Е дин от най-интензивните регистрирани феномени Ел Ниньо е напът да задълбочи глобалната продоволствена сигурност и да повиши цените на селскостопанските стоки по целия свят.
Организацията по прехрана и земеделие към Обединените нации съобщи, че световните цени на храните през август са били на най-високото си ниво от 2022 г. насам, тъй като много от най-големите страни производителки на култури в света се борят с последиците от рекордния Ел Ниньо, започнал по-рано тази година.
Смъртните случаи от горещини биха могли да надхвърлят 450 000 според Майкъл Грийнстоун, съосновател на Climate Impact Lab и заслужил професор по икономика „Милтън Фридман“ в Чикагския университет, тъй като вторичните ефекти от климатичния модел вече застрашават доставките и тези, които разчитат на тях в много части на света.
„Екстремните метеорологични условия, свързани с Ел Ниньо, вероятно ще засегнат най-силно селскостопанското производство в Южна и Югоизточна Азия и Западна Африка. Най-много се притеснявам за най-бедните сред бедните, които така или иначе трябва да изразходват голяма част от дохода си за храна и с много по-високите цени ще могат да си позволят все по-малко“, казва пред Newsweek Матин Каим, професор по аграрна икономика в Университета в Бон, Германия.
Кои цени биха могли да се повишат?
От регионите, за които се прогнозира да претърпят най-тежките последици от Ел Ниньо, почти изцяло в Глобалния юг, експертите са идентифицирали редица хранителни групи, при които може да се наблюдава недостиг през следващите месеци.
Очаква се шоколадът, зехтинът и кафето да бъдат сред стоките с намалено предлагане и с повишена цена за потребителите в САЩ.
„Шоколадът и захарта реагират първи - и двата продукта имат необичайно тънки глобални буфери тази година, така че е необходимо много малко, за да се покачат цените. Хлябът следва пряко недостига на пшеница, докато при кафето и храните на базата на палмово масло ефектът се забавя с между 3 и 16 месеца спрямо климатичния сигнал, измествайки тези последици към 2027 г.“, казва пред Newsweek Камиар Мохадес, професор по икономика и политика в Кеймбриджкия университет.
Мохадес заявява, че производството на пшеница също се приближава до 56-годишно дъно, като вносът на ориз също е застрашен от рискове от суша в Индия, Тайланд и Виетнам.
Аманда Мейкок, учен в областта на климата и професор в Университета в Лийдс, казва, че Ел Ниньо е довел до 10 до 15% по-малко валежи по време на индийския мусон това лято, което ще забави производството на ориз.
Мейкок споделя, че други тропически стоки като кафе и какао „също се очаква да бъдат засегнати както от унищожаване на реколтата поради проливни дъждове, така и от слаби добиви поради суши“.
Колко дълго ще продължи това?
Експертите казват, че САЩ ще бъдат пощадени от най-тежките последици на Ел Ниньо, а именно недостига на храна. Нелсън Вилория, аграрен икономист и професор в Щатския университет в Канзас, коментира, че намаляващите добиви за култури като царевицата ще бъдат „в голяма степен компенсирани от производството в други щати“ и че въпреки потенциалното забавяне на вноса, „е малко вероятно САЩ да изпитат недостиг на основни хранителни групи“.
Каим казва: „Много бедни страни в Африка и Азия зависят от вноса на зърно за своята продоволствена сигурност. В тези региони гладът най-вероятно ще се увеличи“.
Той добавя, че климатичното събитие ще задълбочи съществуващия недостиг на доставки, причинен от блокираните корабоплавателни маршрути в Близкия изток, и прогнозира, че цените могат да се покачват „за по-дълъг период от време - поне от 6 до 12 месеца“.
Мохадес прогнозира увеличение на цените на храните в световен мащаб с „около 15%“ (в диапазона 13–17%), „като ефектите ще продължат до две години, тъй като това събитие все още се засилва към пик около декември 2026 г.“.
Според анализ на Goldman Sachs, цитиран от The Guardian през юли, събитието може да доведе до близо 16% скок на световните цени на хранителните стоки - такъв, който според изследователите може да бъде „напълно усетен“ едва през втората половина на 2028 г.