С трого секретни документи на контраразузнаването на ФСБ (Федералната служба за сигурност), получени от „The Insider“, показват, че от началото на пълномащабната война на Русия в Украйна се наблюдава забележимо засилване на активността на чуждите разузнавания, насочена към „носителите“ на руски държавни тайни.
Според ловците на шпиони в Кремъл, тези „подходи за вербуване“ често се случват по време на задгранични командировки. Забележително е обаче, че нарастващ дял от разузнавателната дейност се провежда онлайн.
От „The Insider“ са проучили колко добре Русия защитава своите държавни тайни, като разгледа случая с Андрей Казаков – ръководител на деловодството на Кремъл. При странно съвпадение, броени дни преди нашите разкрития да бъдат готови за публикуване, Владимир Путин освободи Казаков от поста му. Както се оказа, целият живот на най-важния руски „пазител на тайни“ е бил публично достъпен в профилите му в социалните мрежи.
ФСБ бие тревога
Контраразузнаването на ФСБ бие тревога. Според документ, получен от „The Insider“ и маркиран като „строго секретен“, броят на „подходите“ към руски „носители на тайни“ е нараснал няколко пъти през последните години: „От 2022 г. до момента органите за сигурност са установили 2874 разузнавателни действия на чужди специални служби в сравнение с едва 1953 разузнавателни действия на противника от 2017 до 2021 г.
Установено е, че през този период най-голям брой разузнавателни действия спрямо носители на тайни са извършени от специалните служби на Украйна – 1960, или повече от 50% от общия брой, което показва 7,5-кратно увеличение на активността на украинските специални служби в сравнение с 2017–2021 г.
Разузнавателните цели на украинските специални служби включват военнослужещи от руските въоръжени сили, служители в отбранителната промишленост и ядрено-оръжейния комплекс, обекти за оперативна поддръжка по линия „М“, служители в държавните органи за военно управление, куриерската правителствена служба и дипломатическия корпус, транспортния сектор, както и представители на научната, образователната и комуникационната сфера“.
Според ФСБ понастоящем 90% от „контактите за вербуване“ се осъществяват в интернет, в сравнение с едва 6% през 2017 г. От ФСБ заявяват, че чуждите разузнавателни служби проявяват особен интерес към руските граждани, които пътуват в чужбина: „В сферата на задграничните пътувания са предприети разузнавателни действия от специалните служби на САЩ и техните съюзници от НАТО срещу лица, които:
- се намират в дългосрочни или краткосрочни задгранични командировки;
- работят в руски организации под санкции и разполагат с чувствителна информация.
Противникът събира данни за руски граждани от интерес чрез агентурни мрежи, мониторинг на открити източници и ресурси на електронната и корпоративната индустрия.
Американските разузнавателни служби, използвайки информация от системи за резервация на билети, хотели и регистрации за международни събития, проследяват пристигането на руски граждани от разузнавателен интерес и предварително създават условия за тяхното проучване с цел вербуване. Приоритет се дава на лица, които редовно пътуват по служебни командировки. За установяване на личен контакт американските разузнавателни служби използват граничните и миграционните контролно-пропускателни пунктове по летищата, привличайки местен персонал.
При преминаване на граничния контрол обектите на вербуване биват подлагани на тежки разпити относно професионалната им дейност, които могат да включват принудително вземане на биоматериал, изземване на документи, средства за комуникация и компютърна техника, както и изискване на пароли и данни за достъп до устройства и имейл акаунти.
На лицата, обект на вербуване, се предлагат конкретни стимули за поверително сътрудничество, като например съдействие за получаване на виза за САЩ, или биват притискани със заплахи за анулиране на визи. След всеобхватен анализ на личния и поведенческия профил на целта се взема решение дали си струва по-нататъшна обработка, включително вербуване“.
Според ФСБ вербовчиците активно използват открито достъпни данни, които руските „носители на тайни“ сами публикуват за себе си в интернет.
Трудно е да се спори с изводите на ФСБ. Руските служители с достъп до най-важните държавни тайни наистина оставят множество цифрови следи – понякога неволно, а понякога като съвсем открито публикуват информация за себе си в социалните мрежи.
Това се отнася не само за редовите чиновници и служителите по сигурността с достъп до държавна тайна, но и за висши фигури, чиито преки задължения включват именно надзора върху защитата на класифицирани документи. Сред последните е и Андрей Казаков, който до 12 юни оглавяваше деловодството на Путин.
Тайно, пред целия свят
В разговори с роднини Казаков се наричал „главният пазител“ на тайните на Кремъл. И това не било просто самохвалство. Повече от почти всеки друг Казаков имал достъп до вътрешните процеси в Кремъл, механизмите зад вземането на секретни решения и имената на замесените лица. Той често научавал за нови назначения и високопрофилни уволнения преди останалите и, естествено, изисквал от подчинените си да спазват строги правила за конфиденциалност. И все пак дори най-обикновеното търсене разкрива почти всеки възможен детайл за самия Казаков.
