Ф ренският курорт Евиан-ле-Бен, разположен живописно на южния бряг на Женевското езеро, тази седмица е утихнал под безпрецедентни мерки за сигурност. Причината не е поредният дипломатически етикет, а срещата на върха на Г-7 (Групата на седемте) – форумът, който някога наричаха „правителството на свободния свят“.
Днес обаче този изключително ексклузивен клуб прилича повече на арена за оцеляване. Лидерите на седемте най-развити индустриални демокрации пристигнаха във Франция, затиснати от тежки вътрешни политически кризи у дома и коренно различни, често сблъскващи се лични интереси.
Атмосферата зад тежките прозорци на заседателните зали е наелектризирана – между надеждата за глобална стабилност и горчивото усещане, че светът отдавна е извън контрола на Великите сили.
Какво е Г-7: Родени в криза, управляващи без устав
За да разберем защо Г-7 има толкова важна, но и оспорвана роля днес, трябва да се върнем 50 години назад във времето. Групата се ражда неофициално през 1975 г. като Г-6 - „Групата на шестте“ (САЩ, Франция, Италия, Япония, Обединеното кралство и Западна Германия) в отговор на тежката икономическа рецесия и петролното ембарго на ОПЕК. Година по-късно се присъединява и Канада, оформяйки познатия днешен състав, а от 1981 г. Европейският съюз участва пълноценно като постоянен участник извън официалния състав .
Г-7 не е международна организация в класическия смисъл. Тя няма официален устав, няма постоянен секретариат или административна структура. Това е неформален блок от богати демокрации, чието общо икономическо тегло възлиза на близо 57 трилиона долара – около 29% от световната икономика.
Ротационното председателство определя дневния ред, а личните пратеници на лидерите, наричани в дипломацията „шерпи“, подготвят почвата за решенията. През годините дневният ред се променяше според пулса на времето – от петролните кризи през 70-те и екологичните проблеми през 80-те, до финансовата нестабилност на 90-те и управлението на Изкуствения интелект (AI) днес.
Историята на един развод: От Г-8 обратно до Г-7
Голямата историческа илюзия на клуба беше опитът да интегрира Русия. През 1998 г., по инициатива на американския президент Бил Клинтън, Москва беше официално приета и форматът се трансформира в Г-8. Идеята беше да се даде международен престиж на Борис Елцин и Русия да бъде трайно привързана към Запада, докато НАТО се разширява на Изток. Финансовите министерства тогава бяха скептични заради огромния вътрешен дълг и малката руска икономика, но геополитиката надделя.
Илюзията обаче се разпадна брутално през март 2014 г., когато Владимир Путин анексира украинския полуостров Крим. В отговор останалите седем държави замразиха членството на Русия за неопределено време, с което форматът Г-8 реално престана да съществува.
След пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г., Г-7 се превърна в основното ядро за налагане на безпрецедентни икономически санкции срещу Кремъл, включително поетапното спиране на руския петрол и газ и блокирането на активи, приходите от които отиват за милиардни заеми в подкрепа на Киев. Разривът днес е по-дълбок от всякога.
Лидерите в Евиан-ле-Бен: Тежко бреме и лични битки
Парадоксът на сегашната среща във Франция е, че почти всеки от седемте лидери се бори за политическото си оцеляване или гради закъсняло историческо наследство.
- Доналд Тръмп (САЩ): Притиснат от нисък рейтинг и тежки междинни избори у дома, той отчаяно се опитва да затвори страницата с войната в Иран и икономическите последствия от нея. Предварителната сделка с Техеран е неговият коз, но детайлите остават неясни. Тръмп вече разпали искри на срещата, като критикува Израел и обяви, че страната нямаше да съществува без него.
- Еманюел Макрон (Франция): Като домакин на срещата, Макрон е в режим на „оформяне на наследството“. Политически блокиран в собствената си страна, той използва последната си година на поста, за да блести на глобалната сцена и да настоява за „стратегическа автономия“ на Европа.
- Киър Стармър (Великобритания): Британският премиер буквално е с единия крак извън „Даунинг стрийт“ 10. Вътрешни избори в партията му могат да го заменят с Анди Бърнам до седмици, затова Стармър отчаяно се опитва да демонстрира пред британците стабилност и международно влияние.
- Джорджа Мелони (Италия): Някога горда с репутацията си на човек, който умее да говори с Тръмп, днес Мелони вижда в това пасив. Тръмп е дълбоко непопулярен в Италия и тя умишлено търси дистанция от него в Евиан.
- Фридрих Мерц (Германия): Германският канцлер започна срещата с приятелски жест – подари на Тръмп германска футболна фланелка с номер 47 (символизиращ 47-ия президент на САЩ), опитвайки се да стопи ледовете, след като Тръмп изтегли част от американските войски от Германия заради критиките на Берлин към войната с Иран.
- Марк Карни (Канада) и Санае Такаичи (Япония): Те са двамата лидери в стабилна позиция. Карни се наложи като интелектуален лидер на групата с тезата си за ролята на „средните сили“ в постоамериканския свят. Такаичи, силна след изборната си победа миналата есен, е изправена пред енергийна криза в Япония заради затварянето на Ормузкия проток и настоява за глобални гаранции за енергийна сигурност.
Към тях в Евиан се присъединиха и ключови външни гости: украинският президент Володимир Зеленски, който търси подкрепа от Европа и нов диалог с Тръмп за прекратяване на войната; египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси, чието присъствие е признание за ролята на Кайро в преговорите между Израел и Хамас; и индийският премиер Нарендра Моди, дошъл да брани интересите на Глобалния юг. Тук са и лидерите на Катар и ОАЕ, които изпитват облекчение от евентуалния край на войната в Иран, но са натоварени с отговорността да събират милиарди за възстановяването на региона.
Предизвикателства пред съюза: Пукнатини под повърхността
Най-голямото изпитание пред Г-7 в момента е постигането на консенсус. Вътрешните разделения по отношение на търговската политика и климата (сериозно разклатени още по време на първия мандат на Тръмп с оттеглянето от Парижкото споразумение) днес изглеждат още по-остри.
На миналогодишната среща в Канада лидерите дори не успяха да излязат с традиционното общо заключително комюнике поради дълбоки различия със САЩ по ключови международни въпроси. Новите технологии, сигурността на доставките на критични минерали и напредъкът на Изкуствения интелект допълнително изпитват капацитета на групата да реагира единно.
Има ли алтернатива: Залезът на Запада и възходът на Г-20 и БРИКС
Много анализатори днес открито пишат, че Г-7 губи своята легитимност, тъй като изключва нововъзникващите световни сили и Китай. Точно затова влиянието на Групата на двадесетте (Г-20) – форумът, включващ икономически гиганти като Китай, Индия и Бразилия, който представлява 85% от световния БВП и две трети от населението на планетата – вече засенчва това на Г-7.
Едновременно с това се засилва и блокът БРИКС, воден от Русия и Китай, който наскоро се разшири с приемането на Египет, Етиопия, Иран, ОАЕ и Индонезия. Тези алтернативни формати предлагат различен икономически и политически модел, противостоящ на западното влияние.
Както отбелязват изследователите на международния ред, Г-7 бързо се превръща от „командно студио на свободния свят“ в ритуално събиране на държави, които отчаяно се опитват да дефинират какво все още споделят, какво могат да направят заедно и защо изобщо имат значение. Срещата в Евиан-ле-Бен ще покаже дали седемте големи могат да намерят общ език, или пукнатините в западната архитектура са станали необратими.
