П роведените на 7 юни парламентарни избори в Армения се превърнаха в исторически вододел, който официално потвърди геополитическия завой на малката южнокавказка република с население от 3 милиона души на запад и далеч от нейния традиционен съюзник – Русия.
Въпреки безпрецедентния икономически и политически натиск от страна на Москва, арменските гласоподаватели дадоха своя вот за европейската интеграция и излизането от орбитата на Кремъл, макар и с цената на дълбоко вътрешно разделение и неясно икономическо бъдеще.
Резултати от вота: С малка преднина, но историческа победа
Крайните резултати от гласуването донесоха победа за управляващата проевропейска партия „Граждански договор“ на министър-председателя Никол Пашинян. Партията успя да си осигури крехко мнозинство в парламента. Според последните социологически проучвания преди вота „Граждански договор“ водеше с около 32% одобрение – сериозен спад в сравнение с 54% от 2021 г., но напълно достатъчен за победа срещу разпокъсаната опозиция. Наблюдателите отбелязват, че около 40% от избирателите са декларирали, че нямат доверие на нито един политически лидер, което превърна вота в избор на „по-малката злина“.
Основният опонент на Пашинян – алиансът „Силна Армения“, ръководен от руско-арменския милиардер Самвел Карапетян – спечели 25% от местата в парламента. Опозиционният фронт беше допълнително разделен от участието на коалицията „Армения“, водена от бившия президент Роберт Кочарян.
Републиканската партия на друг бивш държавен глава, Серж Саргсян, не издигна свои кандидати, но призова поддръжниците си да гласуват масово против досегашното управление. Анализаторите са категорични: ако опозиционните лидери бяха обединили усилията си, те щяха да изравнят резултата на Пашинян, но разединението им коства победата.
Международен отзвук: Брюксел ликува, Вашингтон подкрепя
Резултатите от изборите предизвикаха коренно различни реакции по оста Брюксел-Вашингтон-Москва. Заместник-председателят на Европейската комисия Кая Калас приветства вота на арменците, подчертавайки: „Изглежда, че народът на Армения, макар и подложен на тежък руски натиск, избра да има европейско бъдеще, което е нещо добро. Ние се опитваме да им помогнем възможно най-много в бъдещите им реформи“.
Зад океана Пашинян получи ключова подкрепа и лично одобрение от американския президент Доналд Тръмп, който го описа като „велик приятел и лидер“. Вашингтон играе все по-определяща роля в посредничеството за мир на Кавказ, а подкрепата на САЩ допълнително легитимира курса на настоящото правителство.
Напрежение, арести и обвинения в авторитаризъм по време на кампанията
Предизборната кампания беше определяна от местните политици като най-напрегнатата в съвременната история на страната. Премиерът Пашинян, известен с популисткия си и понякога конфликтен стил, води кампанията под слогана „Защити мира!“.
По време на срещите си с избирателите обаче той на няколко пъти изпусна нервите си, влизайки в остри публични спорове с бежанци от Нагорни Карабах, които обвини, че са „избягали“ от региона, вместо да останат и да се бият. При един от тези инциденти се стигна до обидни квалификации от страна на премиера срещу гражданския активист Артур Осипян, който впоследствие беше арестуван за възпрепятстване на кампанията и обяви гладна стачка.
Опозицията, в лицето на Артур Хачатрян от алианса „Армения“, обвини режима в използване на „всички възможни и невъзможни административни лостове“, разпространяване на атмосфера на страх и оказване на натиск върху държавните служители да присъстват на митингите на управляващите.
Критиците на Пашинян посочват засилващи се авторитарни тенденции. В седмиците преди вота властите арестуваха редица опозиционни фигури под обвинения в купуване на гласове, финансови престъпления и призиви за събаряне на властта. Самият милиардер Самвел Карапетян беше арестуван през юни по обвинение в опит за завземане на властта и беше принуден да води кампанията си под домашен арест чрез своя племенник.
Веднага след обявяването на резултатите Пашинян втвърди тона и обяви, че основен приоритет на новия му мандат ще бъде „пълното демонтиране на криминално-олигархичната система“, а лидерите на опозицията трябва да получат наказателно преследване.
