Н а 7 юни 2026 г. малката, но стратегически разположена Армения отива на съдбоносни парламентарни избори. Този вот не е просто поредната рутинна порция избори, а геополитически трилър от най-висока класа. Една нация с тримилионно население е изправена пред фундаментален избор за своята идентичност, докато световните суперсили кръстосват шпаги в битка за влияние над нея.
От едната страна е Кремъл, който размахва икономическата тояга и заплашва да спре кранчето на евтиното гориво. От другата – Белият дом, който сипе суперлативи, обещава милиарди от зелени коридори и чертае бляскаво европейско бъдеще. Залогът? Самото оцеляване на Армения като суверенна държава.
Изборите на 7 юни: Емоционален вот на ръба на бръснача
Гласуването ще се проведе на 7 юни, като според анализаторите надпреварата се очертава изключително оспорвана и напрегната, въпреки че някои по-ранни проучвания даваха комфортна преднина на управляващите. Самата предизборна кампания вече е наричана от наблюдателите „дива“ и дълбоко поляризирана.
За разлика от западните демокрации, където изборите преминават в рамките на институционален дебат, предвидимост и строго спазване на етичните норми, в Армения политиката е силно персонализирана, емоционална и често брутална.
Тук бизнесът, държавният апарат, геополитическата ориентация и личните вендети са преплетени в неделим възел. Опозиционните лидери биват арестувани по обвинения в опити за преврат или купуване на гласове, а политическите дебати лесно прерастват в публични заплахи за „ликвидиране“ и екстравагантни обвинения, които биха звучали абсурдно на Запад.
Театърът на актьорите: Кои са главните фигури?
В центъра на този ураган стои настоящият премиер Никол Пашинян и неговата партия „Граждански договор“. Пашинян е политическо явление – човек с неизчерпаема енергия, който се събужда в 5 сутринта, бълва постоянно съдържание във Фейсбук и поддържа имидж на народен човек, ядейки банички пред камерата.
Истинско чудо е, че той изобщо има шанс за трети мандат, след като правителството му преживя две унизителни военни катастрофи срещу Азербайджан (през 2020 и 2023 г.). Втората доведе до светкавичното и болезнено изселване на над 100 000 етнически арменци от Нагорни Карабах – трагедия, която все още кърви в сърцето на Ереван.
Пашинян предлага на избирателите доктрината за „Реалната Армения“ – държава, която трябва да спре да живее с историческите травми за изгубени земи, да подпише болезнен мир с Азербайджан и да погледне смело към Европейския съюз. В името на този завой към Запада Пашинян стигна дотам да уволни директора на Музея на арменския геноцид и да предложи премахването на свещения връх Арарат от държавния печат, тъй като днес той се намира в Турция.
Срещу него обаче се изправя коалиция от поне три проруски националистически партии. Най-яркият образ сред тях безспорно е милиардерът Самвел Карапетян, лидер на партията „По-силна Армения“. Карапетян е класически кавказки олигарх – неговият конгломерат „Ташир Груп“ има огромни интереси в Русия и държи собствеността над армеската електропреносна мрежа. В момента той води кампанията си под домашен арест по обвинения, че е подкрепил бунт, организиран от Арменската църква.
Политическото говорене на Карапетян е безмилостно. Той обвини Пашинян, че е опитал халюциногенни гъби при посещение в Китай, харесали са му и е внесъл цял тон от тях, за да ги консумира преди заседания на министерския съвет. В същото време, за да се справи с демографския срив, милиардерът обеща да създаде... „Министерство на секса“. Карапетян предупреждава, че ако Пашинян спечели, Армения няма да стане провинция на Русия, а направо провинция на Азербайджан. Негов модел за подражание е управляващата проруска партия „Грузинска мечта“ в съседна Грузия.
