, който се обсъжда.
Според двама дипломати протоколът, заедно с предложението на фон дер Лайен за създаване на „Европейски съвет за сигурност“, се очаква да бъде част от мащабна „Европейска стратегия за сигурност“, която трябва да бъде представена в началото на ноември.
Няколко дипломати обаче възразиха, че създаването на тези механизми ще отнеме месеци и потенциално ще дублира функции, които вече съществуват в ЕС.
Вместо да създава нови формати, които увеличават сложността, един високопоставен национален дипломат заяви, че ЕС трябва да се съсредоточи върху вече съществуващите инструменти за реагиране при кризи.
„Много сме неудовлетворени от идеята за този протокол за извънредна сигурност. Вече разполагаме с механизми. Ако има криза, имаме Интегрирания механизъм за политическо реагиране (IPCR), който работи много добре по време на пандемията и други кризи“, каза дипломатът.
Кая Калас: Русия подготвя нови саботажи в ЕС, разузнаванията трябва да са готови
- Путин не се интересува
Създаден в рамките на Договора от Лисабон, IPCR позволява на държавата, която в момента председателства ЕС, по искане на засегнатата страна да свика извънредни срещи с участието на експерти от НАТО, ООН или други международни организации.
При мащабна хибридна атака отговорността за решението как да се действа остава на засегнатата държава.
Франция задейства член 42.7 от Договора за Европейския съюз след атентатите в парижкия квартал Батаклан през 2015 г. Това е единственият случай, в който клаузата за взаимопомощ е била използвана. Лунгеску обаче отбеляза, че това е било „политическо решение“ на Париж, което не е довело до значителни прояви на взаимопомощ, освен координация на разследванията на терористичните атаки между Франция и Белгия.
За да се избегне объркване кой какво трябва да прави при събитие с множество жертви, Лунгеску заяви, че двете организации трябва да си разделят отговорностите: НАТО да се занимава със споделянето на разузнавателна информация и военното възпиране, а ЕС да се съсредоточи върху гражданската реакция.
Според Тииликайнен усилията на ЕС за координиране на реакциите при хибридни атаки са полезни в определени граници. Тя обаче отбеляза, че те „не могат да се сравняват с мерките за устойчивост на национално ниво“, като финландския подход на „всеобхватна сигурност“.
Лунгеску също подчерта, че Москва не прави разлика между двете организации.
„Честно казано, руският президент Владимир Путин не се интересува дали решенията се вземат от COREPER 2 или от Северноатлантическия съвет“, добави тя, имайки предвид срещите на посланиците на ЕС и органа, който взема решенията в НАТО. „Москва не мисли по този начин.“
