З а световните лидери ръкостискането никога не е просто поздрав. Поздравът в понеделник между президента Доналд Тръмп и френския президент Еманюел Макрон по време на срещата на върха на Г-7 беше особено странен, твърдят експерти по езика на тялото, пише The Huffington Post.
Тръмп и Макрон имат история на неловки и интензивни ръкостискания. През 2017 г. двамата се здрависваха в продължение на почти 30 секунди. Тръмп е известен с това, че дърпа хората към себе си и не ги пуска, но този път този енергичен и доминиращ стил напълно отсъстваше.
Едно добро ръкостискане обикновено включва здраво разклащане от лакътя и продължителен контакт с очите, но в този случай липсваше и двете. Когато Тръмп и Макрон си подават ръце, китката на Тръмп виси отпусната право надолу, докато Макрон трябва да се пресегне нагоре.
„Тръмп буквално е провесил ръката си надолу, което е известно като ръкостискане тип „умряла риба“ – ситуация, в която другият човек трябва „да свърши цялата работа“, казва Дениз Дъдли, клиничен психолог и експерт по поведенчески анализ.
Ето какво забелязаха експертите по езика на тялото в това необичайно пасивно здрависване:
Във видеозаписа от момента се вижда как Тръмп затваря очи точно преди да стисне ръката на Макрон. Според експертите тази липса на зрителен контакт показва пълна незаинтересованост от страна на Тръмп към случващото се. „Боже, дай ми сили, напът съм да направя това нещо, което изобщо не искам да правя“, коментира Дъдли.
Това ръкостискане се случи само ден след като Тръмп отпразнува до късно през нощта своя 80-и рожден ден на ММА събитие (UFC), и експертите предполагат, че моментът може да е изиграл роля. „Изглежда, че някой е останал буден до твърде късно. Той присъства там физически, но само толкова“, казва Трейси Браун, експерт по езика на тялото.
Преди всичко експертите бяха поразени от напълно апатичния характер на жеста, който е толкова нетипичен за обичайния стил на Тръмп „издърпай и задръж“, отбелязва Браун. Когато Тръмп се здрависа с първата дама на Франция Брижит Макрон, той задържа ръката ѝ около 13 секунди. Но за официалната снимка с Макрон на Г-7 в ръката на Тръмп нямаше никаква енергия.
„Това излиза извън неговия бранд. Неговият бранд е власт и сила, така че това е точно обратното“, казва Браун.
🚨WTF! Donald Trump seems to LACK the strength in his right arm today to do his signature pulling handshake with French President Emmanuel Macron.
— CALL TO ACTIVISM (@CalltoActivism) June 15, 2026
He also looks GRUMPY as hell today. What’s going on? pic.twitter.com/RLyv2S8Wyh
„Това със сигурност е меко ръкостискане. Неговият бранд е власт и сила, така че това е точно обратното. Той е изключително пасивен, сякаш това дори не си струва времето му... Усещането беше за толкова голяма пасивност, че граничеше с неуважение“, казва поведенческият учен Аби Мароньо.
Според Дъдли апатичното ръкостискане на Тръмп подсказва: „Не мога да се занимавам да обръщам внимание на този човек и да го правя да изглежда приятно“, тъй като Тръмп е принудил „Макрон сам да дойде и да потърси ръката му“.
Когато хората практикуват ръкостискане тип „умряла риба“, те карат отсрещния да върши цялата работа по поддържането на контакта. Точно затова това поведение казва: „Няма да ти дам пълната си енергия. Няма да те призная за равен“, обяснява Дъдли.
В корпоративния свят в Америка подобно безжизнено здрависване се смята просто за грубост. Но когато световни лидери го правят, то може да бъде изключително разкриващо за текущото състояние на отношенията между САЩ и Франция. „Тръмп трябва да се отнася с него като с равен, но той не го прави“, допълва Дъдли.
По време на срещата на върха Тръмп нарече Макрон „много специален приятел“, но дистанцираното му ръкостискане напълно опроверга тази интимност.
„Ръкостисканията ви казват какво се случва дълбоко в подсъзнанието на хората“, казва Браун. Липсата на участие от страна на Тръмп загатва, че „в Макрон – или може би в самото събитие – не е вложена никаква енергия“.
„Това е класическа ситуация, в която думите казват едно, а тялото – друго. И винаги, когато думите и тялото се разминават, аз винаги клоня към това, което казва тялото“, заключава Мароньо.