Кремъл напада: Газ, диаманти и затворени граници
Русия гледа на завоя на Армения към Запада с ярост, която вече не си прави труда да крие. Отношенията се влошиха драстично, след като руските миротворци просто изгледаха отстрани как Азербайджан превзе Нагорни Карабах през 2023 г. Тогава Пашинян обвини Москва в предателство, замрази участието на страната в проруския военен блок ОДКБ и започна открито да ухажва Брюксел и Вашингтон.
Чашата на руското търпение преля, когато Ереван домакинства на голяма среща на върха на ЕС, а Пашинян демонстративно се ръкува с украинския президент Володимир Зеленски, говорейки с него на английски, а не на руски.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обяви официално, че Москва е изпратила предупредително писмо до арменските власти, съобщава Reuters. Заплахата е брутална: ако Армения продължи по пътя към ЕС, Русия едностранно ще прекрати споразуменията за доставки на природен газ, петролни продукти и необработени диаманти на преференциални цени без експортни такси.
За страна, която внася 82% от газа си от Русия, това би било икономическо самоубийство. За да покаже, че не се шегува, Москва вече наложи забрана за внос на арменски цветя, бренди и минерална вода. Руският президент Владимир Путин дори коварно предложи Армения да проведе референдум дали иска в ЕС, или в Евразийския съюз, искайки да разцепи обществото точно преди вота.
Вашингтон отвръща: Проектът TRIPP и пълната подкрепа на Тръмп
САЩ обаче бързо се намесиха, за да предложат алтернатива. В Ереван американският държавен секретар Марко Рубио и арменският външен министър Арарат Мирзоян подписаха споразумение за стратегическо партньорство, предава друг репортаж на Reuters. Документът предвижда сътрудничество в добива на критични минерали (мед, цинк, желязо), които са гръбнакът на арменската икономика, но истинската перла в короната е нов 43-километров транзитен коридор в Южна Армения.
Наречен „Тръмп Маршрут за международен мир и просперитет“ (TRIPP), този коридор ще свърже Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван и Турция. Проектът има за цел да свърже директно Азия с Европа, като изцяло заобиколи Русия и Иран.
Самият американски президент Доналд Тръмп хвърли цялата си политическа тежест зад Пашинян. В публикация в своята социална мрежа Truth Social Тръмп обяви своята „ПЪЛНА и ТОТАЛНА“ подкрепа за арменския премиер, наричайки го „велик приятел и лидер“, информира France24. Тръмп изрази надежда, че коридорът TRIPP ще позволи на американските енергийни компании да получат достъп до Централна Азия и обеща да направят Армения „велика отново“.
Дилемата пред избирателите: Мост или провинция?
Пред арменския народ стои драматичен екзистенциален избор. Френският президент Еманюел Макрон, който наскоро посети Ереван, открито обвини Русия в предателство спрямо Армения, пише The Guardian. Но въпросът е дали обещаното от Запада бъдеще не е просто красив мираж.
Ако арменците изберат пътя на Пашинян и ЕС, те рискуват Русия да спре газа и да срине икономиката им още утре, преди западните инвестиции изобщо да са започнали. Освен това, за да получи мир и отворени граници с Турция и Азербайджан (затворени от 1993 г.), Армения трябва да промени конституцията си по искане на Баку – стъпка, която много националисти смятат за пълна капитулация. За да направи това, Пашинян се нуждае от две трети мнозинство в парламента, което е изключително трудна задача.
Ако пък изберат проруската опозиция, арменците ще запазят евтините ресурси, но ще се простят с мечтата си за европейска интеграция и ще останат в капана на икономическа и политическа зависимост от Москва.
Както отбелязва външният министър Арарат Мирзоян в материал за The Guardian, голямото предизвикателство пред страната е как след десетилетия на изолация да се превърне в мост между Изтока и Запада, а не в препятствие. На 7 юни гражданите на Армения ще решат дали могат да бъдат този мост, или ще останат просто бойно поле в новата Студена война между Вашингтон и Москва.
Добави ни в предпочитани източници в Google