Сянката на Нагорни Карабах и доктрината „Реална Армения“
Това бяха първите национални избори след травматичната за нацията 2023 г., когато Азербайджан превзе с военна сила анклава Нагорни Карабах и принуди над 100 000 етнически арменци да напуснат домовете си. Опозицията се опита да превърне тази трагедия в основно оръжие срещу премиера, обвинявайки го в национално предателство и доброволно предаване на исторически арменски земи.
Критикуват го и за отказа му да се застъпи за освобождаването на бившите лидери на Нагорни Карабах, които в момента се намират в азербайджански затвори.
Пашинян обаче предприе смел политически маньовър, превръщайки тази болезнена загуба в аргумент за своята нова доктрина – „Реална Армения“. Той защити тезата, че десетилетният стремеж към контрол над Карабах е вкарал страната в капана на вечен конфликт и пълна зависимост от Москва
Според него признаването на реалните граници на държавата е единственият начин за постигане на сигурност, просперитет и окончателно подписване на мирно споразумение с Азербайджан и нормализиране на отношенията с Турция. Общественото мнение по темата остава дълбоко разделено – 44% подкрепят мирния план на премиера, докато 41% са против него.
Икономическото оръжие на Русия и финансовият щит на ЕС
Геополитическият завой на Ереван влоши драстично отношенията с Москва. Разочарованието на Армения от Русия започна, след като руските миротворци в Нагорни Карабах останаха безучастни по време на азербайджанската офанзива. В отговор Пашинян замрази участието на страната в Договора за колективна сигурност (ОДКБ) – най-сериозният разрив между двете държави от разпадането на СССР насам.
В навечерието на изборите руският президент Владимир Путин отправи зловещо предупреждение, заявявайки, че Армения върви по „пътя на Украйна“. Последваха и конкретни икономически удари: Кремъл наложи забрана за внос на арменски стоки – от цветя, риба и пресни зеленчуци до прочутото арменско бренди и минерална вода. Това е тежък удар за Ереван, тъй като през 2025 г. Русия е била отговорна за цели 36% от външната търговия на страната.
Освен това Москва използва и енергийното си оръжие. В момента Русия доставя газ на Армения на преференциална цена от $177.50 за 1000 кубични метра, докато пазарните цени в Европа надхвърлят $600. Кремъл се опита да притисне Пашинян с искане за незабавен референдум за членство в ЕС, знаейки, че страната все още няма дори статут на кандидат-член.
За да помогне на Армения да устои на този икономически шантаж, Европейският съюз в лицето на Урсула фон дер Лайен обяви пакет от спешна финансова помощ в размер на 50 милиона евро и обеща облекчаване на търговските режими за стоките, блокирани от Русия.
Какво следва оттук нататък?
Въпреки победата, пред Никол Пашинян стоят огромни предизвикателства.
Конституционна бариера: Премиерът не успя да спечели квалифицирано (абсолютно) мнозинство. Това означава, че той няма да може самостоятелно да свика референдум за промяна на Конституцията. Азербайджан поставя като изрично условие за подписване на окончателен мир премахването на всички текстове в арменската конституция, които индиректно загатват за териториални претенции към Нагорни Карабах.
Балансиране между Запада и Изтока: Съзнавайки огромната енергийна и икономическа зависимост от Русия, Пашинян обяви веднага след вота, че ще води „балансирана външна политика“ и че „не става въпрос за избор“ между Запада и Русия. Армения ще остане член на Евразийския икономически съюз (ЕАИС), докато изборът между него и ЕС не стане неизбежен.
Икономическа стабилност: До момента правителството на Пашинян се радваше на икономически ръст, дължащ се главно на масовото преместване на руски капитали и бизнеси в Армения след началото на войната в Украйна. Тези средства бяха инвестирани в регионите, където е и основното ядро от избиратели на премиера. Въпросът е дали този изкуствен икономически бум ще издържи на задаващата се руска блокада.
Диверсификация на отбраната: Един от големите успехи на Ереван е почти пълното откъсване от руските оръжейни доставки. Днес едва 5% от военния импорт идва от Русия, а останалите 95% са диверсифицирани чрез договори с Индия, Франция и Китай.
Арменският учен и коментатор Татул Акопян обобщава ситуацията в страната така: „Хората избраха по-малката злина. Алтернативите на Пашинян бяха много по-лоши“. Вотът на 7 юни даде ясна посока, но тепърва обикновените арменци ще усещат икономическата цена на решението да обърнат гръб на Москва в името на едно все още далечно европейско бъдеще.