Казаков е роден през 1958 г. в беларуския град Осиповичи, близо до Могильов. След като се премества в Москва, той завършва военна академия и служи като „секретен офицер“ в Главното управление за международно военно сътрудничество на Министерството на отбраната, което е тясно свързано с ГРУ (руското военно разузнаване). Там той е забелязан от Сергей Иванов – дългогодишен колега на Путин от Първо главно управление на съветското КГБ (външното разузнаване). По това време, от 2001 до 2007 г., Иванов оглавява Министерството на отбраната.
След това Казаков бързо се издига до заместник-ръководител на апарата на министъра на отбраната и до 2010 г. вече може да си позволи апартамент в елитния жилищен комплекс от премиум клас „Смоленская застава“ на Ружейни преулок в московския район Хамовники.
През 2011 г. Иванов става ръководител на Администрацията на президента и скоро назначава Казаков за заместник-ръководител на своя секретариат. Три години по-късно Казаков купува още по-скъп и просторен апартамент в жилищния комплекс „Баркли Парк“, регистриран на името на дъщеря му. Там Казаков започва да поръчва домашни доставки от „Глобус Гурме“ – луксозна верига за хранителни стоки.
Не само самият Казаков, но и неговите роднини се сдобиват със скъпи автомобили. Близо до Митищи, във вилното селище „Военнослужащий“, Казаков изгражда имение. В гаража му има ретро автомобили „Москвич“ и „Жигули“, които той гордо показва на гостите си. Цялото семейство се събира в имението за Нова година, а през лятото празнуват празниците на яхта в Пироговското водохранилище.
През 2016 г. Казаков преминава на работа в президентското деловодство, а през 2020 г. заменя неговия дългогодишен ръководител Александър Голублев, който умира от усложнения, предизвикани от COVID-19.
Според източник от Администрацията на президента, новият ръководител на деловодството още от първите си дни на поста започнал да изисква повишена бдителност от подчинените си.
„Андрей Анатолиевич е просто обсебен от секретността“, казва източникът. „Всички ние и без това сме подписали декларации за поверителност, а освен това има постоянни проверки. Атмосферата в деловодството е много напрегната. Доносничеството срещу колеги стана норма. И няма на кого да се оплачеш – над него е само ВВП“, допълва източникът, използвайки популярното съкращение за трите имена на Владимир Владимирович Путин.
Но самият Казаков изглежда не е спазвал правилата за секретност, които изисквал от другите. Той звънял на шефа на ГРУ Игор Костюков по обикновени мобилни връзки и използвал Gmail, чиито данни се съхраняват на сървъри в САЩ.
Чрез обикновени руски ботове за „пробив“, полулегални услуги за търсене, които обобщават изтекли лични данни, не е трудно да се научат подробности от ежедневието на Казаков – от хранителните му предпочитания (семейството му се опитва да купува мляко без лактоза) до самоличността на личния му зъболекар (Дмитрий Сергеев от Централната военна клинична болница „П. В. Мандрика“ към Министерството на отбраната на Русия).
Семейство пазители на държавни тайни
Казаков също така публично публикувал снимки от семейни пътувания до страни от НАТО. За да бъдем обективни, след пълномащабното нахлуване семейството на Казаков започнало да почива в Русия – по-конкретно в хотел „Приморие Гранд Ризорт“ в Геленджик, „Роза Спрингс“ в Сочи и петзвездния хотел „Гранд Палас“ в Светлогорск.
За последен път семейството на Казаков пътувало в чужбина на 20 февруари 2022 г., четири дни преди да започне руското нахлуване в Украйна. Той летял за Сърбия на почивка със съпругата, дъщеря си и внучката си. Очевидно чиновникът с достъп до всички руски държавни тайни е разбирал, че това ще бъде последният му шанс да усети живота извън страната.
Семейството на Казаков, между другото, също е замесено в бизнеса с „тайните“. Синът му Константин е служител на Федералната служба за охрана (ФСО) и оглавява Управлението за защита на държавната тайна към Министерството на финансите.
Съпругата на Константин, Дария, също е обвързана с обязаност за неразгласяване на държавни тайни. Тя е лекар по образование, но през 2022 г. свекърът ѝ урежда работа като консултант в отдела, който работи с класифицирани документи в управлението на президента по държавните отличия. През нейните ръце преминават стотици секретни укази за награждаване на генерали от ФСБ, СВР (Службата за външно разузнаване) и Министерството на отбраната, както и на „герои“ от „специалната военна операция“ и шпиони, провеждащи тайни операции в чужбина.
Въпреки предупрежденията на ФСБ за вербуване по време на пътувания в чужбина, тя безстрашно публикувала снимки от пътешествия със своя засекретен съпруг из Италия, Германия, Швейцария и Испания.
Като прощален жест преди уволнението му по-рано тази седмица, Путин награди Казаков с орден „За заслуги пред Отечеството“ III степен, който според указа се присъжда за „принос в подпомагането на дейността на президента на Руската федерация и дългогодишен съвестен труд“.
